10 хиляди безработни в Пловдив – и това е само първият трус

Чували ли сте за Руженци? Това е най-ударената от безработица община към края на месец май. Там над 50% от населението в трудоспособна възраст е без трудови доходи. Малката община се намира в Северозападна България, на петдесетина километра от областния град Видин, и големи работодатели няма. Населението се труди основно по програми за временна заетост. Въпреки че сега миниатюрната община с център едноименното село е на върха на лошата класация, подобрение все пак има. Преди 5 години там безработицата е гонила 70%, а част от причините се дължат на особения манталитет на хората - широко разпространени са ранните бракове и поради тази причина много младежи не довършват образованието си. Последният проект в Ружинци е реализиран с европари и е насочен към съживяване на туризма в региона. Създаде се бранд „Уикенд Северозапад”, чиято цел е да рекламира и подобри имиджът на мястото.

И ако приемем, че Ружинци е твърде малка община, за да даде общата картина на динамиката на безработицата в първите три месеца на кризата, то трябва да кажем, че и други

осем общини са с безработица над 40%,

коментира анализаторът Адриан Николов от Института за пазарна икономика /ИПИ/.

Значителна негативна динамика на коефициента на безработица се наблюдава най-вече в общини, чиято икономика до голяма степен зависи от туристическия отрасъл, става ясно от последната публикация в поредицата на ИПИ „265 истории за икономика”. Между февруари и май най-големият ръст на безработицата - цели 13,1 процентни пункта, е в Банско, следван от Разлог, с 12,5 пр.п. По-слаб, но все пак значителен, е ударът върху Хисаря (9,1 пр.п.), Велинград и Павел баня (6,6 пр.п.), както и Сандански (6,5 пр.п.). Тази динамика е до голяма степен обяснима, тъй като забраните за пътуване и затварянето на заведенията практически блокираха основната дейност в тези общини и съответно прекъснаха източниците на приходи на местния бизнес. Най-тежко ударената община Банско беше и в условия на тотална карантина в края на март, припомня Адриан Николов. Част от тази динамика обаче може да се отдаде и на края на зимния туристически сезон, което също свива дейността на много хотели и ресторанти в тези общини.

На другия полюс, сред отличниците, се нареждат големите областни градове.

Най-ниското равнище на безработица е в столицата - 4,4%,

спрямо 5,9% в Пловдив, 5,8% във Варна и 6,7% в Бургас. Така от всичките 295 хиляди търсещи работа на Столична община се падат 29 300 души, по 10 000 във Варна и Пловдив, 7000 в Бургас, почти 6000 - в Русе. В по-големите икономически центрове които привличат значителна трудова миграция, е възможно обаче данните на Агенцията по заетостта да подценяват реалното състояние на пазара на труда, в случаи когато новата безработица се регистрира в общините, където пътуващите работници живеят, а не в тези, в които доскоро са работили.

Динамиката на пазара на труда в туристическите общини до голяма степен предвещава ефекта от очаквания слаб туристически сезон по морето. Особено в Бургаска област има струпване на общини, в които повече от половината заетост се формира от туристическия бранш, а вероятността тази година хотелите и ресторантите да наемат сходен брой хора в сезона като миналата е нулева, което неминуемо ще тласне много повече хора към бюрата по труда. Другият значителен риск за местните икономики (най-вече доминираните от индустриална дейност) би дошъл след изтичането на мерките за задържане на заетостта в случай, че дотогава търсенето на местната продукция не се възстанови до предкризисните си нива, което изглежда малко вероятно. Към момента се обсъжда удължаването на мярката 60/40, но все още няма конкретно решение. Анализът е илюстрация само на първия трус на локалните трудови пазари, но следващите няколко месеца ще ни донесат и други, предричат от ИПИ.