Нестор Марков - будителят, който се опълчи на двама монарси

Възрожденецът отказва на княз Александър I да касира изборите, а на княз Фердинанд - да му предостави остров за лов до Пловдив

Милен Вълчев, РИМ Хасково

 

През 2021-ва се навършват 185 години от рождението на Нестор Марков и 105 години от неговата кончина. Той е роден в хасковското село Криво поле и е познат повече като книжовник и автор на учебници и речници.

По-малко известно е, че Нестор Марков е бил и добър управленец и е ръководил няколко окръга. За много днешни управници той може да служи за пример заради верността си към закона и отстояването на истината и народното благо. 

През 1882 г. в Княжество България се провеждат избори за окръжни и градски съвети. На повечето места печелят представители на Либералната партия. От своя страна консервативните кръгове, подкрепяни от княз Александър I, правят опити да касират изборите. На натиск са подложени окръжните управители, сред които и началникът Велико Търново. Консерватори се опитват да го придумат да анулира вота. Дори самият монарх заявява, че е готов да подпише указ за касиране на изборите в старопрестолния град. Окръжният управител обаче не се поддава на натиска и представя на княза указ за признаването им. След кратко колебание и разбирайки, че той няма да наруши закона, монархът подписва указа за утвърждаването на вота в Търново. Името на чиновника, останал верен на народната воля, е Нестор Марков.

За просветната и книжовна дейност на будителя е писано много. Рядко обаче се споменава фактът, че като държавен чиновник той е бил подложен на натиск от двама монарси да погази истината. Марков обаче отказва да угодничи и пред княз Александър I, и пред княз Фердинанд. Всъщност целият живот на възрожденеца е една борба - за отстояване на българщината, за български училища и църкви, а след Освобождението - за спазване на законите. Преследван е, задето преподава на български, дори се опитват да го убият, да го вкарат в затвора… Нестор Марков не се огъва пред изпитанията през 75-годишния си живот.  

Нестор Марков е роден през 1836 г. в хасковското село Иробас (Криво поле). Той е най-голямото от петте деца на заможна фамилия. До 12-ата си година расте на воля, слушайки разкази и легенди край огнището. Малкият Нестор е сред първите ученици, записани в българското училище в Иробас. Даскал Сево Делчев бил строг, държал в ръката си камшик, който веднага влизал в действие, ако някой ученик сбъркал или не внимавал.

Макар че бил най-големият син в семейството, от когото се очаквало да поеме делата, Марков получава родителската благословия да учи в Горски извор. След като завършва, той получава тапия за даскал и се връща в родното си село, където започва да преподава срещу 400 гроша годишно. Младият учител вбесява гъркоманите, след като настоява в училищата да се учи на български, а в църквите да се проповядва на роден език. Примерът му е последван и от съседните села, където започват да се отварят български училища и да се градят църкви. 

Учителят се противопоставил и на местните турци, които искали българите да им работят  ангария. Възникнало напрежение. Марков бил принуден да замине за Хасково. Там започнал да учи френски, турски и гръцки. След тригодишен престой решава да замине за Рилския манастир. На път за светата обител обаче той и спътникът му калугер са нападнати от бандити. Нестор е ранен в крака и се връща в Пловдив да се лекува. Остава в града под тепетата до 1863-а, след това става учител в Харманли. Там учи децата не само на четене, писане и смятане, но и на патриотични песни, като "Вятър ечи, балкан стене".

По идея на даскала погърчената местна църква „Св. Атанасий“ била отново побългарена. Една нощ заедно със съмишленици той обърнал плочата на  храма, така че да се вижда отново българският надпис. Гъркоманите побеснели, ала срещнали отпор, при който някои от гърчеещите се българи били изхвърлени през прозорците на храма. 

Гъркоманите наели двама млади мъже да убият даскала, затова харманлийци решили, че ще е по-добре да напусне града. Двама другари го проводили до покрайнините на Харманли. Наемните убийци също го последвали. До сегашното село Подкрепа обаче Марков срещнал овчарина Марчо, за когото се носело слух, че бил хайдутин от четата на Ангел войвода. Даскалът му обяснил, че бяга от преследвачи, а чобанинът му обещал, че ще се справи с наемниците.

Така Нестор Марков стига необезпокояван до Пловдив, където учи при Йоаким Груев. След година се установява в Хасково, ала гъркоманите пак започнали да пишат доноси до властта, че учи населението на бунтовни песни и неподчинение. Изправили Марков пред пловдивския съд, но се оказало, че песента била протестантска. Хасковци пък събрали 50 лири рушвет за одринския валия, за да бъде по-снизходителен. Учителят бил оправдан, ала по съвет на Йоаким Груев заминава за Плевен, където става главен учител.  От 1873 г. е учител в Априловската гимназия в Габрово. Той е сред тримата преговарящи  с  Фазлъ паша, който след потушаването на Априлското въстание възнамерява да влезе с войската си в града и да го опожари. Благодарение на Марков и другарите му Габрово е спасен от опустошаване. 

През есента на 1878 г. е назначен за секретар на окръжния управител на Хасково, а малко по-късно и за префект на окръга. Оглавява и хасковския комитет "Единство". Турски банди опитвали да дестабилизират региона и той влиза във връзка с Капитан Петко войвода. В писмо до войводата Марков съобщава, че комитетът разполага с пушки и патрони, но му трябват обучени хора, които да се противопоставят на нахлуването на 16 000 башибозуци. Капитан Петко откликва на призива за помощ и с четата си спира башибозуците. 

На 24 май 1879 г. Нестор Марков е назначен за префект на Стара Загора. На 24 септември е положен основният камък за възстановяването на града, опожарен от турската войска по време на освободителната руското-турска война. Чешкият инженер Либор Байер изготвя проекта за преустройство на града с широки и прави улици.

През 1882 г. Марков е назначен за окръжен управител на Търновски окръг, където се противопоставя на княз Александър да касира вота.

След това е назначен от генерал Соболев за временно изпълняващ длъжността министър на вътрешните работи, докато титулярят е в Петербург, за да присъства на коронацията на новия руски владетел - император Александър ІІІ. Следва назначаване за окръжен управител на Русе и депутатски мандат в ІІІ ВНС.

*Делото на възрожденеца е описано в книгата на Недялко Димов и Тянко Вълчинов „Нестор Марков - от Криво поле до Париж“,  Хасково, 2013.

 

В Пловдив го наричат „честния управител”

 

През август 1901 г. Мар-ков е назначен за окръжен управител на Пловдив. На-ричат го “нашият честен и справедлив управител”. Определението е точно, защото той се противопос-тавя и на княз Фердинанд. Монархът иска Нестор Марков да му предостави един от островите по река Марица, където да ловува. Окръжният управител не се поддава на натиска и пар-целът и занапред си остава държавна собственост.През 1903 г. Марков напуска поста, а година по-късно се установява в София и до края на живота си се отдава на съставя-нето на френско-български речници и книжовна дей-ност. Нестор Марков умира на 24 декември 1916 г.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?