Доц. Атанас Мангъров: СЗО преувеличава за маймунската шарка

Специалистът по инфекциозни болести доцент Атанас Мангъров изрази загриженост относно подхода на Световната здравна организация (СЗО) спрямо разпространението на маймунската шарка. Според него реакцията на организацията е пресилена и има опасност ситуацията да се развие по подобен начин, както беше с пандемията от COVID-19. Той подчерта, че производителите на ваксини са тези, които най-много се възползват от създаденото напрежение, пише dunavmost.com.

Мангъров обясни, че макар и ваксина за маймунската шарка да няма, съществуват ваксини, предназначени за вариолата, които могат да се използват за профилактика. Въпреки това, той подчерта, че тези ваксини все още се проучват и имат сериозни странични ефекти. Според инфекциониста, те не трябва да се прилагат масово, а само за ограничен кръг от хора, които са в рискови групи.

Сред тези рискови групи доц. Мангъров посочи хората, живеещи в условия на бедност и в райони, където заболяването е широко разпространено, както и хомосексуалните мъже и проституиращите. Специалистът подчерта, че именно тези групи са най-засегнати от болестта и трябва да бъдат цел на евентуална ваксинация.

Инфекционистът предостави и информация за вируса на маймунската шарка. Открит още през 1958 година, този вирус принадлежи към групата на т.нар. покс вируси, включително и вируса на едрата шарка. Първите регистрирани случаи на заболели хора са от 1970 година. Мангъров обясни, че заболяването започва с общо неразположение, отпадналост, болки в мускулите и гърлото. Един-два дни след тези симптоми се появява характерен мехурчест обрив, който може да се разпространи по крайниците и гениталиите.

Заболяването продължава от три до четири седмици, като в повечето случаи протича леко. Въпреки това, Мангъров посочи, че са възможни и по-тежки случаи. По време на епидемията през 2022 година, заболяването засегна предимно хомосексуални мъже, но сега вирусът засяга и други групи от населението.

„Това, което е характерно за този вирус, е, че заразяването изисква много близък контакт – кожа в кожа, лигавица в лигавица или по въздушно-капков път, но отново трябва да има много близък контакт“, подчерта доц. Мангъров.