71

Цените на храните ще паднат, ама друг път

Пет служби ще следят за спекула в името на народа

 

След ​дълго и обстойно обсъждане на цените по магазините служебното правителство излезе във вторник и съобщи, че ще вземе мерки. Мъглявото обяснение на премиера Гълъб Донев обаче не хвърли светлина какви ще са те и кога ще се приложат. Държавата възнамерява да залага юзди на цените от поне пет страни - чрез НАП, Комисията за защита на потребителите, Агенцията по безопасност на храните, Агенция "Митници" и Държавната комисия по стокови борсови и тържища. Със сигнали в търсенето на спекуланти ще се включат и гражданите, за което ще се изгради специален портал в интернет. 

 

Какво разбрахме от изявлението на властта? Ще се наблюдават и анализират цените на 35 хранителни стоки, сред които захар, олио, ориз, масло, мляко, замразено пиле, колбаси, плодове и зеленчуци. Ако е само за наблюдение и сведение, ​абсолютно същите стоки и сега се наблюдават - ДКСБТ излиза всяка седмица с бюлетин за цените на едро на храните. НАП пък ще трябва внимателно да гледа финансовите отчети на търговците на дребно и специално графите приходи и разходи, за да види дали няма реализирани свръхпечалби. Комисията за защита на потребителите ще прави проверки по магазини, но като се има предвид, че числеността на службата не е много голяма и че тя няма правомощия да обследва защо цените са такива, каквито са, ефектът ще е спорен. Агенцията по безопасност на храните, както личи от името, се занимава с качеството на храните и контрола да не съдържат забранени или вредни съставки. Митниците, както и досега, ще докладват на какви цени влизат вносните храни. Гълъб Донев обяви, че държавата ще направи още информационен сайт, в който всички граждани да могат да следят движението на основни стоки по веригата производител - търговец. За протокола, дейната в ролята на министър на икономиката Корнелия Нинова точно преди една година си беше наумила да слага електронни табла с цените на едро на основни храни.

Очите на четири, когато пазаруваме храни

И още от концепцията на служебното правителство, но с неясен краен срок. Ще се изготви ново законодателство, което да регламентира определенията за „спекула“ и „нелоялна търговска практика“, за да може да се налагат санкции на нарушителите. За закон за търговията с храни се говори епизодично над 20-30 години, още от времето на соца. В момента обаче, при липсата на парламент, тази задача отново ще се отложи за „друг път“.

В ролята на зрители

Гореизброените мерки поставят гражданина, който си брои стотинките, в ролята единствено на зрител.  Гледа цените, цъка с език и тича по промоции.

Държавата, въпреки многото изявления и дискусии, всъщност също гледа ситуацията като страничен наблюдател. На принципа „каква я мислехме, пък какво стана“ правителството на Гълъб Донев пунктуално изброява всички добрини, които е направило на бизнеса, а в отговор на това цените не са паднали. Бизнесът у нас за тази година ще ползва компенсации за скъпия ток над 200 лева за мегаватчас, тоест, каквото и да се случи, разходът му за енергия може да се планира при максимум тази цена. Въвеждането на по-високи тол такси беше оставено за лятото. Горивата поевтиняха и низходящият тренд е от месеци, газта - също. Крайните цени на рафта в магазина не само че не паднаха, ами и продължиха да галопират. Бизнесът се презастрахова заради миналогодишните неволи и несигурност, разчете фактите министърът на икономиката Стоянов.

Болката на бизнеса

Освен за ток и газ обаче търговците плащат и за външни услуги, които пък други бизнеси надуват ценово. И най-вече ​- растат заплатите на служителите. Къде по административен път - с все по-високи минимални работни заплати, къде и под натиска на синдикати и служители. Средното трудово възнаграждение за третото тримесечие на миналата година е 1743 лева. По-нови данни от НСИ няма. 

Дано наистина държавните чиновници намерят къде е заровено кучето по дългата верига от фермата до щанда, но едва ли. Цените са високи, защото България отдавна се превърна във фуражна държава и повечето важни сектори в животновъдството и растениевъдството, откъдето идват суровините и храните, са унищожени. Не помогнаха нито европейските субсидии, нито държавните помощи, които станаха жертва на корупционни практики и лобистки наредби, коментира пред "Марица" крупен земеделски производител, пожелал името му да не се цитира. Няма как зимните зеленчуци у нас да са евтини, защото просто не се произвеждат в България. Същото е с млякото и месото. Необходима е истинска реформа в земеделието, а не лов на вещици, коментира източникът ни. 

Как е в магазина

Държавата няма как да наложи пределни цени или максимално допустими надценки, защото това ще унищожи конкуренцията и търговията като цяло, коментира собственик на магазин в Пловдив по повод новата инициатива на правителството. Според него авторите на подобни идеи не познават реалната ситуация в бизнеса.  "Моят магазин има 200 000 лева без ДДС месечен оборот. В обекта работят 10 души. Ако заложа 10% средна надценка (на цигарите тя и без това е под 5%), ще имам 20 000 лева чист приход на месец. Средно за ток плащам 8000 лева, наемът е 2000. Нека някой министър ми обясни какви заплати и осигуровки да платя на служителите с останалите 10 000 лева и кой ще дойде да работи в магазина. Да не говорим за амортизация, текущи ремонти, интернет, софтуерни продукти, канцелария и всички останали разходи. 10% средна надценка е сигурен фалит. Нека попитат производителите защо, когато имаше криза за слънчоглед заради войната в Украйна, цената на олиото скочи с 200%, а когато складовете се напълниха със суровина,  цената от завода падна само с 10%", пресмята търговецът.  Според него няма как да се сравняваме с Германия, защото там става дума за съвсем друго потребление. У нас подобни обороти имат само големите чужди вериги.    

 

Финансовият анализатор Светозар Гледачев:

Спекулата се ражда при дефицит. Тук такъв няма

Никакви изкуствено създадени мерки няма да бутнат цените у нас, категоричен е финансовият анализатор Светозар Гледачев. Цени се укротяват само с намаляване на платежоспособността на хората. Когато клиентите в магазина спрат да купуват, етикетите ще бъдат сменени, убеден е той, визирайки основния икономически постулат за регулиращата сила на търсенето и предлагането.  

Експертът онагледява теорията си с истерията за олиото от миналата година. Тогава литърът удари 7-8 лева, а хората се трупаха на опашки, за да се сдобият с някоя бутилка. В момента олио в Пловдив може да се намери за 3.99 лева на промоция, а редовната цена е 4.50-5 лева.  

Според него е напълно нормално, като се вдигат доходите на населението, да се вдигат и цените в магазините. За миналата година трудовите възнаграждения скочиха, въведоха се масово и ваучерите за храна, което също е вид доход, доходите на пенсионерите пък се покачиха средно с 22% и изпревариха ръста на инфлацията. Само в София има около 140 000 души, които взимат месечно между 7 и 8 хиляди лева. Спестяванията по банки също не се променят значително, като само тези на физическите лица и нефинансовите предприятия са около 70 милиарда лева.

Няма как държавата да дебне за спекула, тъй като по определение "спекула" е "нечестна търговия за бързо забогатяване, основано на препродажба, разлика в цените или дефицит на стоки". Дефицит у нас няма на нито един продукт. 

 

При съвместна акция

Правят черен списък на търговците спекуланти

До две седмици се очакват решения за промени в нормативната база, които да направят по-ефективен контрола върху спекулата с цените. Това обяви вчера по Нова телевизия министърът на земеделието и храните Явор Гечев. Междувременно ще текат масирани проверки за нелоялни практики при търговците според действащите правила и ще се направи списък с нелоялните търговци. Акцията ще е съвместна между служебния кабинет, БАБХ, НАП и КЗП. 

Гечев обаче призна, че към момента няма достатъчно инструменти за регулирането на процесите.

Затова се стига до парадокси. Той даде пример с цената на маслото. При един и същ грамаж във Франция то струва 2 евро и 85 евроцента, а у нас - над 9 лева. "Защото всяка фирма иска да направи по-голяма печалба. Във Франция или пазарът е по-регулиран, или има по-голяма конкуренция", обясни Гечев.

"На зеленчуковия пазар има 20 вида домати, а в хипермаркета - един и ги купуваш оттам. Структурата в България е станала такава - няма голяма мрежа от квартални магазини и това дава известна свобода на хипермаркетите. Може би бъркаме в модела - пълната свобода може би води до монопол", каза Гечев.

Констатирали сме, че след падането на цените на горивата фуражите не са се качили. Поне парите да бяха отишли при земеделските производители, но не отидоха там. 

Има нарушения и ще ги хванем с масови проверки. Дали сме си срок 2 седмици за разговори относно нужни промени в регламентите, включително на ниво министри. Получава се аномалия на пазара. Гледаме докъде можем да стъпваме на съществуващите закони. 

Ако се установят редица нарушения по веригата, ще има списък с нелоялни фирми. "Това трябва да се знае, не виждам нищо страшно. Определени действия може да не са незаконни, но да са неморални. Разчитаме и на медиите да помогнат, за да посочим такива практики на конкретни търговци", каза Гечев.

Той увери, че мерките ще доведат до успокояване на цените, но не се ангажира да каже до каква степен и с колко ще падне инфлацията.  

В момента повишаването на цените не е при производителя и несъвсем - при преработв теля. Получава се висок ръст при търговеца, категоричен е Гечев.

 

Дежавю

Корнелия Нинова пак иска таван

Трябва да се наложи таван на цените на храните, категорична е лидерът на БСП Корнелия Нинова. Тя смята, че мерките на служебното правителство, обявени от премиера Гълъб Донев, няма да свършат работа. „Спекулата не се бори с информационен сайт, а със здрава ръка. Вижте какво направи гръцкото правителство. Сложи таван на цените  и който ги наруши, му се отнемат лицензът и разрешителните за производство и търговия. Резултатът там е налице“, пише тя във фейсбук страницата си.

Формулата на Корнелия Нинова за овладяване на цените на основните храни е в цената им да се включат разходите за производство, транспорт и 10% печалба. Всичко друго отгоре е спекула, смята тя.

Лидерът на БСП не за пръв път предлага тази рецепта. Още през април миналата година Нинова в ролята си на вицепремиер и министър на икономиката имаше съвсем точни разчети за цените на основните стоки: хлябът да се продава за не повече от 1.50 лв., кофичка кисело мляко да струва 1.20 лв., а бутилка олио - до 5 лв. И тогава, и сега много икономисти смятат, че това е нож с две остриета, освен че е непазарна мярка. Много е възможно, в очакване на налагане на таван, производители и търговци да надуят цените в аванс. Другата вероятност пък е, че може да се стигне до дефицит на определени стоки и рафтовете в магазините да се изпразнят, защото бизнесът няма сметка да ги произвежда.

Служебният министър на икономиката Никола Стоянов също е на контра с въвеждане на таван на цените, така че, поне до провеждането на нови избори и евентуално сформиране на правителство, по тази тема политиците могат само да се упражняват в предизобрните си кампании.

 

Проф. Ганчо Ганчев:

Ценовият контрол е връщане към командната икономика

Въвеждането на ценови контрол и фиксиране на цените на храните може да възпроизведе тенденции, характерни за командната икономика. Политиката на компенсиране на големите разходи за електроенергия трябваше да бъде обвързана с поемането на ангажимент от страна на компенсираните да не вдигат цените. Държавата не използва този инструмент в борбата с инфлацията. Това заяви пред БГНЕС икономистът проф. Ганчо Ганчев.

„Ако държавата въведе ценова политика - тоест каже на фирмите и търговците да продават по определена по-ниска цена, това може да доведе до дефицит, т.е. да се окаже, че при тази цена няма какво да се продаде - отбеляза икономистът. И предупреди: - Ако става въпрос за ценови контрол и фиксиране на цените от държавата, това може да възпроизведе някои тенденции, характерни за командната икономика.“

В същото време той смята, че съответните държавни органи трябва да си свършат работата, ако бъдат открити злоупотреби с монополни позиции или някакъв друг вид картелни споразумения.

 

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
4 коментара
комунист

комунист

09.02.2023 | 16:59

Цените ще паднат когато ние вземем власта.

Отговори
2 0
Да Гълъбе

Да Гълъбе

09.02.2023 | 15:42

Гълъб ще проследи как голямата печалба на спекулантите търговци отива в джоба на държавата. През сметките за ток, осигуровки, данаци и т. н 2 години дерат яко кожите на търговците и после ги обиждат, че са спкуланти.

Отговори
1 0
Да ама не

Да ама не

09.02.2023 | 13:35

Ще паднат когато ГРОБ падне!

Отговори
1 0
Стоичков

Стоичков

09.02.2023 | 10:51

Разбрали сме,че родното ни производство излиза скъпо и никакви субсидии не могат да го направят конкурентно на вноса.Всички схеми с внос на евтини суровини и заготовки се прилагат в нашето производство,но крайната цена е необяснима.Вносните продукти са около 50-60% от предлагането на пазара,а цените сравнени със същите в ЕС са в пъти по скъпи и оправданието за разходи за транспорт,енергоносители и т,н. са неубедителни защото нито сме им на стандарта,нито на заплащането,а едва ли там работят на загуба.За съжаление тук ще се ослушват до последно и както се казва "ден,година храни".

Отговори
9 0

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?