2374
Следвайте ни

Най-успелият български оператор в чужбина: Бакалов, който проби преди Бакалова в Холивуд

viber icon

Христо заминава за САЩ, когато родната киноиндустрия се разпада, и започва работа в кухня в Денбъри

Продуцентът Джим Уилсън, носител на „Оскар“ за „Танцуващият с вълци“, отваря пътя му към американската мечта 

Работи с Бо Дерек и Боу Бриджис, съдбата го среща с Миа Фароу, Ричард Гиър, Ал Пачино, Робърт де Ниро

С кинооператора Христо Бакалов ни делят над 7 хил. километра. Това е разстоянието от Пловдив до градчето Ню Милфорд, щата Кънектикът, недалеч от Ню Йорк, където се е установил българинът. Майсторът на камерата тръгна от родното студио „Бояна“, за да стигне до Меката на киното - заветния Холивуд.

Изминали са точно 34 години от времето, когато Христо засне филмовата новела "Котешка опашка" на режисьора Вергиния Костадинова. С нея дебютира в киното през 1987 г. С днешна дата има зад гърба си близо 33 филма, сред които "Екзитус" на режисьора Красимир Крумов, но също игралните "Тишина" (1990) и "Опашката на дявола" (2001).

В края на 90-те обаче той се мести да живее в САЩ, където продължава да работи като оператор във филмите: "Americanizing Shelley", "The Shunning ", „Allme, allthetime" и „Тhe Ultimate Life" с легендата Питър Фонда. Днес Христо Бакалов снима игрални и документални филми навсякъде по света. И е известен като българина, който е сред най-търсените кинооператори в Холивуд.

Ню Йорк е първата му спирка в USA

В края на 80-те България изпада в дълбока икономическа криза. В бурните години на прехода държавната киностудия „Бояна“ се разпада и перспективата пред родното кино никак не е розова. “По това време съвсем неочаквано спечелих Зелена карта от лотарията. Нямах предварителна нагласа за това, просто с мои приятели попълнихме формуляри за програмата. След няколко месеца получих обемист пакет с документи и съобщение, че съм спечелил Зелена карта за САЩ. Дори и тогава не го приех много сериозно! Събрахме се със семейството и преценихме реалната ситуация за мен и двамата ми синове - Атанас на 16 и Николай на 13 години. Така реших да се впусна в тази авантюра и на 22 юли 1998 г. пристигнах в Америка заедно с тях“. 

Разказва за първите си впечатления от Ню Йорк. "Много бях чувал за него, но усещането да присъстваш в този град на живо е различно и наистина неповторимо. Неслучайно го наричат столицата на света. Самата му атмосфера е изпълнена с огромна енергия и чувство на свобода и позитивен заряд”. Българинът се установява в градчето Денбъри, щата Кънектикът, и първата му работа е в кухнята на старчески дом. С времето името на Бакалов се чува в гилдията и когато екип от Ел Ей идва да снима филм в Кънектикът, го викат на интервю. Търсят лице за работа зад камерата. Това е шансът на българина да срещне продуцента Джим Уилсън - носител на „Оскар“ за работата си в „Танцуващият с вълци“. Двамата се сприятеляват и Христо често гостува в дома му. После името на българина влиза в афишите на десетина холивудски ленти.

Сред тях е The Ultimatelife  с легендата

Питър Фонда. "Тогава усетих какво е да си наблизо до такава звезда", разказва Бакалов. “Питър Фонда дойде на снимачната площадка за няколко дни и няма да забравя как благородното му присъствие привнесе спокойствие, увереност и приповдигнат дух. Наистина усещам нещо като магия при подобни срещи! В игралното кино съм работил с още известни актьори като Бо Дерек и Боу Бриджис. Съдбата ме срещна и с имена като Миа Фароу, Ричард Гиър, Ал Пачино, Робърт де Ниро - винаги е вълнуващо да ги видиш на живо".

Днес Бакалов продължава да снима като филмов оператор на свободна практика и често пътува до Манхатан. Участва в различни проекти - от игрални и документални филми до телевизионни програми и реалити шоута, музикални клипове и реклами. Последният проект, който подготвя е седемсериен игрален филм, наречен „Дете на Гората“ - една история, базирана на истински случай. Разказва за живота и оцеляването на 7-годишно момиченце по време на Холокоста.

Паралелно със снимачната работа преподава операторско майсторство и филмово и тв продуценство - през 2017-2019 г. в School of Visual Arts - SVA, в Манхатан, Ню Йорк, а през 2020 г. - в MiddlesexCommunity College - MxCC в Мидълтаун, щата Кънектикът. Навремето няколко години преподава в Нов български университет - НБУ (от 1995 до 1998 г.), където

сред студентите му е Магърдич Халваджиян.

 

Днес Христо Бакалов не забравя страната си и придвижва проект за документален филм в Националния филмов център - НФЦ, в България. „Този филм се отнася за спасяването и съхранението на третия по големина в света Османски архив. Интересното е, че той е от България и неговото значение в наши дни е уникално за културата. През 2020 г. проектът спечели държавна субсидия от НФЦ в конкурса за сценарий. Тук аз съм и продуцент. По план проектът трябва да го завършим до края на 2023 г.”, казва майсторът зад камерата.

„Safety first” - правило №1 на снимачната площадка

Операторката от Украйна Халина Хътчинс, застреляна от Алек Болдуин на снимачната площадка на уестърна “Ръжда”, дойде в Америка с една цел: да реализира своята мечта. За жалост пътят ѝ приключи фатално!

Освен нея режисьорът Джоуел Соуза също бе ранен, когато Болдуин стреля с реквизитен пистолет, зареден с бойни патрони, по време на репетиция на снимачната площадка на 21 октомври. Преди това актьорът е получил уверения, че оръжието е безопасно.

В първите минути всичко това изглежда като ужасна грешка. Бутафорен пистолет, халосни патрони и холивудските стандарти за безопасност. Как е възможно да се случи всичко това?

Трагичната случка, свързана с името на Алек Болдуин, влезе в световните медии като една потресаваща новина - коментира ситуацията Бакалов. Според него, такива неща обаче не се случват често в киното, но не са изключени. Болдуин не е „предизвикал“ инцидента, той е бил неволен участник в него, което вероятно е следствие от поредица от грешки на други хора - е тезата на Христо Бакалов. Самият той преди години също е имал инцидент по време на снимки в България. „Тогава цял снимачен кран падна и ме притисна така, че пострадах и бях в нетрудоспособност близо две години. Ала естеството на работата в киното е такава, че винаги се случват нови, различни неща и предпоставки за инциденти има. Всеки трябва да е нащрек и да внимава!”, разсъждава българинът. 

Важно е да се спазва девизът: „Safety first” - „Сигурността на първо място“. Инциденти могат да се случат навсякъде. Можем да ги избегнем, като спазваме правилата, обясни Бакалов.”Обикновено мерките за сигурност и безопасност на хората и екипа са първостепенни в кинопроцеса в Холивуд. Имал съм възможността да работя и в други страни - в Индия например. Там усещането за такива стриктни мерки за сигурност не са чак такива, като в Америка. Има ги, разбира се, но някак не са така преекспонирани”, обобщава майсторът зад камерата.

След среща с Далай Лама:

Прави 4 филма за Боливуд, снима в Хималаите

Българинът оставя следа и в Боливуд, където заснема четири игрални филма. Първата продукция е „Самсара“, от 2001 г. и в нея Христо е поканен от своя приятел и колега Рали Ралчев, който е и главен оператор на филма. Действието се развива на фона на красивите и недостъпни Хималаи. След успеха на „Самсара“ Бакалов е поканен за друга продукция на Боливуд - „Цветовете на страстта“, на индийския режисьор Кетан Мета, където работи отново с Рали Ралчев.

Има филми, които карат човек да погледне на живота от друг ъгъл. Когато ги гледаш, изпитваш тих възторг и усещаш, че си част от общия вселенски замисъл. А на финала им разбираш, че си се променил завинаги.

„Самсара” е точно такъв филм. Някой беше преброил, че в екипа му по време на снимките са участвали хора от 17 националности. За мен „Самсара“ беше една изключително интересна продукция, пък и филмът не остарява сякаш”, казва Христо Бакалов. И обяснява, че на санскритски тази странна дума „самсара“ означава неспиращият цикъл, в който душата на човек се преражда.

„Да, имахме незабравими преживявания и спомени, свързани с пребиваването в Хималаите. Най-вече темата на „Самсара“ за значението и баланса между духовното и материалното, за преходното и непреходното, съпътстващо човешкия живот. Беше много провокираща за работа по нея във визуален аспект. И това се случва в Хималаите! Да, Хималаите са това, което ме впечатли най-много. Усещането да присъстваш там е неописуемо - няма как да се разкаже - трябва да си там ден и нощ, за да го усетиш - това е чувство, не е текст, снимка или преразказ, това е усещане и само усещане - с въздействие и възприятия с уникални само за това място валенции. Някакви Вселенски валенции!”, вълнува се българинът.

На снимачната площадка Христо се запознава с режисьора - Пан Налин. Негова отправна точка е да улови неуловимите взаимовръзки, прекосяващи живота ни. Така филмът ни пренася на свещени места, сред природни чудеса и скрити от човешките погледи тайнства.

Пожелава на Мария да опази крехката си виталност

„Много се радвам на добрия старт на младата българска актриса Мария Бакалова в Холивуд. Желая ѝ успех! Не, нямам щастието да я познавам лично, не сме и роднини”, смее се Христо на въпроса ми за съвпадението на имената им.

Рядко можем да видим наше лице в холивудските ленти, затова Христо се радва на успехите на Мария Бакалова. Казва, че освен таланта ѝ, цени ведрото ѝ и непринудено поведение.

„Дано успее да запази тази крехка виталност на индивидуалността си, защото машината на Холивуд може и да мачка. Особено ако си податлив и недостатъчно устойчив. Пожелавам на Мария още много роли, успехи и награди и нека, както се казва, да „повлече крак“ за други български актьори”.

Христо разсъждава и по спора кое е по-добро - американското или европейското кино.

„Да, американското кино е по-комерсиално, по-зрителско, а eвропейското по-елитарно и изискано като изкуство. Този етикет е известен и има своите основания. Но има и друг ъгъл - в Америка извън студийните филми се правят много независими продукции, които имат сходна изразност до т.нар. европейско кино. Това, че не са много популярни, не значи, че ги няма. Америка е толкова голяма и в нея има от всичко и от всякъде!”

 

Даниела Арнаудова

Даниела Арнаудова

Репортер-редактор - екип "Бизнес"

Даниела Арнаудова е завършила Българска филология в ПУ „П. Хилендарски”. От 2002 г. работи в приложение „Имоти – строителство и архитектура” на вестник „Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Какво правителство ще управлява България след изборите на 14 ноември?