Деца-герои ли бяха, или терористи?

За невръстните жертви на съпротивата у нас по време на Втората световна война…
От отдавна в нашето общество се дискутира на дълго и на широко  по темата що е то фашизъм и имал ли е той почва у нас.
 
И докато дискусията е достойна за научен труд, то наличието на отпор срещу участието на България във Втората световна война е реалност. Съпротивата у нас в годините на Втората световна война, когато страната ни е на страната на Германия е част от общоевропейската антифашистка съпротива, макар и по обясними причини да не е в големи мащаби, както в Югославия, Гърция или Франция. Факт е обаче, че именно благодарение на т.нар. антифашистката съпротива, както и заради участието ни в заключителния етап на Втората световна война (т.нар. Отечествена война) срещу хитлеристка Германия, България не претърпя третата национална катастрофа. От нея не е откъснат и  един квадратен метър земя, а репарациите и контрибуциите са намалени до възможния минимум. 
 
 
 
По време на съпротивата от вражески куршуми загиват и немалко деца, юноши и девойки ненавършили своето пълнолетие. Преди 1989 г., образите на всички тях загинали в годините на съпротивата се митологизират, наричани са “Деца-герои”, приписват им се качества и добродетели, които самите те не са подозирали, че притежават, а делата им някои от тях силно преувеличени, се използват като сюжет за написването на множество книги и разкази с партизанска тематика. Комунистическата власт след Девети септември възползвайки се от трагичната им съдба ги обявява за герои и задейства цялата си пропагандна машина в защита на тази теза. „Героичните” им дела стават пример за подражание сред пионерите и комсомолците. Всички знаят за тях, учениците учат за трагичната им съдба, пионерски отряди изследват живота им. Направени са и няколко филма показващи детско-юношеската партизанска съпротива в годините на войната, най-популярните от които са сериалите „Неочаквана ваканция”(1981) и „Фильо и Макензен”(1979). След промените тези деца, юноши и девойки дали живота си в името на една химера, тихомълком излезнаха от учебниците и потънаха в забрава.
 
 
 
 
 
До сега ви разказахме (напомнихме) за Митко Палаузов, най-малкия партизанин по време на съпротивата у нас, паднал убит, разкъсан от бомба през април 1944 год. в местността Осеникова поляна край Габрово. Бил е 14 годишен, когато загива. След написването от Марко Марчевски на книга за него, където разбира се голяма част от написаното няма нищо общо с реалността, той става и най-популярния и митологичен образ сред „Децата-герои”. По повод 70 годишнината от разстрела на „Шестте ястребинчета”ви разказахме и за тяхната трагична съдба. На 20 декември 1943 г. край с. Ястребино картечна рота на Царската армият разстрелва 18 човека от нелегалната съпротива, сред които 6 невръстни деца. След кървавия разстрел всички са заровени в плитък гроб, който на следващия ден е разкопан, а телата на загиналите са изгорени на клада. Смислен отговор защо е заповядано това зверство и до днес няма.
 
В следващите редове ще ви разкажем за подобната съдба сполетяла и други техни връстници от това време, защото смятаме, че историята трябва да се преосмисля, а не да се отрича, пренаписва и забравя.
 
 
 
 
Началото на 40-те години на XX век. Светът е раздиран от война, а у нас макар и малобройно съществува нелегалното комунистическо партизанско движение, даващо отпор на прохитлеристката власт. Правителството се бори всячески с шумкарите, както презрително ги нарича. Стотици хиляди минават през полицейските участъци. В страната са взривени и изгорени 2 хиляди къщи на антифашисти. От кървавия фонд на правителството са отпуснати милиони левове за награди за убити партизани и ятаци. Разстреляни или обесени без съд и присъда са хиляди от тях. Повечето са млади ненавършили 25 години, има и не малко непълнолетни.
 
 
 
Сред тях са са и братовчедите Васил и Сава Кокарешковиот с. Белица (сега град), Благоевградско. По-големият – Васил е роден на 9 януари 1928 г. Сава – на 30 август същата година. Под влияние на по-големият си брат и сестра си, които са ятаци, Сава започва да помага на нелегалните. Увлича и братовчед си Васил. И двамата са пастири – пасат овцете из планината. Там често се срещат с партизаните от отряд “Никола Парапунов”, на които предават храна, дрехи, цигари. На 16 юни 1944 г. по време на поредната им среща с партизаните са предадени. Полиция обгражда местността. След кратък бой партизаните се изтеглят. Сава и Васил са арестувани, отведени са в Разлог, където ги подлагат на жестока инквизиция.
 
Децата се държат твърдо, не отронват нито дума. На 7 юли са заклани от жандармеристит. За да заличат следите на престъплението, жандармеристите нахранват кучетата с телата им.
Един от убийците им – кап. Николчев прави следните признания пред Народния съд:  „Двамата братовчеди Сава и Васил Кокарешкови побързахме да ликвидираме. Един от жандармеристите се вмъкна в стаята, където момчетата бяха задържани, и ги закла. Страхувахме се да не се открият телата им, защото бяха малолетни и ги унищожихме без съд. Затова дадох нареждане да не се оставят следи от убийството. По-късно ми докладваха, че с телата на момчетата жандармеристите са хранили цяла седмица кучетата. Така от ятаците не остана нито следа.”…………
 
 
 
Не по-малко злощастна е съдбата на Николчо Здравков Чампоев от Русе, който няма още две годинки, когато палачите „по погрешка” отнемат живота му. Историята на семейство Чампоеви е и доказателство за наличието на антифашистка съпротива преди 1944 г. у нас, както и за безпощадността, с която тя е била наказвана от властта.
 
 
 
На 22 февруари 1944 година Николчо Здравков Чампоев е на година и седем месеца, когато е разстрелян с особена жестокост – 12 куршума са открити в телцето му, видно от протокола от аутопсията му, пазен в русенските архиви. Баща му Здравко е нелегален партиен функционер, който се самоубива на 5 октомври 1942 г., за да не попадне в ръцете на обградилите го полицаи. Бащата намира смъртта си в името на своята кауза, без да е виждал сина си, роден на 26 юли 1942 година. След смъртта на Здравко Чампоев съпругата му Цветанка освен, че сама отглежда невръстното сираче и стария й баща, тя продължава мисията на съпруга си, като всеотдайно помага на нелегалните, които се борят срещу профашистката власт. На 22 февруари 1944 г. предател донася в полицията, че в дома на Чампоеви се укрива известната и търсена младежка деятелка, член на ОК на РМС, Ана Вентура. Полицията не закъснява. Въоръжена до зъби, обстрелва малката стаичка. Изтрещява автомат. Стъклата на прозореца се пръсват. Ана пада покосена на пода. Цветана се спуска върху рожбата си, но е простреляна. Полицейската шайка нахлува в стаята. Разстрелва седемдесетгодишния старец. Зловещ откос от шмайзер поразява и треперещото детско телце. Безумната вяра на родителите му, че животът трябва да се промени, води и до неговата гибел.
 
 
На 07.06.1944 край с. Мало Чочовен, Сливенско след изтезания е разстрелян заедно с майка си, баба си и дядо си Гинчо Славов Гинчев – 16-годишен.  Те дори  не са били партизани, а са арестувани по домовете им, защото са имали „неподходящи“ според тогавашната власт роднини. След залавянето им, родният им дом е изгорен.
Гинчо е имал още трима братя – партизани – Иван Гинчев (Йонко), създател на партизански отряд „Хаджи Димитър”; Къньо Гинчев (Агата), зам.командир на отряда и най-малкия Койчо Гинчев. След 9 септември 1944 г. Иван Гинчев е репресиран извънсъдебно във връзка с процеса срещу Трайчо Костов и заговора на Иван Тодоров-Горуня. Реабилитиран е посмъртно през 1990 година, чрез обнародване в Държавен вестник. Автор е на мемоарните книги „Партизани“ и „Моето малко братче Гинчо”. Умира при автомобилна катастрофа, която се смята, че е умишлено предизвикана от Държавна сигурност, през 1973 г.
 
От побоища и изтезания в полицията се поболява и умира в началото на 1945 година „Детето-герой” Андон Черковски. Наричано ятачето на Раднево, той си отива  невръстен от този свят в страшни мъки вследствие жестоките полицейски инквизиции.Същата съдба спохожда и 13 годишния Никола Георгиев Накев от Перущица. Той е разстрелян в средата на август 1944 г., защото е бил заподозрян, че е ятак на местния партизански отряд.
 
Завинаги девойки и юноши ненавлезли в своята зрялост ще останат:
 
Иван Атанасов Бандаков – Кочо на 16 години, най-малкият партизанин чепинец, загинал в сражение броени дни преди 9 септември 1944 г. Пак дни преди същата дата след сражение намира смъртта си Костадин Иванов Запрянов – Горчо, 16 годишен младеж от от с. Бодрово, Хасковоско. Същата година в сражение загиват и връстниците им Марин Трифонов Попов от с. Правище, Пловдивскои Иван Стефанов Василев – Огнянот търговищкото село Присойна – партизанин от Тузлушката чета на Омуртагския отряд.
 
Детелина Мирчева Минчева-Саняот пазарджишкото с. Черногорово, остава завинаги 15 годишна. Тя е била партизанка от чета „Кочо Честименски“ на отряд „Ангел Кънчев“ и остава в партизанския летопис като „Момичето с отрязаните плитки”.
 
На 19 май 1944 г. заловена, ранена и убита е 16 годишната Цветана Живкова Велева – Лиляна от Перник.На 20 май 1944 г. без съд и присъда е разстрелян 17 годишния ятак от Сливен Стефко Иванов Крайчев.  Разстрелян без съд и присъда през 1944г. е и 16 годишния младеж от Копривщица Иван Динчов Кривиралчев.
 
 

На 27 ноември 1943 г. заловена и убита заедно с баща си Тодор е 14 годишната партизанка  Иванка Тодорова Пашкулова – Роза от с. Старо Железаре, Пловдивско. От същото село без съд и присъда са разстреляни и 17 годишните Никола Делчев Делевски и Стоян Николов Мусенов. Подобна е съдбата и на Мехмед Юсеинов Юсменов от с. Горско Сливово, Ловешко. Убит е на 17 г. заедно с баща си Юсеин и брат си  Ибрахим.
 
На 7 март 1944 г. заловен в сражение и разстрелян е 17 годишния батачански партизанин  Любен Петров Ганчев – Райчо.
 
На 6 юли 1944 г. убита на сватбата си е Тодорка Истратиевана 16 години от с. Расник Брезнишко. Била е  булка на партизански брат.
 
На 8 август 1944 г. е убит с щикове 17 годишния ятак от Разлог Иван Николов Рачев.
 
 
 
 
На 3 май 1944 г. заловен в сражение и обезглавен е 17 годишния Ангел Спасов Недков от с. Подгумер, Софийско. В сражение загиват и връстниците му Трайко Тодоров Траевот бургаското село Каблешково, Боян Станков Христов от с. Лешниковци, Трънско, Васил Тодоров Христов – Чапаев от с. Падала, Давид Арон ДавидовТрън от Пловдив, Костадин Георгиев ЛазаровВаско от с. Бараково, Кюстендилско,Максим Петров Мишев – Манчо от Пещера,Спас Христосков Стоичков от софийското с. Костенец, Тинка Христова Ковачева – Маяот Пловдив, Иван Димитров Глушков и Кирил Димитров Тананеев – Дечко и двамата от с. Самоводене, Великотърновско.
 
На 2 юли 1944 г. заловен и разстрелян без съд е 17 годишния партизанин от Карнобат Димчо Георгиев Караминдов. Същата е съдбата и на връстниците му Иван Нанев Атанасов – Цветан от с. Върбен, Пловдивско, Цветко Александров Караджов – М.Чавдар от с. Мирково, Софийско  и Костадин Такев Тодоров от софийското село Войнеговци.
 
 
На 3 март 1944 г. в сражение загива 15 годишния партизанин Иван Атанасов Филев – Спартак от пловдивското село Ситово и две години по-голямата от него пловдивска партизанка Мария Георгиева Бакалова – Бойка. На 30 май същата година е заловен и разстрелян горнобанския партизанин Кръстан Стоилов Кръстев – Кънчо, на 16 г., подобна е и съдбата на връстницата му Мария Петкова Ненчева – Соня от с. Пъдарско, Пловдивско.  На 8 август  пък е заловен и изгорен жив партизанина Кунчо Цоков Фитлеков – Волов (17 г.) от пловдивското с. Красново.
 
На 12 март 1944 г. е разстрелян 17 годишния габровски ремсов деец Петър Станчев Божинов. Това се случва и с набора му ятак Стефан Цвятков Станев от с. Крушево, Севлиевско. На 6 юни 1944 г е убит 17 годишния Тодор Петров Велчев- ятак, секретар на РМС в Перущица. 17 годишен в затвора умира и ремсовия активист Димитър Янков Василев-Кръстев от софийското село Кривина.
 
На 5 ноември 1943 г. от вражески куршум пада убит 15 годишния ятак Стоян Рачев Раев от с. Черешово, а на 6 юни 1944 г. 17 годишната  Тодорка Йорданова Моралийска – Горданаот пернишкото село Долна Диканя е заловена и разстреляна с двама от братята си – Димитър и Иван.
 
Не успяха да изживеят младостта си и да навлязат в своята зрялост Стефан Иванов Хаджийски, Георги Георгиев Тодоров, Деньо Митов Начков, Найден Велков Шертев……..
 
 
 
След Девети септември те и останалите загинали като участници в съпротивата, бяха обявени за герои, борили се за едно по-добро и светло бъдеще. Партията издигна лозунга „Те умряха, за да живеем ние”! Комунистическата власт, която управляваше уж от името на работническата класа, величаеше, идеализираше, и героизираше техните дела. Тя имаше нужда от тези жертви, наричайки ги герои. По този начин искаше да покаже, че те не са дали живота си напразно, а всичко в името на което са загинали предстои. Родствениците на загиналите бяха обявени за Активни борци против фашизма и капитализма, възползвайки се от всички облаги, които е давало това звание. Заемаха централно място в тогавашното общество. След 10 ноември плочата се обърна. Те отидоха на бунището на историята. За партизаните започна да се говори с насмешка. Някои започнаха подигравателно да ги наричат мандраджии, безотговорни лентяи и цървуланковци. Други ги считат за нищо повече от терористи и платени родоотстъпници „борили се” срещу една легитимна власт и напълно заслужили трагичната си съдба.
 
 
 
Борци за светло бъдеще, жертви на своето време, герои на новото време, терористи за следващото. Би следвало да си зададем въпроса какви са били тези млади хора, как са били въвлечени в кървавите събития отнели живота им. Въобще осъзнавалили са това, което са вършили и в името на какво са се борили? Кои бяха те, защо и как загинаха на такава младенческа възраст?
На възрастта, на която те загиват, едва ли са съзнавали ролята си в събитията отнели живота  им на толкова крехка възраст. Дали все пак не можем да ги определим като идеалисти, мъченици на една идея и станали жертва на времето в което са се родили.
 
 socbg.com

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
17 коментара
ветеран

ветеран

21.07.2021 | 18:42

лъжи и помии!изтривайте всичко това !и тези които са писали всичко това да бъдат уволнени!срам!позор!ей журналистчетата!знаете ли кои са тези деца!?наясно ли сте че са деца герои!наясно ли сте че това е част от историята на българия!

Отговори
10 12
таня попечкина

таня попечкина

21.07.2021 | 18:21

спрете да публикувате помии от уважение към всички тези деца герои ,дали живота си за свободата на българия!от уважение към това че са се жертвали,за да живеете вие!това е историята на българия ,господа некомпетентни или меко казано подобия!пишете си помиитв в жълтите страници и вие се сещакте къде по-точно!вие многоважаеми от ръководството на този сайт и онлайн подобие подобно такова!когато ваш служител просто не става за съответната длъжност ко преквалифицирайте в мияч на тоалетни!

Отговори
12 3
ехааа

ехааа

02.02.2017 | 20:47

До -10 А профашитката младежка организация \"Бранник\"? А правителството на Богдан Филов?! Брех,че \"историк\"!\n

Отговори
5 1
F/rukflek

F/rukflek

02.02.2017 | 13:22

Четейки коментарите, абстрахирайки се от политическите пристрастия и чуждопоклонничество, страничен човек може да си направи един генерален извод \" Това не е нация, това е самоунищожаваща се сбирщина от алчни егоисти\".

Отговори
13 1
Български офицер

Български офицер

11.10.2016 | 23:34

Малко време не стигна на Войсковите и Жандармерийските \" Ловни роти \" , на \" Шпицкомандите \" и на четите на ВМРО в Царство България да избият \" до крак \" , цялата Червена , Комунистическо - каскетаджийска сган , като подлоги - терористи на Червена Москва и Коминтерна ...... ! Спасиха ги от пълна ликвидация Савецките въшливи памуклийки ... ! Работата остана недовършена ........!!!

Отговори
8 17
6-те ястребинчета

6-те ястребинчета

18.02.2016 | 02:57

Lachezar Pavlov Е това е работа на дядото на Александър Йорданов ! Малко хора го знаят а и поне 25г се потулва тази срамна страница за Отечеството и произхода на \" Репресирания демократ\" Дори заповедта е била отменена НО .. нищо не спира Изрода, който собственоръчно довършва всяко едно от дечицата . .. !! \nЕто това е сегашният \"Елит\" !! \nМосков, убива хиляди деца а \"народа\" спи ! / от фейсбук/

Отговори
9 1
КОМУНИСТ

КОМУНИСТ

02.02.2016 | 18:20

Мръсна журналистическа сган,получила КУПЕНИ дипломи в периода на Демокрацията,СВЕРЕТЕ ЧАСОВНИКА СИ С ИСТОРИЯТА И С НЕЙНИТЕ ФАКТИ,НАПРАВЕТЕ РАЗЛИКА МЕЖДУ ИСТОРИЧЕСКА ДОСТОВЕРНОСТ И ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА,НАУЧЕТЕ СЕ ДА ПИШЕТЕ ПУНКТУАЦИОННО,ГРАМАТИЧЕСКИ И СТИЛИСТИЧНО ПРАВИЛНО!!!БОКЛУЦИ!ВИЕ СТЕ ПОЗОР ЗА БЪЛГАРИЯ!ПИШЕТЕ ЗА ЗАГИНАЛИ,ИЛИ ПО-ТОЧНО ИЗБИТИ НЕВИННИ ДЕЦА,ВРАЗУМЕТЕ СЕ!!!ДАНО НЕ ВИ СПОЛЕТИ ПОДОБНА УЧАСТ ПО ВРЕМЕ НА Д Е М О К Р А Ц И Я!!!

Отговори
14 3
Палаузова

Палаузова

30.05.2015 | 20:51

За съжаление слабо познавате историята .Чудите се какво да пишете и си измисляте всякакви фантасмагории.....Жалко.....

Отговори
5 2
Тони

Тони

13.05.2015 | 22:10

Национал-социализъм е имало в изкривените глави на някои. Стига сте изкривявали историята - не знаете колко бедност и немотия и болести е имало в България преди 44 година, колко политически репресии и невинни жертви. Нормално е да има и Народен съд след това. Имало е един фашистки режим с антисемитско законодателство и преследващ всички инакомислещи.

Отговори
9 9
.......................

.......................

12.05.2015 | 23:13

Анално податливи мразещи ,принизяват всичко до собственото си състояние,как да проумеш че някои е извършил нещо за идеите си не за 13 сребърни цента

Отговори
5 2

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?