Два кода пазят ложето на тракийски владетел в Свещарската гробница

В Лудогорието, известно още като Делиормана, се намира една от историко-архитектурните перли на България - резерватът Сборяново. Той е на 10 км от Исперих, а природните гледки по пътя на обширното плато, което се слива с Добруджа, са уникални. През 80-те години на миналия век в Сборяново са открити редица древни селища и некрополи, населявани от християни и мюсюлмани, в частност от алианите. Най-внушителни между тях са Свещарската гробница и останките от древния тракийски град Хелис, както и светилището Демирбаба теке. 

Свещарската гробница е уникален тракийски култов комплекс, открит през 1982 г. при разкопки на една от могилите край Свещари под ръководството на доц. д-р Диана Гергова. Три години по-късно обектът е включен в списъка на ЮНЕСКО на световното наследство. Предполага се, че в края на ІV-началото на ІІІ в. пр. Хр. там е погребан Дромихет - един от владетелите на тракийското племе гети.

Комплексът разполага с обширен паркинг и места за отдих. Без екскурзовод не може да се влезе в гробницата, защото е под ключ. Масивната порта се отваря с код, а човек, прекрачи ли прага, попада в друг свят. Към него води втора врата, която също се отваря с код. В преддверието на гробницата има скромна музейна експозиция с открити по време на разкопките накити и вещи. Голямото златно съкровище обаче, намерено също при отваряне на Гинината могила, е пренесено в Археологическия музей в София. 

Характерно за гробницата е, че в нея има три камери, покрити с полуцилиндричен свод, а съчетанието на архитектурна, скулптурна и живописна украса, е неповторимо. В централната камера са разположени ложетата на владетеля и неговата съпруга. Стените са украсени с релефните изображения на млади 10 жени, които с вдигнати ръце поддържат свода на камерата. Жените са наречени кариатиди - символи на Великата богиня-майка. Облечени са в силно накъдрени рокли, без ръкави, стигащи до долу. На кръста имат колан, който препасва дрехите им. За майсторството на техните създатели доказателство е фактът, че всяка една от жените е с различно лице. Две хилядолетия по-късно ние можем да видим кафявата боя по косите им.

На стената е представена сцена на обезсмъртяването /хероизация/ на тракийския владетел. Царят е представен на кон, следван от двама оръженосци. Срещу него е застанала богиня, с четири други жени зад нея, които носят дарове в ръцете си. Богинята е облечена в дълга дреха и подава на покойния владетел венец от злато.

Намират сандък със златни женски накити

В ​Свещарската могила е открито сандъче със златн​и женски накити - диадема с изображения на фантастични създания с лъвско тяло и женски глави и бюст, които водят шествие от лъвове и пантери, четири спирални гривни и златен пръстен с релефно изображение на Ерос, комплект от над 200 апликации към конска сбруя, кръгли апликации с глава на Атина, други с растителни мотиви, с женски глави и др. Открити са и множество златни нишки от златотъкана материя, положена като трети дар.

Сандъчето било положено в могилата в етап от насипването ѝ като дар, съпътстващ душата на погребания гетски владетел, вероятно Котела, известен като съюзник на Филип ІІ Македонски в общата им борба срещу скитите от 339 г. пр. Хр.

Демирбаба теке събира мюсюлмани и християни

На 5 км от Свещарската гробница, до каньона на река Крапинец, се намира мюсюлманското светилище Демирбаба теке. Установено е, че то е изградено върху останките на тракийско светилище от І хил. пр. Хр. и от Римската епоха. До текето се слиза по стотици стъпала, а почти всяко второ дърво по пътя, както и парапетите на стъпалата са закичени с разноцветни парцалчета, конци и дрехи, които се връзват за здраве. 

В двора има изградено тюрбе /мавзолей/, в който е положен саркофаг, покрит с дарове. Според легендата там е положен  Хасан Демирбаба Пехливан - лечител и светец от XVI век. Любопитна подробност е, че пред входа на тюрбето се палят свещи както в християнските храмове.

Легенда разказва за незапомнена суша в района. Демирбаба чул молитвите на хората и бръкнал с ръка в скалата. От нея бликнала животворната вода. В памет на сътвореното чудо изворът, който е в двора на текето, е наречен Петте пръста.

Днес Демирбаба теке се почита едновременно от християни и мюсюлмани, които са предимно алиани (шиитска секта). Хора от цялата страна, както и от Турция ходят там на 2 август и преспиват на открито, за да потърсят изцеление.