На 20 април 1876-а избухва Априлското въстание

След неуспеха на Старозагорското въстание от 17 септември 1875 година апостолите под председателството на Стефан Стамболов се събират в Гюргево. В продължение на месец (от 11 ноември и до 25 декември 1875 г.) те разискват ситуацията и съставят план за ново въстание, което трябва да избухне през май 1876 г. 

Страната е разделена на 4 революционни окръга: Първи - Търновски, Втори - Сливенски, Трети - Врачански, и Четвърти - Пловдивски (Панагюрски) 

Най-широка и активна е подготовката в ІV революционен окръг с главен апостол Панайот Волов, заменен по-късно от Георги Бенковски. За център е избран град Панагюрище. На 14 април 1876 г. в местността Оборище се свиква Общо събрание, което гласува специални пълномощия на главния апостол Георги Бенковски. Определена е и датата на въстанието - 1 май 1876 г. Сред делегатите обаче се намира предател в лицето на Ненко Терзийски от село Балдево (днес - Росен). След като получава информация за подготвяното въстание, турската власт решава да изпревари събитията, като арестува апостолите. 

На 19 април от Пловдив в Копривщица пристигат заптиета, за да арестуват местните водачи. Тодор Каблешков реагира светкавично и обявява началото на въстанието. На 20 април конакът е превзет. До Панагюрище е изпратено Кървавото писмо. Бенковски и Волов незабавно обявяват въстанието. Населението се събира на площада, където се освещава знамето, ушито от Райна Попгеоргиева. Бенковски сформира известната Хвърковата чета. Въстават селата в Средногорието и Родопите. 

Турците най-напред нападат Стрелча, след това Клисура, която се брани героично, но е опожарена на 26 април. Следващите дни боеве се водят за Панагюрище, което е превзето и опожарено на 30 април. Разорени и запалени са повечето от въстаналите селища в района. 

Георги Бенковски пада убит от засада до р. Костина, Тетевенско. 

Въстанието в Родопската област избухва на 21 април и продължава повече от 2 седмици. На 5 май Батак е разсипан, жестоко са избити жените и децата в църквата. На 7 май пада Брацигово. Героична и трагична е защитата на Перущица чрез саможертвата на Кочо Честеменски, Спас Гинев и други мъже и техните семейства. 

В Търновско въстанието е обявено на 28 април. В селата Бяла черква, Михалци, Мусина и др. поп Харитон и Бачо Киро Петров сформират чета от около 200 души, която стига в Дряновския манастир  и е разбита от турците. 

В Сливенски окръг няколко дни в Балкана действа четата на Стоил войвода, към която се присъединява и Иларион Драгостинов. 

Във Враца на 18 май е даден сигнал за въстание, но съзаклятниците скоро се разпръскват поради своята малобройност. 

Грандиозен по своя международен отзвук е походът на Ботевата чета от кораба „Радецки” и Козлодуй до Врачанския балкан, където на 20 май (1 юни) 1876 г. намира смъртта си гениалният поет - воеводата Христо Ботев. 

На 16 май при Тутракан преминава четата на Таньо Стоянов от 20 души, която е разбита в района на Попово. 

Въстанието е потушено с жестоки кланета, издевателства и грабежи. Това предизвиква справедливо възмущение в Европа и Америка. В Цариград е свикана международна анкетна комисия.  

Велики личности като Виктор Юго и Достоевски издигат глас в защита на българите.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?