3906

Актьорът Валери Йорданов: Няма бивши хъшове, битката ще я водим докрай ВИДЕО/СНИМКИ

Ако си неудобен на системата, следва бой по шишарката 

Става уморително да викаш „Да живее България“, когато самата държава крещи, че няма държава 

Срещам страшно кадърни млади хора, но всички искат да бягат 

 

 

- Валери, пуснахте страхотна песен - „Няма бивши хъшове“, започваме разговора от нея.

- Двузначно е заглавието, защото или си хъш, или не си. То включва и тези, които си отидоха, Бог да ги прости. И тези, които продължават битката. Няма как да са бивши. Дори уволнени и с опити да бъдат прогонени. Трети пък сами ще се сетят, като чуят песента. 

- Има ли такива, които се отказаха да бъдат хъшове? 

- Няма бивши! Ако се откажеш от нещо, значи не си бил с душата си в него. Във всичко - професия, работа, битка. Ако се откажеш от човек, значи не си бил докрай с него.

- Как Ви дойде идеята за песента въобще?

- Аз обичам музиката, свиря на китара, блус хармоника. Събирам стари народни песни, които съм ги чувал от хора, уви, вече не между живите. Тези песни са малко познати, но са на нивото, колкото и грешно е да слагаме категории, на „Руфинка“, на „Изл​ел е Дельо хайдутин“. Песента я бях изпълнявал само пред близки, когато излезем в планината.

- Тя откъде е?

- Това е стара шопска песен, която веднъж чух.  Не ми хареса аранжиментът. Вкарахме родопска мелодия, текста го преработих. Останалата част от парчето, между народните мотиви,  направи Методи Кръстев от група “No more many more”. Текста там го написахме заедно. Харесва се парчето на приятелите, на техни познати. Да, битката е важна. Но както се казва в бушидо ​-пътят е важен, не накрая победата. Трябва да водим битки, защото иначе оставаме в статуквото и оставяме да правят каквото си искат с нас хора, които по принцип не харесваме. Не бива да се оставяме, защото загине ли боецът в нас, става безсмислено битовото ни преживяване.

- Останаха ли хъшове по българската земя? 

- Да, достатъчно. Аз разчитам на младите. Да, те изглеждат понякога индиферентни, разсеяни. Залети са с комерс, с изкушения. И аз ако бях днес на тяхното място, със сигурност щях да съм доста объркан на моменти. Но срещам много хъшове сред младите.

- Сашо Морфов хареса ли песента? 

- Аз първо на него му пратих клипа, когато го сглобихме. Сниман е one shot - с фотоапарат и телефон, докато пеехме. Участва и малката ми дъщеря Яна в края. Сашо беше много притеснен, нищо че му хареса песента. Каза: „Валка, малко in memoriam звучи“. Да, има го, в памет на Чочо (б.а. - Попйорданов), но ние продължаваме битката си. Дори в сценариите, които се опитвам да пиша, по-интересни винаги са ми били хората, които падат и се изправят, отколкото тези, на които всичко им е наред.

- Наистина ли „Хъшове“ пада от сцената на Народния, гледах програмата за октомври, имаше представление?

- Гледайте натам и няма да го намерите. Това е най-пълното представление на Народния театър! Моноспектакъла на Албена Колева от „непослушните“ артисти го няма! „Караконджул“ също има още едно представления и край! Интересен въпрос към министъра на културата и тези над него - защо махаш представленията, за които няма билети, нищо че са най-скъпи.

- За „Хъшове“ на Сашо Морфов няма билети от години!

- Да. Едно дете дойде и ни каза, че ни е гледало 27 пъти! И ни цитира на коя дата му е харесало най-много представлението. От това по-голяма гордост не може да има! Да се гледа толкова много едно класическо произведение, което се изучава. А, щях да забравя. Липсват ученическите билети. Винаги е имало 250, заедно с тези за пенсионери по програмата „Достъп до култура“. Сега са общо 10, които изчезват незнайно къде.  Това е програма с европейско финансиране. Но излязоха още куп нередности,  хиляди хора поискаха оставката на директора на Народния театър Васил Василев. Всичко беше заметено под килима. Министър Кръстю Кръстев онзи ден казва: „На Шипка всичко е спокойно“, без да знае сигурно исторически откъде тръгва тази реплика.

- Министърът е театрал, „ваш“ човек, както се казва, не е "парашутист".

- Никого не обвинявам в парашутизъм или други екстремни спортове. И в  момента се свързват с мен хора от куп градове, включително от Чикаго, събират подписи за оставката на директора Василев. Но до момента никой не е отговорил на искането, подписано от 7000 души, а то е внесено и в Президентството, и в Министерството на културата. Някои го нарекоха подписка на шлосери и сервитьори. Нищо че между тях личат имена като Стефан Цанев, Павел Поппандов, Йосиф Сърчаджиев, цигуларя Минчо Минчев, да не изреждам всичките. Това ли са шлосери и сервитьорки, без да подценяваме тези професии.

- Ще Ви провокирам, че имаше отсрещна подписка, където фигурираха имената на Георги Мамалев, Аня Пенчева, Владо Пенев...

- Не слагам на кантар подписките, въпреки че в едната има 40 имена, а в другата - няколко хиляди. Меря нарушенията, просто е очевидно и за министър, и за хората над него - нещо не е наред. Но се повтаря как „На Шипка всичко е спокойно“.  А е видно кои постановки падат или се играят все по-рядко. Тоест официално не падат, просто ги няма в програмата. Като да играеш футбол без топка. 

- Сигурно ще е чудо от желаещи да гледат „Хъшове“ на 27 октомври -очертава се като последното засега и ще има невероятна емоционална, сантиментална стойност?

- Няма нито един билет останал. Не знам за емоции и сантименталност, аз мога да говоря за себе си. Играя „Хъшове“ от 20 години, правил съм го във всякакви емоционални състояния - с Чочо (б.а. - Попйорданов), с много други хора, които се смениха. Запазиха се основни персонажи като Руси Чанев, Вальо Танев, Вальо Ганев, Рени Врангова, с които сме изнасяли най-тежките представления и турнета през годините. И сме печелили десетки награди у нас и в чужбина. Но в един момент става уморително да викаш „Да живее България“ и „Свобода или смърт“, когато самата държава крещи, че няма държава. 

- „Хъшове“ Ви носи първата голяма награда в ролята на Бръчков.

- Да, взех първата от двете си награди „Аскеер“ през 2005 година, макар че дотогава бях номиниран 7-8 пъти. Една от двете ми награди „Икар“, между другото, е за „Караконджул“, където се задава последното представление.

- Кой Ви даде самочувствие, че може да играете в легендарна постановка като „Хъшове“?

- Никой не знаеше кой какво ще играе в „Хъшове“ десетина дни преди първото представление. Всеки се въртеше в различните роли. Сашо (б.а. - Морфов) ни каза точно 10 или 12 дни преди премиерата.  Аз бях играл и Хаджията, и Попчето. Въобще не ме интересуваше! И вместо сега да помолят Сашо Морфов да поднови състава на „Хъшове“, те уволняват, забележете, дисциплинарно, най-добрия ни режисьор, който и в момента поставя в чужбина. Иначе, имаме страхотни млади хора в театъра!  Пък аз спокойно мога да играя Странджата вече! Той умира на 42 години, самият вече съм на повече. Та въпросът ми е отправен към министъра и тези над него, защото вече виждам, че към министъра няма смисъл. Явно предстои ново излизане на улицата и искане на оставки. 

- Все пак няма ли някакъв повод за оптимизъм в обществото ни, в културата поне?

- Срещам много добри професионалисти, особено сред младите. Това е оптимизмът и свършва дотук, защото всички са се насочили навън. Звучи тъжно, но не е пораженчески, битката ще си я водим докрай. Значи, оптимистичното е, че ще се чуват много хубави неща за българи, но в чужбина. Дали тези хора ще се чувстват българи, друг въпрос.

- С какво се занимават ​Вашите деца, малката Ви дъщеря видяхме в клипа?

- Голямата дъщеря (Йована - б.а.) също започна да се занимава с актьорско майсторство, за мой ужас. Но и тя се е насочила в чужбина, отсега учи допълнително езици, иска да е студент и да живее в Испания. Никой от приятелите и съучениците <210> не иска да остава в България заради всичко, което се случва в държавата, не само в театъра. Няма правила или са такива, удобни на онези горе. То и от моето поколение не останаха много. Някои емигрираха, други приятели режисьори и актьори си отидоха, лека им пръст. Който остана, знае, че системата е направена така  - ако си неудобен, следва „бой по шишарката“. 

- Къде изчезна онзи невероятен ентусиазъм от ранните 90-те, че свободата идва, с ​Ваши колеги сме си говорили за легендарните стачки пред ВИТИЗ?

- След толкова много лъжи! Как няма да изчезне!

- Лично Вие къде се чувствате най-уютно - в театъра, киното, музиката?

- Музиката ми е хоби, като тийнейджър имах група. Записахме авторски песни дори. Винаги съм чувствал еднаква тежест на всяка сцена. А сега отивам в този театър, нарочно не казвам Народния, да изпълня служебните си задължения. В две от представленията отивам заради публиката - това са „Хъшове“ и „Караконджул“. И двете са напът да бъдат свалени. Тихо, кротко, като потъване в блатото. После всичко е кротко, птичките отново пеят, слънцето грее, все едно нищо не е станало. 

- Последно. Къде отива светът, който сега гори с цената на десетки хиляди животи от Украйна, през Газа, до още кой знае колко точки? 

- Този свят отдавна се е запътил натам. От детството знам, че ще доживея подобен момент. А може би в един момент на планетата ще й писне от нас, ще се отръска като от бълхи и ще продължи. Отсъствието ни няма да е загуба.

 

Свири от малък БГ рок, записва за Игор Марковски

Валери Йорданов се увлича по музиката като хлапе. "Свирехме зад блока като тийнейджъри, несериозна работа. Е, записахме песни. Бяхме запалени от „Щурците“, ФСБ, „Бандараци“, стари български рокгрупи. Опитвахме се да правим нашия рок, ритъм и блус", разказва актьорът. Сега предстои да запише нова песен по проекта на Игор Марковски "Пеещи артисти".

"Написано е много приятно парче, отидох първия път, опитах да попея, но бях настинал. Но след като те имат желание - с удоволствие ще продължим работа, макар да съм се захванал с много неща. Иначе, продължавам в музиката с „No more many more“, специално с Методи Кръстев като текстописец и вокал, да направим някое парче", разказва Валери. 

Продължава да събира и стари народни песни.  

"Защо да не опитаме да направим някоя от тях с модерно звучене или да я оставим чисто народна с гайди, кавал!  Ще мислим, нека сега излезе албумът. То хубавите неща стават като при Сашо Морфов - бързо. Изведнъж някой подава идея и се развихря сцена, която после зрителите не могат да вдишат докрай, искат да я видят отново. Тези неща не стават планирано като в политиката", отсича бунтовният хъш от Народния театър.

 

Забраняват му да играе „Ничия земя“ под тепетата

Въпросът ​за трите неща, които изплуват, когато се спомене Пловдив, не затруднява Валери Йорданов. "От студент имам там любими мигове - турнетата и сцената в Пловдив, приятелите в Пловдив, уви, не всички от тях вече са между живите. С тях сме „вършали“ из Пловдив, спорили за кино, обсъждали идеи. И някак красотата на този град, който запазва и старото, и съвременното, погледнат отгоре. Не се опитва да бъде „модерен“ по начин, който не  е красив за гражданите", откровен е Валери.  

Следва и въпрос за най-паметно представление под тепетата. "Още със „Сфумато“ съм бил в Пловдив, после съм играл при невероятен интерес на публиката и „Хъшове“, и „Караконджул“. Но най-незабравимата ми постановка в този град е „Ничия земя“. От Пловдив поискаха да я играем всеки месец, но ръководството на театъра ни отказа, защото не било изгодно. Но според мен е, защото направихме изключителна импровизация тогава с Филип Аврамов и с Йосиф Шамли, светла му памет. С неговата смърт представлението падна. Иначе героите - трима войници в един окоп, си позволяваха да псуват ООН, Европейския съюз, въобще, поне според мен това не се е харесало. Иначе какво толкова може да пречи, че веднъж месечно трима актьори се качваме в една кола, отиваме до Пловдив, изиграваме и се прибираме", разказва Валери Йорданов. 

В Пловдив харесва много  Стария град и интелигенцията. 

"Много обичам, когато след представление ме срещне по-възрастна жена и започне да ми споделя впечатления въобще от литературата на този автор, не само от въпросното произведение. Аз виждам едни много духовни хора в Пловдив и това впечатлява", завършва актьорът. 

 

Губи пари в Румъния заради клип в подкрепа на Пловдивския театър

През 2013 година голям пожар изпепелява сцената на Пловдивския театър. По същото време Валери Йорданов снима в Румъния. Звъни му обаче Неда -дъщерята на Александър Морфов. Тя иска да заснеме  Валери в клип, с който да се включат в кампанията за събиране на средства за театъра. Актьорът не мисли много и събира веднага багажа. Губи хубави приходи от отсъствието в няколко снимачни дни, не съжалява. Мотото на клипа е “Актьорът трябва да гори на сцената! Но сцената не трябва да гори!“.  

 

Валери Йорданов е роден на 22 февруари 1974 г. в София, но изкарва част от детството си в плевенското село Горник, откъдето са родителите му.  Завършва НАТФИЗ в класа на легендата Стефан Данаилов. Играе за Младежкия театър и други сцени. През 2004 година става част от Народния театър „Иван Вазов“. Играе в „Апокриф“, "Сънят на Одисей", „Йестърдей“, „Алхимикът“, „Френският квартал“, „Хъшове“, „Крал Лир“, „Дон Жуан“, „С любовта шега не бива“, „Ничия земя“, „Солунските съзаклятници“, „Смъртта на търговския пътник“, „Иванов“, „Опит за летене“, „Караконджул“ и други. Изявява се като драматург, сценарист и дори писател. Играе в най-популярните съвременни български филми, сред които „Сърцето на машината“, „Изкуството да падаш“ (2022), „Войвода“ (2016), „Омбре“ (2015), „Вяра, любов и уиски“ (2013), „Кецове“ (2011) ,"Раци" (2009), „Хъшове“ (2009). „Изпепеляване“, „Откраднати очи“.

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Този сайт е защитен от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване са приложени.

Публикувай
4 коментара
Тошко

Тошко

22.10.2023 | 11:00

На тоя, Сашо Морфов му е изпилил акъла!

Отговори
1 0
ЦИРКАДЖИЯ

ЦИРКАДЖИЯ

22.10.2023 | 00:22

ВАЛЕРИ КОГА ЩЕ ИЗПЪЛНИШ ОБЕЩАНИЕТО КОЕТО ДАДЕ СЛЕД УВОЛНЕНИЕТО НА САШО МОРФОВ А ИМЕННО ЧЕ ЩЕ НАПУСНЕШ НАРОДНИЯ СОЛИДАРЕН С МОРФОВ А ОЩЕ СИ СЕДИШ НА ЩАТ И ДОРИ СЕ ОПЛАКВАШ ПО- ТЕЛЕВИЗИИТЕ ЧЕ УСЕЩАШ ЧЕ ЩЕ БЪДЕШ УВОЛНЕН!?! ВАЛЬО ТИ ДОСТОЙНСТВО ИМАШ ЛИ ИЛИ ПРОБВАШЕ АКО МИНЕ НОМЕРА !?!

Отговори
2 1
пишещ

пишещ

21.10.2023 | 18:22

Поредния татуиран лузер!

Отговори
4 1
ГРАД КОЗЛОДУЙ

ГРАД КОЗЛОДУЙ

21.10.2023 | 16:18

Държавата е погубена от33 Години вече

Отговори
4 1

Анкета

Как оценявате служебния кабинет "Главчев"?