49

172 г. от рождението на Патриарха на българската литература

На  9 юли 1850 г.  в Сопот, в семейството на търговец, се ражда Иван  Вазов, наречен по-късно заради богатото му творчество Патриарх на българската литература.

Животът на Вазов е многопластов и наситен с творчески пориви и активна дейност както в литературата, така и в политиката. Авторът на „Под игото” от малък се интересува от книги и най-вече от руска поезия. Като ученик в Пловдивската гимназия, ръководена от Йоаким Груев, изучава  гръцки и турски език. Учи френски и се увлича от поезията на Пиер Беранже, Виктор Юго и Алфонс дьо Ламартин. През 1870 г. в „Периодическо списание“ на Браилското книжовно дружество е публикувано първото му стихотворение „Борба“.

В Румъния учи румънски и  пише стихове в патриотично-просветителски дух, които печата в „Периодическо списание“, списание „Читалище“, вестник „Отечество“, вестник „Свобода”. Един от най-благоприятните му творчески периоди е в Пловдив. Произведенията му от това време създават основата на българската следосвобожденска литература в почти всички литературни жанрове, очертавайки и редица от класическите <210> върхове - цикъла от 12 оди „Епопея на забравените“, стихотворенията „При Рилския манастир“, „Българският език“, „Към свободата“, „Не се гаси туй, що не гасне“, „Новото гробище над Сливница“, повестите „Немили-недраги“, „Чичовци“, разказа „Иде ли?“. След провала на проруския преврат през 1886 г. Вазов, който е активен русофил, пише в Одеса романа „Под игото“.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Каква коалиция има най-голям шанс да спечели изборите на 2 октомври?