Хубаво е да си приемен родител

-  Как се чувства една приемна майка след няколко години живот с такова дете?

- Никога през тези пет години не съм се разколебала и не съм си помислила, че съм сгрешила. Чувствам се добре.

-  Трудно ли взехте решението да приемете в семейството си детенце?

- Първото решение го взе съпругът ми. На мен ми трябваше една седмица време да помисля дали сме готови за това и после подадохме документи.

-  Сега как протича животът ви с вашата приемна дъщеричка?

- Като във всяко нормално семейство.

-  Как ви прие малката Стефка?

- Много добре ни прие, понеже аз работя в Дома за медико-социални грижи. Имахме емоционална връзка, преди да я изведем от дома, и аз я чувствам като биологично мое дете и тя така ме чувства като истинска майка.

-  Обмисляте ли не само да сте приемни родители, но и да осиновите Стефка?

- В момента сме доброволно приемно семейство, но е възможно да я осиновим. Стефка се води кръгъл сирак.

-  Смятате ли, че следващата стъпка, след като вземеш едно дете като приемен родител, е да го осиновиш?

- Аз мисля, че няма значение какво пише на документа и няма значение какво име ще носи. За мен това е без значение. Стефка си расте със същите права, както и нашият син.

-  Да, при вас е така, но при положение, че едно такова дете трябва да се върне обратно в дом?

- Ами при нас положението е такова, че няма да се върне. Ние сме взели решение да я отгледаме до 18 г. в дългосрочен план.

-  Как се разбира малката Стефка с вашия син?

- Както при биологичните деца в семейството. Има моменти, когато спорят, има моменти, когато се карат, а после пак се обичат, търсят се.

-  Мислите ли, че по някакъв начин ви е било начертано да се откриете и да сте заедно?

- Да, смятам, че е така. Ние сме вярващи хора и следваме Христовите заповеди.

-  А защо според вас толкова малко хора откликват на такива кампании като тази за приемната грижа?

- Мисля, че всичко се корени в начина на мислене на хората и ценностната им система. Тя е много важна. Ние следваме християнската ценностна система, затова при нас лесно се получават нещата.

-  Какво бихте казали на другите хора, които биха искали да направят тази стъпка, но все още се двоумят?

- Препоръчвам ви да отидат в някой социален дом и да видят колко много деца чакат за родителска любов и грижи, и мисля, че това ще им помогне да вземат решение.

-  Документацията, която се попълва и самото неколкомесечно обучение пречка ли са за самия приемен родител?

- При нас това не беше пречка и мисля, че бързо станаха нещата. Това не може да е пречка за този, който е решил да вземе детенце в дома си.

-  Сред вашите приятели и познати популяризирате ли приемната грижа?

- След нас наши приятели станаха професионално приемно семейство и взеха детенце, което вече две години е при тях. Това са Ружа и Васко Фърцови.

-  Какво искате да пожелаете на такива деца от домовете?

- Това, което искам да им пожелая, е наистина добри семейства да се отзоват и да ги приемат така, както нашето приемно момиченце намери семейство.

-  А на вашата Стефка какво искате да пожелаете?

- Да бъде все така добра, защото тя е много добро детенце. Пожелавам <210> още да успее да се реализира в живота.