3906

„Галъп“: Ритъмът на кампанията е потопен в текущи политически скандали

 

"Галъп интернешънъл болкан“ представя своята политологична оценка и анализ за състоянието на предизборната кампания и на политическите сили през първите десет дни от официалното начало – в какъв общополитически контекст започна кампанията, какви са основните характеристики на предизборните кампании на водещите политически сили, техните предимства, ограничения и слабости, пише Дарик Нюз. 

За общополитическия контекст

Предизборната кампания за 51-то Народно събрание се провежда в условията на задълбочаваща се вътрешнополитическа криза, чието евентуално по-нататъшно разгръщане носи опасен потенциал най-малко в две посоки. От една страна, към ерозиране на устоите на парламентарната демокрация, а от друга – към дестабилизация на държавата, което би могло да има непредвидими последици в контекста на ескалиращите геополитически сътресения. В същото време, на политическата арена продължава да доминира партиен трибализъм, разрушен е цивилизованият политически диалог. Част от основните политически сили за пореден път влизат в кампанията с деструктивни нагласи от типа „или ние, или никой“. В тази обстановка, като основен вътрешнополитически императив, се очертава избирането на редовно правителство от Народното събрание след изборите на 27 октомври.

Начинът, по който протича предизборната кампания през първите десет дни от нейното официално начало, свидетелства по-скоро за организационно-политическо, кадрово и идейно изтощение на основните партии – кампанийните дейности на терен са малобройни, липсват енергия и свежи идеи, няма съдържателни предизборни дебати, разчита се главно на социалните мрежи. Като цяло ритъмът на кампанията е потопен в текущи политически скандали. В същото време на политическата повърхност започват да изплуват някои радикално-популистки политически субкултури, чиито очертания са по-скоро невидими в официалния публичен дискурс, но генерират определена подкрепа главно чрез по-нетрадиционни канали за политическа комуникация.

За състоянието на основните политически сили

ГЕРБ-СДС

Кампанията на ГЕРБ-СДС излъчва умереност и управленско самочувствие. Партията изглежда монолитна, а нейният лидер, Бойко Борисов, е поел активна роля в кампанията. Полагат се усилия още на този етап от кампанията да бъде изграден образа на ГЕРБ-СДС като „партия-победител“, която трябва да има водеща роля при съставянето на редовно правителство. За ГЕРБ избирането на правителство след изборите има огромно значение, защото в противен случай има опасност от разочарование и ерозия в техния електорален корпус. В същото време, все още неясните перспективи за сформиране на парламентарно мнозинство, което да излъчи правителство, очевидно вече ги мотивират за някои колебливи заявки за по-широко парламентарно взаимодействие в сравнение с тристранното сътрудничество по време на т.нар. „сглобка“. В партийните листи е включен опитният управленски екип на формацията. Новият акцент с включването на успешните кметове на големи центрове, като Бургас, Пловдив, Стара Загора, вероятно цели и допълнително отваряне на партията към периферни електорални групи, но в същото време е и симптом за ограничени кадрови ресурси. Възможно е да не доведе до надграждащ ефект в кампанията.

ПП-ДБ и „Възраждане“

ПП-ДБ са основният претедент за второто място в тези избори. В сравнение с техния конкурент за втората позиция, „Възраждане“, ПП-ДБ има същественото преимущество да разполага с по-значителен електорален резерв, който при мобилизация може да гарантира безпроблемно второто място на коалицията. Създава се впечатление обаче за липса на единна кампания с единна стратегия, единни послания и визия. От една страна, „Продължаваме промяната“, чиито кандидати доминират кандидатските листи, поддържа своята по-радикална линия, примесена с познатото „месианско“ говорене в категориите „добри сили – тъмни сили“. От друга страна, „Демократична България“ и нейните лидери имат доста по-обрано и умерено поведение и послания, което оставя повече поле за следизборни маневри и преговорни възможности. Коалицията определено има потенциал да възвърне част от изгубените на предходните избори гласове. Целият въпрос е дали очертаните дисбаланси и разфокусиране на кампанията, както и фактори като разочарование от тяхното включване в предходни коалиционни формати, няма да попречат на това.

„Възраждане“ се позиционира като основен конкурент на ПП-ДБ за второто място, но е изправена пред две ограничения и един стратегически проблем. Първото ограничение се състои в това, че „Възраждане“ води своята кампания в познатите коловози – остри атаки срещу проевропейската и прозападна политика на България. Това им поставя своеобразен електорален таван. Второто ограничение е наличието на по-малки формации в същата политическа ниша, които се опитват активно да привличат разочаровани симпатизанти. Големият стратегически проблем за „Възраждане“ обаче е геополитическият „санитарен кордон“, който прегражда пътя им към евентуално пряко участие във властта, дори и при хипотетичен изборен успех.

ДПС-Ново начало и АПС

Най-голямата въпросителна на тези избори е острата конкуренция за традиционните избиратели на ДПС. В условията на вътрешно разцепление, партийният субект ДПС, начело с Делян Пеевски, участва в предизборна коалиция ДПС-Ново начало. Съставът на техните листи свидетелства, че значима част от партийния актив, авторитети от местните общности, много от кметовете на общини, които традиционно са смятани за „крепост“ на ДПС, са останали лоялни към партийния субект. Това е предпоставка за успешна политическа мобилизация. Проблеми и ограничения за кампанията им могат да произтекат от евентуално засилване на конкурентната коалиция АПС, както и от острите конфликти с президента Румен Радев и с бивши партньори от разпадналото се конституционно мнозинство в лицето на ПП-ДБ.

От друга страна, в тези избори ръководни фактори и актив на ДПС, в това число почетният председател Ахмед Доган, участват в листите на коалиция Алианс за права и свободи (АПС), съставена от други партии – Земеделски народен съюз и СБОР. На този етап от кампанията, по обясними причини, техните действия и послания са доминирани от вътрешния конфликт в ДПС, а оттам – и с коалицията ДПС-Ново начало. Това до известна степен капсулира техните електорални възможности и послания. Като проблем за кампанията може да се разглежда фактическото отсъствие на Ахмед Доган от предизборни прояви досега, включително от откриването на кампанията в Кърджали. В същото време, листите им изглеждат доста разнообразни като политически профил – прави впечатление, например, присъствието на политически фигури от други партии, познати от близкото минало – Николай Цонев, Николай Бареков, Явор Хайтов.

БСП-Обединена левица, ИТН и останалите формации

БСП-Обединена левица се явява на тези избори по-скоро като механично сглобен коалиционен формат, който обаче няма особен потенциал да надгради електорален резултат. Кандидатските листи са доста неразпознаваеми, липсва изявено политическо лидерство, а разпадът на местните структури на БСП от последните години, съчетан с недостатъчното представителство в местната власт, изправя коалицията пред опасност да се доближи до рисковата зона около 4-процентовата бариера.

ИТН като че ли изглеждат сигурни за мястото си в новия парламент, но следва да се отбележи, че една по-силна консолидация на протестен и наказателен вот около формации като МЕЧ и „Величие“, би била най-вече за тяхна сметка.

Формации в дясното пространство, като „Синя България“, на този етап не успяват да надградят своето представяне от предходните избори. Следва да се има предвид, че техните резултати са в определена зависимост и от мобилизацията на електоратите на по-големите десни формации, като ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ.

Анкета

Ще имаме ли редовно правителство или пак отиваме на предсрочни избори?