Следвайте ни

На прага сме на 18-то национално преброяване

viber icon

На 7 септември започва националното преброяване в България, което се прави на всеки 10 години. 

В първия етап домакинствата ще могат да попълнят анкетната карта онлайн. Това отнема между 10 и 20 минути в зависимост дали става въпрос за едно лице или няколко души в домакинството, каза Сергей Цветарски, председател на Националния статистически институт (НСИ). 

Освен населението с допитването се броят и жилищата – въпросите съответно са 33 и около 15. 

При онлайн преброяването се генерира код, който след това преброителите ще съберат при посещение в дома ни. Това ще се случи след 18 септември.

Важно е участието на всеки, защото се нуждаем от добри политики и добри решения, а те зависят от качествената информация, която преброяването осигурява за години напред. Месец храни десетилетие с данни“, обясни Цветарски.

На сайта за Преброяване 2021 има и подробна информация. Там са публикувани въпросите, които ще бъдат задавни.

За 18-ото преброяване в България близо 28 хиляди преброители и контрольори ще почукат на вратите ни.

За този етап НСИ ще раздели страната на над 41 хиляди преброителни участъка, всеки от които се състои от 100 – 120 жилища, в които живеят около 250 – 300 души. Така всеки преброител ще има средно по два преброителни участъка, които трябва да обходи, за да събере 15-цифрените кодове, получени от електронно преброените домакинства и да преброи хората, които не са се преброили по интернет. 

Според изчисленията на НСИ при 50% преброени онлайн необходимият брой преброители и контрольори трябва да бъде съответно 23 хиляди и почти 6 хиляди. 

В близо 140-годишната демографска история на България досега са извършени 17 преброявания:

 31 декември 1880 г. – първо преброяване на населението на Княжество България. Проведено е преброяване на населението и в Източна Румелия, което по различни причини се смята за неуспешно. 

31 декември 1887 г. – първо преброяване след Съединението на Княжество България с Източна Румелия. 

31 декември 1892 г. – за първи път се преброяват жилищата (обитавани и необитавани), а също и селскостопанските животни. 

31 декември 1900 г. – проведеното преброяване на населението, сградите и домашния добитък е в съответствие с приетия през 1897 г. специален закон за преброяването. 

31 декември 1905 г. – преброяването се използва за събиране на по-широк кръг данни за икономиката на страната и за икономическата активност на населението. Преброяват се селскостопанските животни, селскостопанският инвентар, жилищните и стопанските сгради. 

31 декември 1910 г. – преброяването на населението се съпътства от преброяване на всички видове сгради, селскостопански животни и инвентар, вкл. и транспортните средства в селското стопанство. 

31 декември 1920 г. – програмата на преброяването е същата както през 1910 г. Преброяването предоставя снимка на страната след подписването на Ньойския договор. 

31 декември 1926 г. – вместо в края на 1925 г. поради финансови причини преброяването е отложено за следващата година. За първи път се включва преброяване на земеделските стопанства и на занаятчийско-индустриалните предприятия. 

31 декември 1934 г. – за първи път в програмата на преброяването са включени промишлените и търговските стопанства. Данните за населението са обвързани с данни за икономиката. За първи път се обхваща образователната структура на населението, с което се поставят основите на статистиката на образованието. Разширена е информацията за броя на децата в семействата на разведените и овдовелите жени. Разработват се подробно данни за структурата на домакинствата в България по вид и състав. 

31 декември 1946 г. – това е последното преброяване, проведено в съответствие с методологическите принципи и съдържание на предишните преброявания. Заедно с населението е обхванат само жилищният фонд. 

1 декември 1956 г. – за първи път семейството става единица на наблюдение. Преброява се жилищният фонд, без да се преброяват стопанските сгради. За първи път е извършена репрезентативна обработка на данните от преброяването на населението въз основа на 5-процентна извадка. 

1 декември 1965 г. – за първи път се провеждат съпътстващи извадкови изследвания за раждаемостта и миграцията на населението. 

2 декември 1975 г. – за първи път обработката на данните от преброяването достига до най-ниското териториално ниво. 

4 декември 1985 г. – към преброяването на населението и жилищния фонд се включва преброяване на вилния фонд. По време на преброяването са проведени 6 извадкови изследвания. За първи път се използват данни от създадения регистър на населението (за възраст и пол).

 4 декември 1992 г. – преброяването се съпътства от изследване на процесите на реституция, приватизация и хода на аграрната реформа. Проведено е изследване на заетостта и безработицата. Преброяването е проведено в изпълнение на решение на Народното събрание от 1992 г. 

1 март 2001 г. – преброяването е проведено в съответствие със Закон за преброяване на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства в Република България (ДВ, бр. 16 от 25.02.2000 г.). Преброяването е първо за новия 21-ви век. За първи път датата и периодът на провеждането не са традиционно в началото или края на декември, а в съответствие с препоръките на Евростат. 

1 февруари 2011 г. – преброяването е проведено в съответствие със Закона за преброяване на населението, жилищния фонд в Република България (ДВ, бр. 39 от 26 май 2009 г., изм. ДВ, бр. 100 от 21 декември 2010 г.). За първи път e използван комбиниран метод за събиране на данни – електронно и класическо. Преброяването е организирано и проведено в пълно съответствие с европейските регламенти и националното законодателство в областта. Осигурена е възможност данните за България да бъдат напълно съпоставими с данните от другите европейски страни и да бъдат част от данните за Европа и света. Данните от проведените преброявания дават възможност да се проследи в рамките на един над стогодишен период развитието на човешкия капитал в България, да се характеризира възпроизводството на населението и неговата териториална мобилност. Малко са страните в света, които разполагат с такова огромно богатство от информация за населението и условията, при които то живее. Преброяването, както никое друго статистическо наблюдение, се вписва в историята на дадена страна. За разлика от други статистически изследвания то не е рутинна статистическа операция, а задача от национално значение. Не може да бъде и другояче, когато става дума за дейност, изискваща участието и сътрудничеството на всички граждани в страната. Преброяването има значение, защото всеки отделен човек има значение. Преброяването се отнася до всяко лице и резултатите от него принадлежат на всички.

 

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ако парламентарните избори са сега, за кого бихте гласували?