1 април - Денят на шегата и на лъжата: Шарл дьо Гол вади царя на вица у нас от затвора

И тази година на 1 април любителите на вица и шегата ще си спретнат поредната фиеста и ударни порции смях. От години Пловдив е известен със своите зевзеци и чешити. Някои от тях обаче са плащали висока цена за острия си език в близкото минало.      

 

Като цар на вицовете и една от най-колоритните фигури в града е известен легендарният пловдивски архитект Боян Чинков. Той е живо доказателство колко опасни могат да бъдат шегите по тоталитарно време. Архитектът е един от малцината в света, лежали в затвора за вицове. Жилото на шегите му не щади никого, дори партийните величия. 

Боян Чинков и семейството му - съпругата Вяра, сина Никола и дъщерята Шинка

Всъщност архитектът с родопски корен - от будното Славейно, е професионалист от европейска класа, перфекционист. Учи архитектура в Австрия и Германия, половин век проектира и строи стилни сгради. Възлагали му най-срочните и тежки обекти. В книга, чийто автор е синът на архитекта - Никола, са изброени 13 сгради в Пловдив, дело на Чинков, и още 67 в други селища. Негово дело е и прочутата Къща с орела в Асеновград.  

Пиперливите  политически вицове - над 500, превръщат архитекта в трън в петата на народната власт.  

Арх. Боян Чинков с колеги  

Дойдоха гимназистките и в птицефермите секнаха яйцата, защото кокошките вече правят аборти. Така се шегувал Чинков с поредния партиен почин - ученическите бригади. 

Случката с мекиците обаче сериозно вбесила властта. Една сутрин арх. Чинков платил на кварталния мекичар бай Илия целия оборот за ден - около 40 лева, с уговорката да раздава мекиците без пари. Натрупала се опашка. Архитектът наблюдавал случващото се, застанал на ъгъла на "Отец Паисий" и "Д-р Вълкович". Обяснил на притичалия милиционер, че просто искал да види как ще се живее в епохата на светлия комунизъм, когато няма да има нужда от пари.

През 1963 г.  ДС образува дело №258 срещу архитекта вицаджия. Арестуван е на 20 ноември 1963 г.  33 дни продължили разпитите. Чинков е осъден на 5 години лишаване от свобода. При правото на последна дума Чинков призовал властта светкавично да раздаде на хората налъми, чиито подметки да са с остри грайфери. "Осъдихте ме, вече няма спънка пред светлото бъдеще, но като потече мед и масло, хората да не се пързалят", обяснил осъденият. И благодарил на съдиите, че го  изпратили на единственото място без опашки.

Прочутата Къща с орела в Асеновград е един от най-добрите проекти на архитекта

След 10-месечен престой пуснали Чинков от затвора след намеса на френския президент Шарл дьо Гол и на Пиер Ваго, председател на Международния съюз на архитектите.

Продължил да сипе шеги - като тази, че отива в ортопедията да му гипсират езика, за да не загази пак. 

Когато починал, осмина свещеници в царствени одежди опели Боян Чинков в църквата "Света Марина". На погребението на 1 август 1979 г. се стекъл целият Пловдив. "Тук почива царят на вицовете", пише на гроба на архитекта.

 

С "Люти чушки" Радой Ралин и Борис Димовски вбесяват властта

Борис Димовски

Скандалната карикатура с подписа на Тато

Радой Ралин

Легенди се носят и до днес за книгата с народни поговорки и авторски епиграми „Люти чушки“ на двама големи майстори - текстовете са на Радой Ралин, карикатурите - на Борис Димовски. Тази на пръв поглед малка шеговита книжка от стотина страници с цена 34 стотинки, публикувана през октомври 1968 г., предизвиква грандиозен скандал и пали най-големия гняв и страх сред комунистическите властници.  

Радой Ралин вади от кладенеца на фолклора вечни мъдрости, които вгражда с козметични перифрази в тогавашната действителност. Борис Димовски със сатирични рисунки дописва внушенията.

Взривоопасна се оказва  епиграмата „Сит търбух за наука глух“, под която Димовски е нарисувал прасе, в чиято завъртяна опашка мнозина разпознават подписа на Тодор Живков. Реакцията е мълниеносна. ЦК на БКП заклеймява книгата като бездарен, вреден пасквил. Тя е иззета от книжарниците и изгорена в пещите на Полиграфическия комбинат.

Минувачи събират изхвърлени от комина неизгорели страници и четат:

Кой постъпва честно, не живее лесно.  

 Светът е оцелял, защото е мълчал.  

 Откак свят светува, все мазният отгоре плува.    

 Беше време турско, дойде време мижитурско. 

 По е лоша простотията и от лошотията.  

 

Сашо Сладура убит в концлагер заради майтап с Живков

Легендарният музикант Александър Николов с прякор Сашо Сладура е известен колкото с виртуозните си цигулкови изпълнения, толкова и с пиперливите си вицове. Именно смелите шеги с властта стават причина за жестоката му смърт в концлагера "Слънчев ден" край Ловеч.   

Почитател на виртуоза е дори държавният лидер Вълко Червенков. Всички се смеят до сълзи на вицовете и майтапите на Сладура, които не щадят дори вождовете - Червенков, Тодор Живков, Георги Димитров. Бохемският начин на живот прави музикантите обект на наблюдение от страна на властта. Но това не остава без последствия. Държавна сигурност започва да следи речовития бохем, вкаран е в опасната графа "Упадъчни елементи". 

През 1959 г. Сладура лежи в затвора за уронване престижа на народната власт и на българо-съветските отношения. Изселен в разградското село Ушинци, където трябва да работи в местното ТКЗС. Арестуван е през септември 1961 г. заради шега с партийния дом, който нарекъл "изгорял цирк". Според друга версия причина за ареста е майтап с костюм на Живков, за който все не стигал плат. Сладура умира в концлагера край Ловеч след жестоки побои и унижения. В смъртния акт като причина за смъртта фигурира "ангина".

Паметник на виртуозния музикант е поставен през 2002 г. край АМТИИ в Пловдив, а в София има улица, кръстена на него.