Дисекция на актуалния политически изказ: Наръчник за разобличаване на популиста

Той има в джоба готови предложения за „избавлението“ на народа и знае начините, по които ще се оправим

Велина Филипова

Поредните парламентарни отминаха и България вече има своите нови избраници, които ще определят правилата в държавата за следващите няколко години. Около преговорите за съставяне на правителство обаче политическото говорене в медиите и социалните мрежи не спира. 

Докато ние, гражданите, сме притихнали в очакване на момента, в който ще се преразпределят обществените дажби, победителите ни убеждават, че този път сме улучили десетката, избирайки най-доброто от партийната палитра за бъдещето на страната. Загубилите пък ни винят, че не сме ги разбрали и пак сме изтеглили късата клечка. И едните, и  другите прибягват до специално подбрани езикови средства и реторически похвати, за да ни убедят, че точно те са правите. Богатият и изразителен изказ на някои от тях и ораторската им практика гъделичкат интереса ми като прохождащ експерт по публични изяви. Чудя се дали въпросните послания /и мотивацията, която стои зад тях/ са разбираеми за обикновените хора. Това всъщност е въпрос, свързан пряко с резултатите от вота на 26 март. Наясно ли сме със смисъла на изреченото от политиците и търсим ли пробои в техните доводи, опитвайки се да направим своя избор? Как да разберем дали специфичното говорене, било то словесно опростено, или усложнено, е манипулативно, или е резултат от дълбоките ценностни убеждения, компетенции и ангажираност на съответния кандидат за властта? И в този смисъл - осъществими ли са изобщо дадените пред избирателите обещания?

В опита да анализирам за себе си политическия език се натъкнах на натрапчивата повторяемост в почти всички послания на едно ключово понятие. И това е ПОПУЛИЗМЪТ. В тези редове съм опитала да маркирам някои от основните знаци на популисткото говорене и смислотворните механизми, чрез които политикът ни манипулира, целейки да постигне съответното въздействие. Естествено текстът не претендира да отговори на всички поставени въпроси, но може даде тласък и посока на индивидуалните разсъждения и рационални умозаключения на слушащия или четящия политическите послания.

Популизъм. Ами сега?

Преди да пристъпим към реторическите хватки на политиците, редно е да се обърнем към етимологията на думата „популизъм“. Понятието произлиза от латински (populus - народ) и в тълковния речник е дефинирано по следния начин:

„Въздействие върху мнението на населението чрез поведение и обещания за мерки, които съответстват на конюнктурните настроения“. 

Популизмът е тактика при публичното представяне, с която се цели спечелване на общественото доверие. Важно уточнение е, че отправянето на политически послания винаги е манипулативно, защото политикът предварително е съобразил изказването си с механизмите на функциониране на човешката психика и умело прикрива намеренията си пред аудиторията със словесна защита или нападение. Той създава погрешна представа на загриженост и внушава способност еднолично да реши обществените проблеми при това бързо и лесно.

Накратко популистът преценява какво да каже според това какво ние очакваме да чуем. Той свири на емоционалната струна на публиката, заиграва се с нагласите, желанията, стереотипите на хората и се възползва от улавянето им, боравейки с подходящите инструменти.

Нека се замислим как стоят нещата в ежедневното общуване - веднага щом усетим, че получаваме разбиране от събеседника, мигар не развиваме симпатии? Е, популистът въздейства по този начин, като го прави с отредените му от съдбата сладкодумие и обаятелност. Това обяснява защо вниманието ни остава приковано в политическите фигури, дори да не симпатизираме на идеите, които те защитават. Сигурно сте забелязвали как вие или околните се вслушвате в дадено изказване. Причината се крие в увереността и магнетизма на оратора, насочваш разговора хладнокръвно в желаната от него посока. Това вербално поведение e отработено и доказaно във времето като ефикасен метод за оказване на влияние и убеждаване в „чистотата“ на намеренията на съответната политическа партия или представляващата я личност.

Популистът дава гласност на проблемите, които приемаме, че съществуват, и посочва решенията, които вярваме, че ще ни „оправят“. Той се представя като месия, спасител, който ще изведе страната от политическото тресавище. Винаги разполага с готови предложения за „избавлението“ на народа.

Друга характерна проява, издаваща популиста, е опитът му да настрои хората едни срещу други, размахвайки пръст срещу мнимите виновници за дадено обществено зло. Обикновено хвърля генерални обвинения срещу представители на малцинствените групи, най-често етническите, или срещу опонентите си от управляващия елит, опозицията, бизнеса. Всички те по правило са демонизирани, а действията им се  изтъкват като причина за всеобщите несполуки. С цел издаване на присъди той прибягва до националното разделение и нагнетява чувство на нетърпимост.

На популиста всички са му виновни. Ако не са ромите, богатите или световните конспиратори, причинители на изоставането на държавата ще бъдат винаги другите -  най-вероятно политическите му опоненти!

Необходимото зло


След като вече сме маркирали някои отличителни белези на популизма, оставям на вас опитите да разграничите манипулативните послания от честните и откритите. В случай, че се надявате такива непреднамерени изяви да не съществуват, мисля, че ще ви разочаровам. Всяко изказване е малко или много популистко.

В теорията на комуникациите, основаващи се на социалната психология, се постулира, че всяка публична изява, независимо от какъв характер е, има за цел да накара хората да харесат изявяващата се личност. Каквото цели и всяка наша социална проява като общуващи същества.

С условието, че ораторите неизменно прибягват до подобно говорене, все пак можем да приемем, че в умерени граници популизмът е необходим на обществото. Това е така, защото ораторското майсторство е в основата на утвърждаването на демокрацията и представлява своеобразен измерител на властта. Както Христо Йорданов, докторант към катедра „Реторика“ на СУ „Св. Климент Охридски“, посочва в своя труд: „една от важните исторически мисии на ораторското изкуство  е да бъде сеизмограф на управлението“.

Свиквайки да разпознаваме популиста, ние вече разполагаме с оръжие срещу психологическите атаки на политиците и се превръщаме в господари на своето рационално мислене. Това ни помага да грешим по-малко, когато се отправяме към изборните урни.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Велина Филипова е родена в Пловдив през 1995. Завършила е Френската гимназия. В момента учи „Връзки с обществеността“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и работи като ПР специалист в екипа на SiteMedia Bulgaria.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Този сайт е защитен от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване са приложени.

Публикувай
0 коментара

Анкета

Как оценявате служебния кабинет "Главчев"?