2374

Да избродираш новия живот, преди да се роди

Гергана пресъздава с игла и конец ехографски снимки от бременността

Както мъжкото и женското се вплитат в невидимото възелче на новия живот, така една ръка завързва малък възел в края на белия конец. И както нероденото още дете расте в утробата ден след ден, така с игла добавя бод до бод върху черна тъкан - докато „портретът“ от първите ехографски снимки в утробата се очертае наново в бродерия за спомен, украшение за дома или брошка.

„Смисълът на това е любовта, как тя се променя и какво се случва с нас, когато ставаме родители“, казва Гергана Димитрова. Вече няколко години тя бродира мотиви от ехографски снимки на бременни жени. Така запазва изображението на рожбата, когато е била още колкото зрънце от леща.

И преди да избелее на хартията,

върху която се разпечатва в кабинета на гинеколога.

Понякога ѝ поръчват и по-сложни неща - образите на родителите заедно с ехографското изображение от пренаталния период на детето. И надпис 1+1=3. В творенията на Гергана това винаги е вярно решено уравнение и има много специален смисъл.

Първата си бродерия по ехографска снимка направила на своя син Николай през 13-14 гестационна седмица от бременността си. Преди това е учила туризъм и завършила икономика на недвижимата собственост в Икономическия университет във Варна. Когато обаче през 2017 г. на бял свят дойде Николай, преосмислих с какво искам да се занимавам, разказва Гергана. Точно тогава случайността я срещнала с приятелката ѝ Цветомила, с която споделят общи виждания. Днес Цвети е вече майка на 4 деца, а докато носела третото си, Гергана решила да я зарадва, като избродира образа от ехографската снимка на детето върху плат. Купила парче черна тъкан за първите опити, днес вече използва жоржет, за да не избелява. Целият „инструментариум“ включва още

само бял конец, бял молив, игла и обикновен гергеф.

Повече от месец отнел първият опит да повтори прецизно черно-бялото изображение от видеозона върху парчето плат с диаметър 13 см. Освен че много се трогнала, приятелката ѝ насърчила Гергана да не спира. Съпругът ѝ също настоял да започне да прави такива скъпи спомени с игла и конец. По света го има, но в България го правя само аз, казва авторката.

Пробвала различни ръкоделия още като дете. Първите ѝ стъпки в бродерията били с мотива, който опитва почти всяко малко момиче ѝ пате сред тръстики. После минала през шиенето и рисуването. Сега съчетава всичко в едно.

В началото будувала над гергефа, докато синът ѝ спи - насочила офис лампа към ръкоделието. „Вълшебно е да виждаш как светлината минава през нишките

и да улавяш само по една-две от тях,

казва майсторката.

Трябва да правиш това за хората, не само за близки, не спрели да ѝ повтарят. Така след няколко седенки на ръкоделие с приятелката ѝ решили да започнат общ проект - „Клик за щастие“. Две години развивали Фейсбук страница, чрез която да стигнат до още хора, които биха открили смисъл  в творенията им. Сега Гергана продължава сама, докато Цветомила се грижи за четвъртата си рожба. Често с усмивка си спомнят за първата бродерия по ехографска снимка - Николай в 13 гестационна седмица, с вдигнати ръце, сякаш е полегнал и скръстил длани под главата си в блажена поза.

Случва се жени, които искат да имат бродерия със своето дете, да звънят през няколко седмици - плодът все застава с гръб по време на прегледа и не става подходяща снимка. Дори когато обаче не се виждат конкретни очертания, черно-белите щрихи означават много за родителите.

Предизвикват я 1600 цвята

Творческите експерименти карат авторката да посегне и към други цветове, освен черно и бяло. Вече си е купила над 1600 нюанса.

Първото й „цветно“ творение е брошка в червено и бяло с формата на сърце, в което е сгушен ембрион, свързан с пъпна връв към артерията. „Беше време за нещо ново и цветно", казва Гергана. В символа вплела връзката между майката и детето. Независимо колко е пораснало, усмихва се тя.

Сладостта е в сложността

Понякога отстрани се чудят на търпението на Гергана. Но на нея ѝ доставя удоволствие точно това - че заниманието ѝ е трудоемко и много специално. Случвало се е да я питат защо прави нещата толкова сложни, че да отнемат дълго време. Даже я съветвали да заложи на нещо по-просто и комерсиално.

 „Но това не ме привлича. Не искам да правя нещо през пръсти, без ясна идея и само за да печеля повече“, обяснява Гергана. Чувства се благословена със съпруга си, който настоява да упорства в бродерията и да я развива, дори това да не носи голям доход.

Хората, които искат да имат избродиран образ на нероденото си дете, също са търпеливи . Чакат по седмица, за да получат кръга плат с диаметър 8-13 см.

Гергана пък вече работи само по светло, за да пази очите си. И съчетава работата над гергефа с грижите за сина си. 

Мисия "Две чертички"

Моята мисия е да нося щастие и да давам смисъл, казва Гергана Димитрова.

За нея всяка бродерия на бебе, което предстои да се роди, е споделено щастие с родителите му. За мнозина зачатието, бременността и раждането са много интимни неща. Но според Гергана това не бива да са теми табу.

Радва се, когато срещне многодетни родители. А приложното изкуство, което създава, е и послание, и наричане към младите - за щастието да видиш две чертички на теста за бременност. Самата Гергана се надява скоро да ѝ се случи отново.

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Каква коалиция има най-голям шанс да спечели изборите на 2 октомври?