71

Антоанет Тончева: Облъчват ли българите с "народ" и "елит" в разгара на политическа криза

Антоанет Тончева е автор с международно признание в областта на визуалното, филмово изкуство и дизайн. Участията й в Лувъра, Музея на модерното изкуство в Ню Йорк и Кралската академия по изкуствата в Брюксел са знакови със задълбочени изследвания и актуални теми. Като филолог тя  работи върху значението и семантиката на думите в българския език. Тончева счита, че познаването на чужди езици може и трябва да обогатява българския език, а не обратното - чужди думи да се пришиват към българския език без да допринасят за развитието му.

 Към темата за точното използване на думите в българския език се присъединяват филолози и активисти за запазване на богатството на българския език. В разгара на политическата криза те се обръщат към медиите, политиците и коментатори с цел  изясняване на значението на широко използваната дума "народ", както и "население". Още по-безлична.  И така,  от медиите най често  разбираме, че  българите са народ, население, понякога хора. В България  дори има и партия  наречена "Има такъв народ" ,  но може би  по презумпция трябва да разбираме за какво става дума.

Накратко, ето какво пише в речниците:

Универсален, тълковен, синонимен речник /OnelineRechnik.com/

Синоними на думата народ:

(същ.) нация, националност, народност, племе, раса, население

(същ.) трудещи се, ––  маса, много хора, навалица, множество

(същ.) сбирщина, тълпа, плебеи

(същ.)  жители, поданици

Синоними  на думата елит:

(същ.) аристокрация, хайлайф, благородничество, висша класа

На така наречения народ медиите противопоставят елита.  Медиите са тези, които трябва да възпитават и обогатяват българския език, като използват повече синоними на думите. Иначе българите ще се превърнат в маса и тълпа.

Вместо народ може да се използват не само по благозвучните, но семантично верни думи като: български граждани, сънародници, съпатриоти, като и българската интелигенция, интелектуалци, медици, строители, учители, български избиратели.

 Понятието "български елит" пък изобщо не отговаря на определението в тълковния речник. В България не съществува аристокрация, нито благородничество.  Филолозите  предлагат да се използват:  управляващи, имащите власт, народните избраници, които чрез правомощията си да защитават правата на българските граждани. 

 От народните избраници президентът Румен Радев се обръща в речите си   с "български граждани."

 Закон ли трябва за  да регулира правилното използването на българските думи?  Ако следваме определенията в тълковния речник, както и  доброволния принос на специалисти филолози можем да направим стъпка към обогатяване на българския език.  

Да не забравяме, че и българският език е ценност, все още!

 

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Каква коалиция има най-голям шанс да спечели изборите на 2 октомври?