Следвайте ни

На тази дата: Въведена е правописната реформа

Отказваме се от буквата "ят" и спираме да пишем "ъ" в края на думите

viber icon

На днешната дата през 1945 г. със закон е въведена правописна реформа. Тя следва линията, зададена от Лениновата реформа на руския език от 1918 г. и реформата на българския правопис от 1921 г., наложена от правителството на БЗНС.

След правописната реформа в Русия, проведена от болшевишкото правителство след Октомврийска революция, отношението на левите политически сили в България към правописа добива политически измерения. Те разглеждат някои правописни правила като проява на отчуждение на интелигенцията от масите. Определени букви като щ, ѣ, ю, я, ѫ са обявени за буржоазни, а ѣ и ѫ - като символ на консерватизъм и великобългарски шовинизъм.

След преврата на 9 септември 1944 г. правителството на Отечествения фронт назначава комисия от езиковеди и писатели, която „да разгледа възможностите за опростяване на българския правопис“. Въпреки силната съпротива на български общественици и писатели, включително и членове на комисията като Елин Пелин, в началото на следващата година комисията внася в Министерския съвет предложение за реформа на българския правопис, което на 27 февруари 1945 г. е публикувано в Държавен вестник като наредба-закон. Ето какво променя тя: 

- Изхвърля се от употреба буквата ят (ѣ) и се заменя с я, е или по-рядко а, според ятовото правило. Така например вместо бѣлъ вече се пише бял, а за останалите форми се ползва буквата е: бели.

- Изхвърля се от употреба буквата голям юс (ѫ) и се замества с ъ или а (по-рядко). Пример. Вместо бѫдѫ, където големият юс се изписва по исторически причини, защото в миналото е отразявал специфичен звук, се замества с големия ер и става бъда. Също така: вместо „тѣ сѫ“ вече се изписва „те са“.

- Прекратява се изписването на буквата ъ в края на думите, където няма звукова стойност. 

- Прекратява се изписването на буквата ь в края на думите, но се запазва пред буквата о за означаване на мекост (пример: миньор). 

- Остава в сила синтактичното правило за употреба на пълен и кратък член при съществителните от мъжки род, единствено число. (По тази точка комисията предлага свободна, по избор, употреба на двете форми, но Министерският съвет не одобрява това предложение.)

- Опростен е правописът на някои думи: вместо праздникъ се пише празник.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Какво правителство ще управлява България след изборите на 14 ноември?