2374

Църква и училище са темелите на последните цариградски българи

От 50 000 са се стопили до 550, но имат трайна следа край Босфора

Магичен и уникален, Истанбул е единственият град в света, който е поделен между два континента. За своите почти 16 века съществуване пък е столица на четири различни империи: Римската, Византийската, Латинската и Османската. Азия и Европа се срещат от двете страни на Босфора - в града на император Константин, основан през 330 година, на същото място, където е античния Византион. Константин му дава името Nea Roma – Новият Рим, откъдето и векове след това поданиците на империята, на която той е столица се наричат „ромеи".

Днес Истанбул е пъстър, многолик и мултикултурен мегаполис с над 26 млн. жители. Заслуга за неговия колорит носят и цариградските българи.

Те обичат живота, радват се на малките радости и отбелязват всеки типично български празник. Обичат да пригласят на звучните македонски песни и в това няма нищо случайно. Голяма част от тях  произхождат от стара Македония. Навремето тези земи, за които се е проляла толкова кръв, са били в обхвата на Османската империя. Днес те се разпределят между България, Гърция и Република Северна Македония.

Кои са обаче цариградските българи?

По времето, когато Истанбул е столица на Османската империя, към града се стичат арменци, гърци, руси и евреи. Своето място край Босфора търсят и много будни и предприемчиви нашенци. Постепенно създават своя общност, която има важна рола в развитието на българската култура, но особено в борбите с гръцките фанариоти за извоюване на независима църква. "По онова време за българите Истанбул бе не само важен политически и културен център, а също и един вид модел за подражание. Израз на това е фактът, че за разлика от другите общности, които го наричат „Градът на Константин“ (има се в предвид Константинопол), единствено българите го наричат „Цариград“, което има смисъла на „Град на царете“, четем в  „Българите - забравената общност на стария Истанбул“.

В Истанбул търговията е ритуал, който може да се сравни само с японска калиграфия. Нашенци явно са били наясно с този факт. Те населяват компактно известните с търговия, земеделие и животновъдство квартали на града като Фенер, Балат, Еминьоню, Ланга, Йеникапъ, Шишли, Ортакьой, може да прочетем в архивите. Така в края на 18. век в града се заселват сръчни занаятчии, млекари, пекари и зарзаватчии. С годините се прочуват с уменията си, някои стигат и до най-високите постове в империята.

Поколение след поколение доказват своята предприемчивост, макар с времето да стават все по-малко

„Навремето цариградските българи са наброявали 50 хиляди души. Днес сме останали около 550. Децата ни се женят за турци, арменци. За десет години сме направили само една сватба в българска черква и тя беше преди 3 години. Никой не знае след още десет години колко ще останем“, клати глава Любен Шестаков. Той е компютърен инженер, завършва прочутия Робърт колидж. Създаден през 1863 г. в Истанбул, колежът има сериозен принос към българската история. В него учат много от първите държавници на България след Освобождението. 12 министри, начело с министър-председателя д-р Константин Стоилов, са негови възпитаници.

„Само че мен политиката не ме влече, избрах да продължа бизнеса на баща ми. Той близо 15 години беше един от главните директори на най-голямата фабрика за бои край Босфора", разказва Шестаков. После семейството открива малък завод за производство на лак за мебели. Вече 20 години поддържат добър експорт към България, работят за фабриките в Трявна и Стара Загора. „Известно време бях в още един бизнес - защитихме ноу-хау за сокчетата Step и близо 10-15 години ги лансирахме успешно на пазара в Турция“, допълва нашенецът. Вече 20 години той е дясната ръка на водача на българската общност Васил Лязе. 82-годишният предприемач е председател на Фондацията на Православната църква на Българската екзархия, а Шестаков е член на нейния управителен съвет.

Наследник на една от цариградските български фамилии е и Константин Недялков. Лятото прекарва във вилата си на Принцовите острови, а зимата е край Босфора. „Баща ми Янко Недялков 37 години е бил директор на българското училище в Истанбул.  Нищо че учи и се дипломира като зъболекар“, разказва Константин. От малък идвал често в двора на църквата при Българската екзархия. Тук си играел с другите малчугани, но помагал и на свещеника.  „Идвам и досега, тук в Екзархията е мястото, където поддържаме българския дух, имаме топла връзка с България. Училището от времето на баща ми го няма, но пък направихме неделно училище в Екзархията. Наши учителки всяка събота събират децата и ги учат на българските букви.

Сега замисляме да дойдем до България. Организираме си малка екскурзия.

Искаме да посетим манастирите или поне по-големите от тях

Чували сме невероятни истории за Бачковската обител, за Дряновския манастир и още много подобни свети места“, споделя Недялков.   

Така, макар и оредяващи, цариградските българи спазват завета да съхраняват своята църква и училище, които винаги са били темелите на българщината край Босфора.

Повечето нашенци в Истанбул имат успешен бизнес. Голяма заслуга за това имат бащите и дедите им, оставили на наследниците си цели фабрики и разработени предприемачески модели. Други пък смело търсят успеха в нови модерни начинания. Напоследък много българи заемат високи постове в менажирането на световни хотелски вериги в мегаполиса.

Сега цариградските българи са напът да допринесат за очарованието на Истанбул с нов прекрасен проект. Любен Шестаков влага много надежди в ултрамодерния комплекс, който ще се реализира върху 50 дка на пъпа на мегаполиса. Това е реституираният парцел в Шишли - най-големия имот на българите край Босфора. В него ще се издигат четири ултрамодерни небостъргача. „Те ще са високи над 100 метра и в тях ще има офиси, хотел, както и модерен комплекс от жилища - от типа резидентал парк“, обяснява Шестаков. Инвестицията е плод на колаборацията между българската общност в мегаполиса и мощната „Ташяпъ", турска строителна фирма, която се ангажира до пет години да завърши напълно строежа.  

Бел. авт. Това пътуване до Истанбул се осъществи благодарение на строителя Tурхут Исмаил, който реставрира много стари християнски храмове в страната и подпомага с дарения Голямата базилика в Плиска.

Снимки от отец Павел Гърбов

Майсторът на сметаната бай Пандо е легенда

Ако искаш да намериш добър касапин или фурнаджия, търси българин. Такава слава се носи на нашенци в Цариград през XIX век, когато  общността им наброява около 50 000 души. Като български поминък край Босфора се смятат също млекарството, градинарството и земеделието.

В османлийския Истанбул особено прочут е бил млекаря Пандели Шестаков, известен като бай Пандо. Славата му е на последния голям каймакчия. Така наричат майсторите на млечна сметана от биволско мляко, любим деликатес на турците.

Дюкянът му в Бешикташ, който е бил нает от дядо му още през 1895 г. до закриването му през през 2014 година, се посещава от клиенти от цял свят. Днес той е само история. четем в „Българите забравената общност на стария Истанбул“.

Пак в същата книга се разказва как по-заможните българи, които търгуват главно със зърнени храни, са притежавали търговски кантори в хановете в Еминьоню и Тахтакале  (прочути търговски квартали и пазари на Истанбул). Именно тази търговска класа има водеща рола в борбата на българската общност за национална идентичност. Още, че през 1840 г. българските търговци основават едно неофициално Сдружение на българска общност. Целта му е да се ангажира с проблемите на българите не само в Истанбул, но и във всички кътчета на империята, да помага за издаването на български печат и образованието на български език, както и да осигури възможности за образование на българските младежи в престижни истанбулски учебни заведения.

Ибрахим се грижи за градината, негов адаш пази имота

Всеки ден най-рано сутрин в двора на Екзархията пристига градинарят Ибрахим. Той влага цялото си сърце в грижи за зеления оазис, където освен екзотичните палми отглеждат смокини, дини и дори черници и сочни кайсии.

Ибрахим се нарича и турчинът от Хатай, който зорко пази имота на Екзархията. Работи тук като нощен пазач, но често може да бъде видян и в Желязната църква. Ибрахим се преселва в мегаполиса още преди 20-ина години с цялото си семейство. „Настанихме го в наша къща в квартал „Фенер“. Сега му търсим квартира - за кратко време, защото къщата има нужда от спешен ремонт и стана опасна за обитаване“, обясняват нашенци.

Балкапан хан приютява вестникари и бунтари

В прочутия Балкапан хан в Тахтакале през 1848 година започват да издават първия български вестник - „Цариградски вестник“. В историята той ще остане като истанбулския вестник на Иван Богоров, излизал до 1862 г.

„Балкапан хан се считаше за център на българската идентичност както в търговски, така и от религиозен и революционен характер. Тук се ковяха всички планове, свързани с националното дело. Тук се събираха всички наши интелектуалци, търговци, политици, дори революционери, които пристигаха от чужбина. Тук бе гнездото на всички български младежи, писари, счетоводители и касиери, а също и на учениците от различни учебни заведения като Медицинското училище, Роберт колеж, Католическия колеж в Бебек, младежи чиито патриотизъм и енергия се разнасяха из цяла България и се споделяше от младите хора в по-големите градове, чиито сърца горяха от любов към свободата“, пише в „Българите - забравената общност на стария Истанбул“.

Зеленият двор на Екзархията ги събира по празници

Кадер Хасанова отговаря за административните въпроси в българската Екзархия в Истанбул. Красивата дама е дошла тук чак от родния Русе преди 5 години. Смята, че съдбата я е насочила към сегашната ѝ работа. "Още първия ден, когато пред мен се отвориха тези врати, почувствах, че съм на собствена земя. Беше в неделя, в църквата имаше служба и повечето българи бяха дошли за нея. Не знаех нищо за тези хора, но те ме приеха сърдечно. Г-н Васил Лязе първи започна да ми разказва за тях. Екзархията е толкова прекрасно място. И толкова важно за българщината, която тръгва именно от тук", разказва с въодушевление Кадер. „Да, в Истанбул има много екзотични кътчета за забавление, но българите предпочитат да идват тук. Надвечер обикновено се събират в зеления двор на Екзархията. А всеки, който дойде, не иска да си тръгне от тук“, добавя казва Кадер Хасанова. Цариградските българи я наричат галено "нашата Афродита".

Тя пък обяснява, че връзката на всички посетители на Екзархията с България и до днес е много дълбока. "На празници всички сме заедно и това е най-вълнуващото за мен“, признава Кадер.

Анкета

Каква коалиция има най-голям шанс да спечели изборите на 2 октомври?