4020

Фердинанд поема към "Врана", Пловдив му се опъна три пъти

Ковчегът с костите на монарха тръгва в понеделник от Кобург към София

Един от най-спорните български владетели - цар Фердинанд, възкръсна във фокуса на общественото внимание. Поводът е решението на неговия внук Симеон Сакскобургготски да пренесе ковчега с тленните му останки от германския град Кобург в царската резиденция "Врана" до София. Това пък предизвика гневни коментари на историци и общественици, че обвиняваният за две национални катастрофи владетел не заслужава да получи вечен покой в България. Пловдив вече отказа по-рано да приеме костите на Фердинанд, а приживе два пъти местната власт се опълчи на негови желания.

Предсмъртното желание на Фердинанд да бъде погребан във втората му родина ще се изпълни следващата седмица, 76 години след кончината му. В понеделник, 27 май, ковчегът с тленните останки на царя поемат към България, съобщиха от католическата църква "Св. Августин" в град Кобург. Именно в криптата на храма е положено тялото на монарха след смъртта му през 1948 г., непосредствено до саркофазите на родителите му. От тогава до сега костите му са в т. нар. пътуващ ковчег с идеята един ден да бъде пренесен в България, управлявана от него в продължение на 31 години първо като княз, а след това като цар.

 

Владетелят, който е обвиняван за кошмарните последствия за България след Междусъюзническата война и Първата световна война, живее в изгнание в Кобург почти 30 години след абдикацията си през 1918 г.

За връщане на тленните останки на Фердинанд се говори от години. Един от вариантите дори предвижда царският ковчег да бъде положен в Пловдив, където се намира саркофагът на първата му съпруга - италианската принцеса Мария Луиза Бурбон-Пармска.

Идеята обаче среща твърд отпор от местната управа и тогавашния кмет Славчо Атанасов  

Оказва се, че Пловдив е градът, създавал най-сериозни ядове на монарха. Местните власти са отказвали цели три пъти на Фердинанд - два пъти да си построи дворец на Бунарджика, и трети път в ново време  - да бъдат приютени тук тленните му останки.    

В последното десетилетие на 19. век княз Фердинанд и съпругата му Мария-Луиза много обичали да гостуват в Пловдив, който, за разлика от София, бил европейски град. А и шеф на кабинета бил Константин Стоилов-– пловдивски първенец, юрист с европейски дипломи.

При една от визитите си князът бил осенен от идеята да си построи разкошен дворец с панорамен поглед към града на хълма Бунарджик, който да конкурира виенския "Шьонбрун".

Дори заявил, че ще направи приемна за чудо и приказ, с която Пловдив ще стане истинска европейска забележителност. Дори намекнал, че в знак на благодарност пловдивчани трябвало да му подарят хълма. Планът ударил на камък, тъй като по времето на грандиозните проекти кмет на Пловдив бил издателят Христо Г. Данов, който в прав текст заявил на Фердинанд, че „тепетата не са за продан, камо ли за подарък, па било и на царска особа”. Спорът е отразен в  историческите хроники и вестниците от онова време.

Вбесен от грубия отказ, 

Фердинанд изпратил специални ревизори, които разнищили градската управа от проверки 

След като били открити дребни нарушения, Фердинанд наложил глоба от три заплати на кмета. Какво било разочарованието на монарха, когато се оказало, че Данов не получавал нито лев от полагащите му се 6000 лв. месечно от общинския бюджет. 

През 1907 г., когато чества 20 г. на българския престол, Фердинанд пак пожелава палат в Пловдив.

На 28 май министрите одобряват специален протокол, съхраняван в Държавния архив, според който "дворецът ще е в столицата на Южна България и затова Министерски съвет препоръчва да притежава монументален характер, който да е свидетел на бъдещите векове за културното състояние на България".

За изпълнение на проекта са ангажирани тримата най-известни тогавашни архитекти - Пенчо Койчев, Кирил Маричков и Георги Кунев.

Изискванията на монарха са дворецът да има главно здание, конюшня за 30 коня, гараж за 10 автомобила, 2 църкви в двора - католическа и православна, апартаменти за фамилията и за ВИП гости.

Започва разчистване и замерване в района на сегашния Летен театър. Тогавашният пловдивски кмет Вълко Шопов подхваща тънка игра с двореца - уведомява Фердинанд, че не са уредени с Общината имуществените въпроси за собствеността на земята.

Следващият кмет, демократът Иван Кесяков, заиграва с протестна подписка. А Общинският съвет така и не успява да се събере в пълен състав, за да гласува подаряване на Бунарджика на царската особа.

Междувременно започват войните, националните катастрофи и Фердинанд се отказва от намерението си да построи дворец с европейски блясък на Бунарджика.

Обявява независимостта и модернизира България, но губи две войни

Фердинанд I, роден като Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски, е княз на България от 7 юли 1887 г. до 22 септември 1908 г., когато е обявена независимостта на държавата, и цар от 22 септември 1908 г. до абдикирането си на 3 октомври 1918 г. Той остава на власт в продължение на 31 години, с което се превръща в най-дълго управлявалия монарх в Третата българска държава. Фердинанд е ботаник, ентомолог и филателист. Чете на 7 езика и пише на 5.

Представител е на католическия клон на Саксгобургготската династия, която през XIX век управлява няколко монархии в Европа - Великобритания, Белгия, Португалия и от 1887 г. България. Неговата майка принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска е дъщеря на последния френски крал Луи-Филип.

Наричат го цар модернизатор. По време на управлението му България изживява стопански подем, строят се железници, фабрики, пристанища, обществени сгради.

Подпомага Българската академия на науките, създава Природонаучния музей, системата от царски научни институти и музеи, поощрява художници и писатели, които изпраща в чужбина със стипендии. 

На 22 септември 1908 г. заедно с провъзгласяване на независимостта на България в църквата „Свети 40 мъченици“ Фердинанд I е обявен за цар на българите, с което се възстановява титлата на българските монарси от Първото и Второто царство. 

След избухването на Първата световна война през юли 1914 г. под влияние на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към Централните сили - Австро-германския блок, към който страната ни се присъединява официално на 6 септември 1915 г. Въпреки военните успехи на фронта - разгрома на Сърбия (ноември-декември 1915), победата над Румъния (септември-октомври 1916) и над Русия (датата 3 март 1918 г. е специално избрана от Фердинанд за подписването на Брест-Литовския мирен договор), България претърпява национална катастрофа в края на Първата световна война.

Скоро след пробива при Добро поле в Южна Македония, Солунското примирие и капитулацията на България на 30 септември, принуден от обстоятелствата, цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си - княз Борис Търновски (цар Борис III), и напуска страната.

Българската историография разглежда цар Фердинанд като противоречива личност. В документите от онази епоха се признават много негови ценни качества като добър дипломат, изключително гъвкав и умел политик. И в същото време човек с болезнени амбиции - високомерие, високо самочувствие, стигащо понякога до грандоманщина. 

От една страна, изтъкват се заслугите му за утвърждаването и издигането на Третата българска държава, както и за нейната независимост. От друга страна, Фердинанд носи вина за катастрофалното по своите последици участие на България в Междусъюзническата и Първата световна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки териториални и финансови загуби.

След като не е допуснат от братовчед си - австрийския император Карл I, да остане в именията си в Западна Унгария, днес Бургенланд, Австрия, Фердинанд се отправя към град Кобург в Германия, където живее от 7 октомври 1918 г. до смъртта си. След войната получава пенсия от германското правителство.

През 20-те години на XX век предприема продължителни научноизследователски пътувания из Южна Америка, където е тържествено приет в Бразилия, Аржентина и Уругвай, както и в Източна Африка и Египет. Участва на международни научни конгреси по ботаника и орнитология.

След като напуска България, Фердинанд никога не е допуснат да я посети отново, въпреки многократните му настоявания. Умира на 87 години в дома си в центъра на Кобург на 10 септември 1948 г., надживял смъртта на двамата си синове и края на династията в България.

Мария Луиза избира града под тепетата за вечен дом

Мария Луиза, принцеса Бурбон-Пармска, е първата съпруга на цар Фердинанд. Владее 5 езика, пее и рисува. Ревностна католичка, кръщелница на папата.

Сватбата й с княз Фердинанд през 1892 г. е едно от най-бляскавите събития в аристократичния свят на Европа. В Пианоре за сватбата пристигат лично премиерът Стамболов с български министри. Поликсена Стамболова връчва на булката подарък от името на целия български народ - изящна диадема с бурбонски лилии, декорирани с брилянти, рубини и изумруди в цветовете на българското знаме.

През 1894 г. се ражда престолонаследникът на българския трон - княз Борис Търновски. Цар Фердинанд е принуден да покръсти сина си в православна вяра и така да наруши обещанието пред папата и роднините на съпругата си.

Разгневената ревностна католичка Мария Луиза напуска страната заедно с второто си бебе като протест срещу кръщенето на първородния си син. Прекарва година във Франция и отново се завръща. За нейна утеха останалите й три деца остават католици.

Княгинята ражда общо 4 деца - князете Борис и Кирил и княгините Евдокия и Надежда. Постоянната бременност на княгинята подкопава здравето й.

Мария Луиза умира от пневмония само на 29 години през 1899 г. ден след раждането на последната си дъщеря.  Определят като причина за смъртта й “синдрома на разбитото сърце”.

Саркофагът й, дело на   италианския скулптор Томазо Джентиле, е положен в католическия храм “Свети Лудвиг” в любимия й Пловдив. Под саркофага са изписани последните ѝ думи към Фердинанд: „Умирам, но от небето ще бдя над Вас, над децата ни и над България“.

 

Анкета

За кой отбор ще стискате палци на Евро 2024?