Христо Гърбов: Мутризацията е чудовищна! А българинът се дави от злоба и завист

Няма друга държава, в която да тръгнеш да си търсиш достойнството, след като си обиден от малцинството

 

Христо Гърбов е един от най-обичаните български актьори. Роден е във Варна на 23 септември 1957 г. Учи година в МЕИ - Варна, завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на Елка Михайлова (1979-83 г.). Играе в театрите в Хасково и Ловеч, след което го канят в Сатиричния театър.

Във ВИТИЗ Христо Гърбов се запознава със съпругата си  ­  режисьорката Иглика Трифонова. Първата им съвместна работа обаче е едва през 2003 г. в постановката “Фенове”. През 2005 г. работят заедно във филма на Иглика  ­  “Разследване”.

Гърбов участва в над 40 постановки, сред които “Суматоха” на Йордан Радичков, “Слуга на двама господари” на Карло Голдони, “Сирано дьо Бержерак” на Едмон Ростан, “Вечеря за тъпаци” на Франсис Вебер, постановка на един от най-значимите световни режисьори Иржи Менцел. Получава Аскеер’98 за играта си в “Още веднъж отзад” на Майкъл Фрейн, постановка на Иржи Менцел. Актьорът участва във филмите “Аз, Графинята”, “Аритмия”, “Рапсодия в бяло”, “Хълмът на боровинките”, “Пътуване към Йерусалим”, “Бунтът на L”. Една от последните му роли е тази на близнаците  ­  отракан бизнесмен и смотаняк, в сериала на Би Ти Ви “Столичани в повече”, чийто втори сезон започна тази седмица. Телевизионните изяви на Христо Гърбов  са свързани с шоуто “Улицата” на Теди Москов, играта “Нота Бене”, сериала “Морска сол”. Сега Христо Гърбов е изцяло съсредоточен върху работата си в шоуто “Комиците” по бТВ.

- Какво ново в новия сезон на “Столичани в повече”? Трудно ли е един актьор да играе близнаци? (кръчмаря интригант от предградието Пламен Цеков, приближен на кмета Чеканов и преуспелия бизнесмен софиянец Константин Цеков, бел. ред)

- Сценаристите са вкарали много интересни ходове във втория сезон на сериала. Много изненади, обрати, включително обърквания на моите братя близнаци. Още по-интересни и комични са ситуациите в които се изявяват героите.

А що се отнася до двойната ми роля ­ тя наистина създава технически проблеми, но пък е много забавно. Досега не съм играл близнаци, и то толкова различни по характер ­ преуспял бизнесмен и смотаняк, който върти кръчма на село. По-близък ми е тоя, смотанякът, защото не знам какво представляват бизнесмените, самият аз не съм бизнесмен. Опирам се на представи от медиите, от някои мои познати. Опитвам се да правя плътен образ, какъвто са създали сценаристите.

- Как си обяснявате големия интерес към сериала?

- Честно казано, и аз не мога да намеря точен отговор. Това са неща, които ги решават зрителите, тях трябва да питате. Вероятно откриват в “Столичани в повече” нещо от старите български тв сериали, има някаква носталгия по тях. От друга страна, сериалът е съвременен, показва истински истории ­ като злобата и завистта на съседи например, типично български ситуации, в които изпадат хората на село, а и в държавата. Зрителят вижда познати ситуации, познати герои, но добре направени. Нещо докосва хората, любопитно им е. А и този сериал не прилича на другите сериали, в които има повече драма. При нас има и байганьовщина, но нещата са представени деликатно, не грубиянски. Някак истински седи сериалът. Но безспорно той е явление, имаме страшна конкуренция. Има много други сериали, хубави, много добри актьори играят.Надявам се, че и ние, комиците, които участваме, имаме дял в тази популярност. Комиците са едно от най-гледаните тв предавания, което устоява на времето, а това е много трудно.

- Какво му е в повече и какво не му достига на българина? Толкова ли му е тежък кръстът, та е толкова мрачен, недоволен, нещастен?

- Явно е тежък кръстът. Но той е особено страшен за хора като нас българите, които и сами си правим живота сложен. Направо съм се отчаял от мутризацията в политиката, от това свързването на тоя тип хора, сива икономика. И някак си хората нямат нищо против това. Но това явно си е вродено в българите ­ немукаетност, липса на оправия, непрестанна злоба, завист. Имаме си слабости, които само ние можем да си кажем, без да се обидим. За съжаление май е генетично, да му се не види! Много е утрепана интелигенцията. Изгубено е желанието за друг живот, за нормалност, за борба за други стойности и ценности. Няма! Българинът не се бори за никакви ценности. Единственото, за което виждаме да се бори в момента, е за накърненото достойнство от едно малцинство. То започва да ни тормози дотам, а държавата липсва като регулатор на тия отношения. Така че ние започваме да се борим за правата си. Става така, че нещата избиват на националистическо ниво. Виждате какво става в Катуница, най-пресният пример, който разтърси държавата.

- Защо според вас в днешна България сме свидетели на абсурда цар самозванец да създава такива проблеми?

- Това първо е допуснато от властите, от държавата. Не може един, дето преди време ни тровеше с алкохол, сега да коли и да беси. Кой допуска въобще той да има такава власт? Това са органите на държавата ­ ако не са намерили, че парите му са от далавери, а те очевидно са далавери със спирта. Пак казвам ­ мутризацията в страната е чудовищно нещо. Държавата се е отказала да преследва и да поставя на място такива хора, забогатели от нечестен бизнес, които не плащат данъци. Естествено, че тези хора ще ни управляват в момента, ще ни показват среден пръст, ще се гаврят с нашето достойнство. Не знам дали има в света друга държава, където това е възможно ­ да тръгнеш да си търсиш достойнството, след като си обиден от малцинство. Това е една много сбъркана ситуация, доведена почти до абсурд. Някакви мутри, някакви полуграмотни хора ни управляват, размахват пръст. И са безнаказани ­ няма за тях нито съд, нито присъда.

- Какъв ще бъде финалът? Ще успее ли да се справи властта със ситуацията?

- Не знам, не мисля, че ще се справим с проблема. Ясно е, че нещата ще се поуталожат. Но се отваря една рана на националистическа ненавист, която е най-лесно да се възпламени. Държавата трябва да поеме отговорност, да постави в ред нещата. Чудя се обаче как, след като това вече е допуснато и незаконният бизнес не е преследван, това е натрупано с години. Не знам как ще стане, обезсърчен съм.

- Вярвате ли на някой политик?

- Те са по-големи актьори от нас. Как ще им вярвам, не вярвам на никого. Особено пък като става въпрос за изкуство, за образование ­ за нещата, които могат да направят българина по-грамотен, по в час с мисъл и ум. Това съзнателно е възпирано и унищожавано. Не знам на кого да кажа от политиците, че никоя друга държава не може да се погрижи за собственото ни образование и език, за развитието на мисълта ни, освен българската. Непрестанен спор има трябва ли българската държава да плаща за образование и култура. Ами естествено ­ не може френската да плаща за развитието на българския език и култура.

- Така е, но в последните години има ренесанс на киното, на театъра, колкото и да сме в криза...

- Има ренесанс, но това се бастиса с незачитането на Закона за кино от сегашните управници. Изкуство, образование ­ натикват ги в ненужна сфера, спират парите за тях, а те са най-големият капитал на страната ни. Въобще на едно общество, ако иска да бъде цивилизовано. Ако не е така, ще ни пуснат на вълците, сами да се оправяме, ще се изтрепваме и това ще е.

- В тая доста мрачна ситуация трудно ли се разсмива българинът? На какво се смее?

- Българинът е човек с чувство за хумор и слава богу. Може да се надсмива над себе си, което е много важно. Но е и мрачен, което прави нашата задача много трудна. Съумяваме да извадим малкото чувство за хумор, което е останало сред хората. Затова Комиците е предаване, в което успяваме да привлечем публика, което е наистина успех в такава ситуация. Предаването дори има излечителен ефект.

- Имате ли сигурен трик, който разсмива безотказно?

- Да, има. Какво са скечовете ­ ами те са написани специално, за да предизвикват смях. Това са вицове, изтеглени от живота, раздути от авторите. Така че скечът си е вид трик. Има и актьорски трикове, но гледаме да не прекаляваме. Ако ползваш триковете много често, започват да не действат. С колегите импровизираме, да сме адекватни към ситуацията, да сменяме триковете. Хората са много чувствителни към това кога преиграваш, кога се правиш на прекалено интересен, само и само да изтръгнеш някакъв смях.

- В коя кожа се чувствате най-добре? Имате предпочитания към смешно-тъжни роли като Араламби от “Суматоха” и Сирано дьо Бержерак. Значи не сте толкова праволинеен комик.

- О, при мен е малко по-сложно. Не знам как се получава, но бих могъл да въздействам и драматично, и комично. Усетих го още при кандидатстването във ВИТИЗ. Като ме видя, комисията ме прие адски комично. Като им казах, че ще рецитирам “Две хубави очи” на Яворов и “Обесването на Васил Левски”, те започнаха да се смеят. А аз и леко меча, нали варненец ­ дицата. А аз вложих истинска емоция, стана ми много тъжно и хората от комисията, както се смееха, се умълчаха. Какво ли си казаха: Този е изключителен кретен, щом може да ни докара от смях до сълзи. Още тогава усетих, че мога да въздействам и по този начин. А това е трудно и не е често срещано явление да можеш от ярка комедия да скочиш в тъга и драма. Владея и двете неща и се опитвам в ролите си ­ на Сирано, на Араламби, да вкарвам и смешно, и тъжно. Всъщност Сирано е драматичен, трагедиен герой, остър, находчив, поет, но в същото време е вглъбен цял живот в една жена, която не откликва на чувствата му.

Така са при мен нещата, но, разбира се, при комиците не мога да вадя често драматичните си състояния. Там тази част от моите актьорски умения не се използва често, но има моменти в театъра, където мога да я проявя.

- Имало ли е роля, която да ви е препънала?

- Има такива, но то е, защото режисьорът така е искал. Спомням си играхме “Мъртви души” на Гогол в Сатиричния театър. С цяло съзвездие, тогава всичките ни големи звезди още играеха ­ и Калоянчев, и Слабаков, и Мутафова, и Невена Коканова, лека є пръст, беше още жива. Играех слуга на Чичиков ­ а слугите в спектакъла са описани като безсловесни хора, зловещи простаци. А режисьорът искаше от мен да играя органично, от мое име. И там се получи дисонанс, защото съвсем не подхождаше на ролята да играя от свое име на съвременен човек простаци, които едвам се изказват, дебилни. Не съм гений, но чак дотам, дебил ­ не става! Имало е такива роли, но е било поради несъответствие на материала, ако са ме накарали така да играя. А иначе винаги, когато съм се втурвал да защитавам образи, винаги съм се опитвал до край максимално да ги правя.

- Мечтаете ли за роля, в която да разгънете потенциала си?

- Опитвам се във всяка роля, която ми дават, да вадя и смешното, и тъжното. Върти ми се обаче в главата от 20 години може би един моноспектакъл, който да направя, защото там най-добре мога да боравя с хубави текстове. Иска ми се да направя един колажен спектакъл, където могат да се разгънат тия неща.

- Тежи ли ви славата?

- Славата не тежи, но понякога може да досажда. Професията на актьора е изключително суетна ­ хората трябва да те харесват. Ако усещаш, че не те харесват ­ тогава са големите драми. А славата в този смисъл е добро нещо, но понякога има и неприятни моменти. Но въпреки всичко славата е хубаво нещо за актьора, стига той да не се възгордява и да не мисли, че е нещо изключително. Опитвам се да не се възгордявам, стъпил съм на земята. Но славата е нещо, което не можеш да постигнеш насила, ако хората не те харесват, не става. Затова са много драматични преживяванията на някои актьори.

- Не съжалявате ли, че не станахте инженер, лекар ­ професия извън суетата?

- Мислил съм, разбира се. Учил съм инженерство, а лекар много исках да стана. Това ми е неосъществена мечта. Имаше един момент в началото на демокрацията, бяхме на ръба на мизерията с тези малки актьорски заплати. Тогава съм си мислил, че нещо трябва да се промени с мен, но тогава пък дойде Теди Москов с “Улицата” и някак се почувствах добре в актьорската професия. Престанах да съжалявам за нещо, което не е станало. Надявам се, че пак лекувам, по по-различен начин. В работата си отдавам цялата си енергия, защото хората усещат кога даваш максимално от себе си. Винаги съм бил на този принцип, че трябва образите да си ги правя докрай максимално концентриран.

- С какво впечатлихте великия Иржи Менцел? Какво научихте от него?

- Много е трудно да впечатлиш режисьор, който работи във Франция, в Германия, в Хърватия. От 1999 г. играем в два негови спектакъла, които още пълнят залите, няма билети ­ “Вечеря за тъпаци” на Вебер и “Още веднъж отзад” на Фрейн.

А защо ме е харесал? Не знам, но той може да прецени, тъй като работи с актьори из цяла Европа. Радвам се, че имах възможност да работя с него, защото е изключително интелигентен режисьор. Владее геговата режисура, която липсва в България като обучение. Питате ме за трикове ­ ето, има, но трябва да се играят предано от актьорите, за да го почувства и публиката. “Вечеря за тъпаци” е пълна с такива гегове, но стоят като нережисирани, което е най-голямото качество. Хората си казват: Не е пипано от режисьора. А всяко късче от текст и поведение е режисирано, работено е като с оркестър, като с музика. Менцел ни зареди с много енергия, за мен и колегите беше нещо като допълнителна школа. Да не се приграва, да се говори ясно ­ неща, които човек позабравя с времето.

- Живеете на 13-ия етаж. Имате ли талисман?

- Не съм фаталист, опитвам се да не вярвам в суеверия.

- Дълго време избягвахте да снимате заедно със съпругата ви. Трудна ситуация ли е това ­ съпруг актьор, съпруга режисьор?

- Тя като режисьор командва парада и аз се съобразявам. Трудно е, защото по принцип традиционната ситуация при двойките в изкуството е съпругата да е актриса в спектаклите на съпруга си режисьор. Дълго се пазихме от това. Иглика тръгна с документални филми. Наложи се обаче да направи едно театрално представление ­ “Фенове”. Измъкна го, направи го едно от най-гледаните представления за двама човека, още се играе в “Сълза и смях”. После играх във филма є “Разследване” като съпруг на следователката. Преодоляхме това, вече работим заедно.Но исках всеки да си изгради кариера, да се чувства добре в собствените си владения. Затова намерихме този баланс.Гордея се с Иглика, защото тя направи голям пробив в киното ­ получи световна награда в Кан. Признаха таланта є да пише сценарии, което не се е случвало с друг български колега кинорежисьор. Така че тя издигна българското кино на световен пиедестал, което наистина е основание за гордост за българите.

- Забавен ли сте извън сцената?

- Забавен съм. Снощи се кискахме с едни наши приятели. От време на време ми хрумват някакви раздувки и става много смешно.

- Вашата любов с Пловдив?

- В този град е любимата ми публика. Казвал съм го навсякъде, въпреки че съм варненец. Тракийците са много топли, ако харесат някого, разбира се. Така че дори мога да кажа, че съм в любовни отношения с публиката на този град, до такава степен съм възторжен.

 

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
4 коментара
бойко и цецо ОСТАВКИ

бойко и цецо ОСТАВКИ

02.10.2011 | 16:36

Аз вярвам, че Бойко Борисов не вижда по-надалеч от своя личен интерес... аз вярвам, че той и Цветанов са главните виновници за ситуацията в Катуница и всяко друго населено място с подобен проблем.

Отговори
0 0
Истината

Истината

02.10.2011 | 09:32

Когато управляваха БЪЛГАРСКИТЕ ДЕМОКРАТИ у нас 1997-2001 г нямаше подобни проблеми,циганите си работеха спокойно и нямаше етническа вражда! Заплатите скачаха с 10% два пъти в годината,имаше 13-та и частична 14-та заплата! Това време не беше чак толкова отдавна във времето,че да бъде забравено.Въпреки постоянните медийни промивки на мозъците на хората. И да ме заринете с минуси,това е ИСТИНАТА!

Отговори
0 0
АА

АА

02.10.2011 | 09:04

Всички ние заради едната мизерна заплата или пенсия ги търпим тези катили, дето ни управляват!!! И сме готови да се откажем от собствената си съвест, от чувството си за справедливост и дори от земята си!! Изпращаме децата си в чужбина защото вярваме, че там те ще се реализират по-добре, казваме им "Не мисли да се връщаш, дори ако ми се наложи да изкарам старостта си сам/а!". Не всички, обаче, се реализират и се чувстват по-добре на чужда земя. Някои от младите вече знаят, че трябва да защитаваме нашата си, ако трябва и с бой!!!

Отговори
0 0
Петко

Петко

02.10.2011 | 08:01

Вярвате ли на някой политик? - Те са по-големи актьори от нас. Как ще им вярвам, не вярвам на никого. И като не вярвате на политиците защо участвате в предизборната борба залепени като пиявици към партия Герб ??? Освен пари друго май не ви касае .... http://www.eurochicago.com/2011/09/katunitsa-burgas/

Отговори
0 0

Анкета

За кого ще гласувате на 2 октомври?