4020

Еколози алармират: Текстилът е новата пластмаса

Наричат текстила „новата пластмаса“ заради вредното влияние върху околната среда на текстилната индустрия. А тя бълва все повече и повече дрехи от конвейера, защото потребителите искат това. Те купуват повече дрехи, които обаче в болшинството от случаите са некачествени, и ги захвърлят в гардероба след дузина обличания. За да се направи само една памучна тениска, са необходими около 2700 литра прясна вода - това е количеството питейна вода, което човек потребява за две години и половина, посочва Европейският парламент в актуализирания си през месец май т.г. доклад.

Текстилният сектор поглъща и големи земни ресурси. През 2020 г. производството на дрехи за всеки гражданин на ЕС е изисквало средно 9 куб. м вода, 400 кв. м земя и 391 кг суровини. Текстилното производство е причина за около 20% от замърсяването на прясната вода в световен мащаб вследствие на продукти за боядисване на платовете и крайна обработка.

Според оценките всяка година прането на синтетични материали води до натрупването на повече от половин милион тона микрочастици пластмаса на дъното на океана. Това е глобален проблем, но той има и сериозни местни измерения - здравето на хората, животните и екосистемите в близост до фабриките е подложено на големи рискове.

Повечето микрочастици пластмаса се освобождават при първите няколко изпирания на дрехите. Масовото производство, ниските цени и големите обеми продажби означават, че повече дрехи преминават през първоначални изпирания.

Едно зареждане на пералня с дрехи от полиестер може да освободи 700 000 пластмасови микровлакна, които могат да попаднат в хранителната верига.

Тениските за еднократна употреба са опасна идея

Преди две години от Асоциация "Кръгов текстил" биха тревога, че „бързата мода“ играе лоша шега и на потребителите, и на производителите, а и на преработвателите. Тогава председателят й Севдалин Спасов даде за пример, че в търговската мрежа има тениски с етикет 2-3 лв., които след първото изпиране стават негодни за употреба. Нарече ги „тениски за еднократна употреба“. "А в този случай е нормално такъв производител да плати своята продуктова такса, защото трябва някой след това да оползотвори този отпадък по най-екологичния начин“, обясни той.

Отваряме скоба, за да направим ретроспективен поглед назад. Бързата мода възниква през 1990-а, когато започва търсене на по-достъпни и евтини дрехи. Fast fashion е бизнес модел, предоставящ на крайния потребител евтини дрехи от нискокачествени материали изключително кратко време след представянето им на модния подиум. Проблемът е, че дрехите от бързата мода стигат изключително бързо и до сметището. 

Проучванията показват, че дрехите от този тип мода са направени така, че да издържат само около 30 пранета, а циповете и копчетата се развалят бързо. Колко пъти ви се е случвало да изперете една дреха само няколко пъти и копчето да падне или да се появява дупка? И вместо да си помислите “ще си го зашия” - си мислите "ще си купя ново, то беше евтино". Вярвате или не, точно това производителите в бързата мода искат да направите. 


Според последния доклад на Асоциацията "Кръгов текстил", за последните 10 години в България продажбите на облекло са нараснали с 40%. Това е пряко свързано с увеличения разполагаем доход на домакинствата у нас. Затишие имаше пика на инфлацията през 2022 година, когато хората предпочитаха да харчат парите си за основни нужди и покупката на дрехи остана на заден план.

За едно десетилетие има над 50-процентен ръст в изхвърлените текстилни отпадъци. Това означава 100 000 тона дрехи и битов текстил на година, или пет пъти теглото на НДК в София, онагледяват от Асоциация „Кръгов текстил“. За 2020 година например на всеки българин се падат по 7 кг изхвърлен текстил.

България като страна - членка на Европейския съюз, е длъжна да създаде система за разделно събиране на текстил до началото на 2025 г. - срок, който не дава надежда, че ще бъде спазен. Към момента разделното събиране и третиране на текстилни отпадъци на територията на България се извършва от частни организации на изцяло пазарен принцип. Те са разположили свои контейнери на различни локации в общините.

За да се форсира процесът и България да не е сочена с пръст, браншът има няколко идеи. Сред тях е например въвеждането на т.нар. разширена отговорност на производителя, каквато има във Франция. Изключително успешният пример от тази страна показва, че с помощта на РОП се постига висок процент на разделно събрания текстил - почти 40%. Това е един от най-високите дялове за цяла Европа.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Този сайт е защитен от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване са приложени.

Публикувай
0 коментара

Анкета

Как и къде ще почивате през лятото?