Следвайте ни

На Еньовден берем 77 билки и половина

Вярва се, че различните треви имат най-голяма лечебна сила преди изгрев слънце

viber icon

Еньовден е празник в българския народен календар, който се чества на 24 юни всяка година. На същата дата Източноправославната християнска църква чества Рождението на св. Йоан Кръстител. Оттам идва и името на народния празник - Еньо или Яне, които са кратки форми на Йоан (Иван) - и често обредите и традициите на двата празника се преплитат.

На този ден празнуват Енчо, Еньо, Йоан, Йоана, Яне, Яна, Яница и техните производни, както и Биляна, Диляна, Невена и всички с имена на билки.

Поверието гласи, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила преди изгрева на слънцето. Жените - баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ - за всички болести и за болестта без име.

Според народните вярвания на Еньовден започва далечното начало на зимата - казва се: „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина - ще боледува.

Вярва се също, че преди да „тръгне към зима“, слънцето се окъпва във водоемите и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.

Приема се, че на сутринта на празника, щом изгрее слънцето, която мома първа го види, ще има пари и от здраве няма да се отърве.

Народните предания гласят още, че нощта срещу Еньовден е изключително подходяща за т. нар. „грабене“ и „мамене“ на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден.

Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал - забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е „хаталия“, „аталия“ (лош ден) и се вярва, че свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.

Наред с Нова година, Гергьовден и други празници на Еньовден също се гадае за здраве, женитба и плодородие. Прави се обичаят напяване на китки или пръстени по същия начин както и ладуването.

Легенди

Според народната вяра от Еньовден продължителността на деня започва да намалява, а годината клони към зима. Преди слънцето да поеме дългия си земен път, то спира да си почине и окъпано в „живата вода“, изгрява много рано сутринта, за да се прости със света, който няма да види до догодина, а в нощта срещу празника водата придобива особена магическа сила.

За лечение и гадаене, при залез-слънце се взима от чист сладък извор „мълчана вода“ (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила). Момите оставят китките си през нощта в мълчаната вода и на сутринта гадаят по тях кой ще е бъдещият им жених (Ладуване). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.

Съществува и поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък, който свети силно.

Коренът на празника е свързан със славянските фолклорни традиции и има много точни съответствия в обичаите на всички славянски народи. В Русия празникът се нарича Ива́н Купа́ла и се смята за езически народен празник. В Украйна името е Ивана Купала (Купайла), а в Беларус - Купалле.

Китки и венци пазят от самодиви и болести

От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. То е известно като цар на билките и цъфти през юни с красиви жълти цветове. Среща се по поляни, ливади и ухае омайно на мед. Според народните вярвания със силната си слънчева енергия еньовчето предпазва от самодиви, змейове и различни болести. Ако сложите цъфнало еньовче под възглавницата си преди Еньовден, ще сънувате пророчески сън.

В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги по именно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. 

Докато билките, които се берат на Гергьовден, се използват за лекуване на добитъка, то еньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.

Еньовски китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек - с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване.

Мария Петрова

Мария Петрова

Журналист - екип "Бизнес"

Мария Петрова е ръководител на екип "Бизнес". От 2006 г. работи във вестник „Марица“. С награди от посолствата на USA и Ирландия и приз Зелено перо.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Остана ли ви отпуск за ваканция през лятото?