2374

Министърът на образованието проф. Денков стана академик

Служебният министър на образованието Николай Денков е един от осемте новоизбрани академици от Българската академия на науките (БАН) в областта на природоматематическите науки, съобщиха от БАН.

Той става академик в направление "Химически науки". Николай Денков е световноизвестен учен в областта на колоидно-дисперсни системи и техните приложения в индустрията и бита.Според класация на университета в Станфорд от 2021 г.тойе сред първите 2% на най-влиятелните учени в света. Публикувал е над 175 научни статии, две от които в престижното списание Nature, една в Nature Communications, и 17 обзора. Има и 12 патента.

Николай Денков е член-кореспондент на БАН и редовен член на европейската научна академия Academia Europaea, професор и доктор на науките по физикохимия. Член е на експертна група "Физически науки" към Европейската космическа агенция. Работи и в Софийския университет "Св. Климент Охридски", във Факултета по химия и фармация.

Другият новоизбран академик в направление "Химически науки" е Константин Хаджииванов. Той е световнопризнат учен в областта на химията на повърхностите. Също е сред първите 2% на най-добрите учени в света според Станфордския университет.

В направление "Математически науки" за академик е избран Олег Мушкаров. Той е с научни приноси в модерни области като диференциалната геометрия, многомерния комплексен анализ и математическата физика.

 

Николай Витанов е избран за академик от БАН в направление "Физически науки". Той е водещ учен в света по квантова информатика и кохерентен контрол на квантови системи. В момента е заместник-ректор по научната и проектната дейност на Софийския университет.

В научната област "Науки за Земята" няма избран академик. За едното свободно място надпреварата беше между трима член-кореспонденти Николай Милошев, Петър Велинов и Димчо Солаков.

Румен Панков става академик в отделение "Биологични науки". 66-годишния Панков е световноизвестен учен в областта на клетъчната и молекулярната биология. Той работи в Биологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". През 2012 г. е избран за член-кореспондент на БАН.

В същата област "Биологични науки" за академик е избрана и Драга Тончева. Тя е световноизвестен специалист в областта на медицинската генетика и геномика. Работи в Медицинския факултет на Медицински университет в София. През 2015 г. е избрана за член-кореспондент на БАН.

Двама нови академици са избрани в областта на "Инженерните науки". Единият е световнопризнатият учен в областта на интелигентните системи Красимир Атанасов. 67-годишният учен дефинира понятието "обобщени мрежи" и развива теория, обхващаща връзките им с различни модификации и други структури. Той е автор и на понятието "интуиционистки размити множества" и поставя началото на интензивни изследвания на този важен некласически тип размити системи. Работи в Института по биофизика и биомедицинско инженерство на БАН. През 2012 г. е избран за член-кореспондент на БАН.

Другият нов академик в гази област е Христо Белоев. Той е водещ български учен в изследването, разработката и внедряването на съвременна земеделска техника и нови противоерозийни, енергоспестяващи и екологично чисти технологии за равнинни и наклонени терени. Ректор е на Русенския университет "Ангел Кънчев". През 2014 г. е избран за член-кореспондент на БАН.

Събранието на академиците продължава с избор на нови учени в областите "Биологични науки", "Медицински науки", "Хуманитарни и обществени науки", "Аграрни и Лесовъдни науки" и "Изкуства и Изкуствознание".

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?