100 години от преврата на 9 юни: Защо БЗНС пада от власт след изборна победа с 52%

Обвиняват водача на земеделците, че криел във вилата в Славовица 24 милиона лева, а приближените му заграбили 850 млн. лв. държавни пари

 

Два кървави и един безкръвен преврат! Това е равносметката на България за изминалия 20-и век. Днес се навършват 100 години от преврата на 9 юни, когато цялата политическа класа у нас се вдига срещу партията на Александър Стамболийски - БЗНС, която печели избори с главоломна преднина, налага волята си със сопи и хвърля в затвора голяма част от лидерите на другите политически партии.

Превратът е извършен през нощта на 8 срещу 9 юни 1923 г. от армейски части под ръководството на Военния съюз, с който е отстранено правителството на БЗНС начело с Александър Стамболийски. В подготовката на преврата участва и Народният сговор, а впоследствие го подкрепят повечето опозиционни сили.

Решението за силовата смяна на властта е взето от Военния съюз още през 1922 година. В началото на 1923-та слуховете за преврат стигат до самия Александър Стамболийски. На предсрочните избори през април  БЗНС печели 52% от гласовете и така си осигурява мнозинство в парламента. В същото време победителите са в невиждана политическа изолация. Освен традиционните партии от опозиционния Конституционен блок, земеделците превръщат ВМРО в свой заклет враг с подписването на Нишкото споразумение с Кралството на сърби, хървати и словенци, което на практика оставя българите в Македония напълно беззащитни от жестоката политика на асимилация на Белград. Тръгват слухове, че тайно се готви Балканска федерация, в която България ще е под ботуша на Сърбия! На 4 февруари 1923 година ВМРО опитва с бомба да убие Стамболийски в ложата му в театъра.

Картечницата, с която е отбранявана в началото вилата в Славовица

Превратът заварва министър-председателя Александър Стамболийски в новата му вила в пазарджишкото село Славовица. Тя е модерна за времето си къща на два етажа, вдигната е върху наследствена земя на премиера. След преврата във вилата са открити 24 милиона лева в брой. Превратаджиите използват този факт, за да обвинят режима в кражби. Твърдят, че приближените на Стамболийски са заграбили 850 милиона лева държавни пари.

Превратът започва в София в 3 часа сутринта на 9 юни. Половин час по-късно, след телеграфно потвърждение, започват да действат организациите в гарнизоните в провинцията. Пловдивският гарнизон прави преврата едва на следващата сутрин, когато стана ясно, че другите гарнизони успешно са взели властта. За действията в София отговарят Велизар Лазаров и Дамян Велчев. Лазаров е обявен за началник на Софийския гарнизон и ръководи обезоръжаването на полицията и Оранжевата гвардия в столицата.

Вилата в Славовица е построена година преди преврата през 1922 година

Сам Стамболийски събира няколко хиляди селяни и прави опит да превземе Пазарджик. Силите са неравни и след като местният гарнизон не се подчинява на законния министър-председател, на 11 юни Стамболийски разпорежда на селяните да се пръснат, за да не се стигне до по-нататъшни кръвопролития.

Междувременно хора от Оранжевата гвардия залавят и убиват по пътя за Пазарджик няколко превратаджии, както и селяни, отказали да ги подкрепят. Труповете им са обезобразени, така че близките им не успяват да ги разпознаят. Това изостря до крайност настроенията срещу Стамболийски.

Той опитва да стигне до двореца в Кричим, но на 13 юни е заловен при село Голак, откъдето е съпругата му. В Пазарджик командирът на конвоя Славейко Василев отказва да предаде Стамболийски на капитан Иван Харлаков. Двамата спорят под чия команда той да бъде отведен в София. Славейко Василев е осигурил за целта влак, който чака на гарата. След нареждане по телефона от ген. Иван Вълков Стамболийски е предаден на Харлаков, който го качва на автомобил и го отвежда обратно във вилата в Славовица.

Там сваленият премиер е убит по най-жесток начин от група членове на ВМРО. Тя е водена от войводата Величко Велянов. Тялото на Стамболийски е обезобразено до неузнаваемост и четниците се гаврят с него. На стената на вилата остава кървав надпис от самия Стамболийски.

Пловдив има своето място като важен център и населението тук посреща преврата с радост, което показва пропастта между града и селото тогава. 

Две в едно

За историка Видин Сукарев и 9 септември е друг преврат, но при него има и окупация. Това е преврат "2 в 1", казва той. В дните около него загиват хиляди будни българи, чийто единствен грях е, че не са комунисти.

През първите години говорят за 9 септември като за „Велика социалистическа революция”. 10 години след него вече го наричат само "въстание". 

Третият преврат в историята ни бе този срещу Тодор Живков на 10 ноември. Оказа се безкръвен и вътрешнопартиен.