77

Анастасия и нейните дъщери  – спасени от ангели

Спасена от ангели. Това е Анастасия Яхолник от Украйна.

Преди години направила две херувимчета от вълна  – за да закрилят дъщерите й и да красят детската им стая. Било отдавна, в украинския град Днепр, в едно мирно време, което изглежда почти нереално.

Днес Анастасия живее в България и отново създава ангели, но този път за своя утеха.

“Творчеството много помага. Влагам във всяко творение своята душа, своята топлина, надежда за най-доброто“, казва Анастасия. А с ръчно изработените творения оцелява с дъщерите си, докато войната в родината свърши и стане безопасно заедно да се върнат у дома.

„Казвам се Анастасия. Аз съм педагог. Работех като учител в начално училище (изглежда като предишен живот) – разказва своята история украинката. - След това се обучавах като социален педагог и практически психолог. Осъзнах себе си като професионалист в голямата си дъщеря. Преди да навърши годинка, загуби слуха си. Научих я да слуша и да говори. До 6-годишна Машенка беше 99% от моето време. Малко по малко започнах да помагам на други деца. Моята любов и гордост е създаване на обществена организация за семейства, отглеждащи деца с увреден слух "FeelTheWorld".

По-късно се роди втората ми дъщеря. По-голямата вече учеше във валдорфско училище и се чувствах уверена, че развитието й върви добре. Финансовото осигуряване на семейството ни беше изцяло на раменете на съпруга ми и можех да обърна много внимание на хобито си и на социални дейности.

Всичките ми мечти и желания се сбъднаха... Така живяхме до онзи 24 февруари.”

Избухването на войната в Украйна кара майката и двете й дъщери да напуснат дома и целия си предишен живот.

Пътували пет дни – без план и без идея къде отиват и как ще живеят занапред. Първо с маршрутка до най-далечното място от бомбите, до които може да ги отведе. Оттам – до Румъния, а после с влак до Варна. Имаше само една мисъл – с майка ми да заведем децата на безопасно място, спомня си жената.

„България се превърна в това място. По пътя срещнахме невероятни хора: искрени, открити, с огромни сърца и светла душа. Благодарение на такива хора имаме възможността да стоим тук докато стане безопасно у дома”, казва Анастасия.

Възникнал въпросът как ще се издържат в чужда държава.

„Имахме останали малко пари от дома, но бях обезпокоена. Не можех да оставя децата сами. Тогава си спомних за ангелите, които създадох в миналото за моите момичета“, разказва украинката.

И започнала да ги прави отново. Открила спокойствие в творчеството. Споделила заниманието си в групата за помощ на нейни сънародници в България. Завалели насърчителни думи. За кратко време били откупени всички ангелчета от вълна. Започнали да идват нови поръчки. Това дава надежда и вяра за бъдещето, споделя Анастасия.

Първоначално не смеела да постави цени на творенията си. Трудно било да оцени това, в което всъщност е вложила сърцето си, тъгата по изгубеното, но и надеждата да се върне. Затова първите й клиенти сами определяли колко да платят за ангелчетата – според достъпната за тях цена. „Долитали“ до всеки дом с куриер.

Кой би си помислил, че това умение ще се окаже толкова полезно в живота ми, казва учителката.

Историята с ангелите всъщност започнала без криле и ореоли. Майките от класа на Маша решили да направят калъфи за флейта от вълна. Дъщерята на Анастасия свири на лира и флейта. Детето погледнало скептично на тази амбиция. Ако толкова искаш да направиш нещо от вълна, измисли друго, й казала. И така майката решила да направи нещо не практично, а само за душата. Изработила два ангела от вълна като амулети за своите дъщери и за да създаде уют у дома. 

Днес трите заедно създават още красота – коледни украшения, ръчно направени сувенири и подаръчета.

Все още живеят трудно, но винаги се намира кой да помогне. Миналата година Маша се натъжила, че става на 10, а не може да отпразнува рождения си ден. Майката нямало какво да направи, освен да напише пост във Фейсбук, с който да помоли всеки, които има възможност, да донесе няколко балона за дъщеря й в зоопарка. Дошли много хора, че и няколко медии.  А рожденичките се оказали две – освен Маша, и понито Тамара.

Мечтата на Маша е да свърши войната и да се върне у дома. Заради внезапното напускане на дома не могла да участва в първия си фестивал. Но ангелите си знаят работата…

 

 

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Как оценявате възнагражденията от близо 3000 лева, които ще получават общинските съветници в Пловдив?