Следвайте ни

Майстор съживи Ботев и Левски в 3D СНИМКИ

viber icon

Георги Врабчев e автор на визуалните ефекти в „Операция "Шменти капели" на Влади Въргала и в парчето „Анцугмен” на Honn Kong.

Той е режисьор, оператор, но и супервайзер специални визуални ефекти. Рисува от дете, затова завършва архитектура, но се посвещава на друга муза -киното. Това е Георги Врабчев - авторът на визуалните ефекти в  „Операция "Шменти капели" на Влади Въргала. 

Врабчев е режисьорът, който през 2017 г. вкара Васил Левски в 3D портрет. Зад опита му има голяма доза смелост, ала и известен риск - да сътвориш най-оспорвания, но и хипнотизиращ образ на Апостола. Четири години по-рано - през 2013-та, Георги прави подобна графика и на легендарния поет и революционер Христо Ботев. Днес името на Врабчев стои зад някои от най-атрактивните музикални клипове. Последно засне видеото на рапъра Honn Kong - парчето се нарича „Анцугмен”.

„В България няма Батман, няма Супермен! Къде си бе, кретен - това е Анцугмен…“, пее Honn Kong в последния си сингъл. „С него сме снимали клипове още през 2012-а. Събрахме се отново преди месеци, с голям екип -поканихме и актьора Стоян Цветков. Двамата пеят в дуетс Honn Kong. Стоян намери средствата за заснемането, а за специалните ефекти до нас беше Зарко - Светозар Каратанчев. Той ни помогна да заснемем финалния взрив в клипа - Стоян Цветков буквално беше на метри от бруталната експлозия без никаква опасност за живота му“, разказва Врабчев.

Роденият в Ракитово режисьор и оператор прави първата архитектурна анимация

още като студент в УАСГ през 1997 г. и това определя пътя му по-нататък. Преди това завършва гимназия с разширено изучаване на изобразително изкуство в Пазарджик. После учи архитектура в УАСГ, където се дипломира през 2000 г. Парадоксът е, че няма и един работен ден като архитект. Признава, че цял живот се е вълнувал много повече от магията на киното.

„Рисувам от малък, но баща ми беше добър математик и наследих дарбата си от него. Комбинацията рисуване-математика, разбира се, води до архитектурата. И по онова време родителите ми казваха, че е по-практично да се заема с нея“, казва той. В УАСГ обаче Георги открива компютърната лаборатория, която е на разположение на студентите. Оттам се запалил по компютърната анимация.  През 2001 г., съвместно с Руси Христов, Георги Димитров и Николай Михайлов, основава студио Dynamate за компютърна анимация.

Скоро в него остават само Врабчев и Христов - всеки поема по собствен път. През 2008 г. поставя началото на Студио Врабчев, което работи в сферата на архитектурната анимация, специалните ефекти, телевизионната реклама. Участва в създаването на филма „Операция "Шменти капели" на Владислав Карамфилов - Влади Въргала, от самото начало на проекта. Режисира редица музикални клипове, както и  рекламите за Световната купа по художествена гимнастика през 2012 г. в София. Негов е клипът и за Световното първенство по бокс за младежи, което се проведе през 2014 г. също в София.

Любимият му „Беси“ чака своя финал

Песента на Дичо „Дух” е саундтрак към приключенския филм „Беси”, заснет в района на Ракитово. Идеята е на Николай Врабчев, а сценарист и режисьор е Георги Врабчев. Двамата братя застават зад този приключенски екшън, за да разкажат за древното тракийско племе беси. Във филма има иманяри, съкровища и приключения сред красотата и съкровищата на Ракитово в Родопите.

„Аз съм от родом от там и от дете съм слушал легендите за бесите. Били са най-войнственото племе сред траките. Освен това са имали развито изкуство и занаяти - находки показват, че са тъчели на станове, ползвали различни машини, които улеснявали бита им“, разказа Врабчев. Продукцията още чака своя финал. Той се отложил във времето, за да се довършат специалните ефекти, допълващи историята. Днес Врабчев очаква да отмине пандемията и мерките да паднат, за да представи филмите, чиито премиери бяха отложени миналото лято. Мечтае да заснеме пълнометражен филм, в който има много изкуство. „Най-доброто кино се прави по действителен случай и в него няма преиграване, а само добре разказаната история“, уверен е майсторът зад камерата.

Руснаци купуват уникалните „стедикам“

През 2004 г. Връбчев се заема с едно иновативно производство - по снимки започва да произвежда т.нар. „стедикам“. „Когато снимаш и камерата се „движи“, са <210> нужни стабилизатори, за да постигнеш стабилен образ. За това се изискват специални устройства. Днес те се замесват от електронни стабилизатори - гимбъли“, разказа режисьорът.

Това бил и неговият „сблъсък с инженерството“.   

Инвестира доста пари в иновацията, тегли и кредит. По това време само 10 фирми в света произвеждат подобни „стедикам“. Врабчев организира серийно, но бутиково производство. Експериментът му добива популярност и руснаци харесали родните устройства. „Идваха да си купуват от нас! Имахме малък цех със стругови фрези - някои от елементите се правеха с точност 1/100 от милиметъра. Работата беше много прецизна, все едно майсториш произведение на изкуството“, казва Георги.

Изкуството на илюзията

Георги Врабчев е човекът, който направи два изумителни опита да съживи Ботев, а след това и Левски в 3D портрети. През 2017-а той пресъздаде образа на Апостола. Изображението беше публикувано на фейсбук страницата на режисьора и само за денонощие събра хиляди лайкове. Нещо повече - Врабчев увери своите последователи, че предоставя правата върху този портрет на всеки желаещ да го използва с некомерсиални цели. Четири години по-рано, през 2013 година, той прави подобна графика и на големия  поет и революционер Христо Ботев.

Създаването на фотореалистичен образ чрез компютърна техника крие известни рискове, обясни режисьорът. „Основният е, че хората възприемат образа на базата на това, което са виждали. Снимките на Ботев и Левски, стигнали до нас, обикновено са неясни и това провокира всеки да включи въображението си, за да доизгради представата си за тях. В работата си по 3D моделите съм направил поне 30 предварителни образа и преработки“, казва той. За целта Врабчев първо изгражда основата като в скулптурата - един гол модел, върху който се налагат различни текстури, а те влияят на цвета, на начина, по който се отразява кожата. „Това е дълъг и сложен процес, а моята роля в него е подобна на художника, който вижда това, което иска да види, а така се получава илюзия“, заявява авторът.

Даниела Арнаудова

Даниела Арнаудова

Репортер-редактор - екип "Бизнес"

Даниела Арнаудова е завършила Българска филология в ПУ „П. Хилендарски”. От 2002 г. работи в приложение „Имоти – строителство и архитектура” на вестник „Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай