Доц. д-р Момчил Дойчев: Седем развенчани мита за Освобождението

Доц. д-р Момчил Дойчев от Нов български университет си е поставил за цел да развенчае митовете за освобождението на България и приписваните заслуги на Русия. Акценти от неговия труд по тази тема редовно се цитират от всички, които настояват 3 март да не бъде повече национален празник. Предлагаме седемте мита, които докторът по философия отрича:   

1. Първи мит: Освобождението е еднократен акт, състоял се с подписването на Санстефанския предварителен договор за мир.

Освобождението не е еднократен акт, а процес, който продължава десетилетия. Всъщност ние като народ сме изстрадали свободата си достатъчно много сами. И сме направи нещо немаловажно за своето освобождение. 

Пътят на българите към Освобождението е дълъг и труден: минава през борбите за създаване на независима българска църква, през Априлско въстание, решенията на Цариградската конференция, участието в Руско-турската война, Съединението и Сръбско-българската война, обявяването на българската независимост, Балканската и Междусъюзническата война, Първата и Втората световна война, та до днес.

2. Втори мит: Българската държава възкръсва на 3 март 1878 г. 

Юридически България се възстановява като държава на 13 юли 1878 г. с подписването на Берлинския договор. Но възкръсването на българската национална държава не означава: пълноправно освобождение; пълна независимост; възстановяване на суверенитета върху всички български земи, признати с референдума за учредяване на Българска екзархия и с решенията на Цариградската посланическа конференция. 

3. Трети мит: Руските войски на 3 март „са освободили целокупна България", но „лошият" Запад нарушил Свети Стефанския договор.

Резултатите от Руско-турската война към деня на подписването на предварителния мир в Сан Стефано - фактическо примирие, са следните:

Руската армия заедно със съюзните румънски войски са окупирали Северна централна България. В Южна България са окупирани само Софийския санджак до Горна Джумая, долината на Марица до Одрин и пътя от Одрин до Сан Стефано.

В Черно море господства османският флот и от крайбрежието е окупиран само Бургас. В Западна България Сърбия е окупирала българските градове Ниш, Бела Паланка, Пирот, Враня, Кула, Цариброд и Трън.

До сключеното в Одрин примирие Русия в крепостите Русе, Силистра, Шумен и Варна са останали силни турски гарнизони.

Следователно цяла Македония, Беломорието, Родопите, цяла Североизточна България и част от Северозападна България, цялото Черноморско крайбрежие, с изключение на Бургас, са останали под османо-турски контрол.

Затова и прелиминарният договор е фактическо примирие, което цели турските войски да се изтеглят без бой и тези територии да бъдат изтъргувани на истинските мирни преговори през юли в Берлин.

4. Санстефанският мит и "русофилското суеверие" 

Санстефанският мит и до днес омагьосва сърцата на наивните българи, които смятат, че „Велика Санстефанска България" е била волята на "Освободителката". Разбира се, за Русия „Сан Стефано" е блъф за вътрешно-руско и най-вече за българско ползване. „Не можеше Александър Втори да въодушеви своя народ за войната с Турция, като разкрие истинската цел на империята - завземането на Цариград и контрола над ​Проливите - не - той облече действителната задача на войната в идеологически одежди - освобождението на жестоко потиснатия православно-славянски народ", пише през 1939 г. философът Димитър Михалчев. 

5. Пети мит: Русия иска да има велика и независима Санстефанска България

Договорът в Сан Стефано за Русия няма реално значение. Той има само идеологическо-пропага​нден смисъл. "Действителното желание на руската дипломация е да не види никой път България една силна и независима държава. Наопаки - една слаба и разпокъсана България - ето идеала на руската дипломация", пише социалистът Кръстю Раковски през 1895 г.

6. Шести мит: ​Стр​ем​ежът на Русия към Цариград и проливите е в интерес на България

Даваме думата отново на Кръстю Раковски: "Пътят на Русия към Цариград значи за нас политическа смърт... ако русите влязат още веднъж в България, под един или друг предлог, то те вече не ще излязат. Ний трябва да разберем, че опасността за нас иде от Русия и към нея трябва да водим една систематическа отбранителна политика, като се опираме на всички враждебни ней елементи". 

7. Седми мит: Българското освобождение не само е безкористно, но и безплатно

В брой №2 на Държавен вестник от 10.01.1884 г. е публикуван Указ №1144, в който се описват размерът и сроковете за заплащането, където "безкористната" помощ е определена на 10 680 250 книжни рубли и 43 копейки, което по онова време се равнява на 32,5 тона злато.