Следвайте ни

Майстор с панагюрски корен направи виенско колело

viber icon

Дворът на старите оранжерии до Пещерско шосе, които някога бяха ударното звено на бившето Държавно земеделско стопанство (ДЗС), днес приличат на декор за "Сталкер" на Тарковски - онзи филм, в който се разказваше за място, посетено от извънземни и след това изоставено от всички. Нашето прилича и на онова в Припят до Чернобил - сгради има, хора - не. Докато се разхождаш по някогашните добре поддържаните алеи с пейки и беседки, се натъкваш на маратонка, модел 1999 година, фотьойл от абитуриентските години на Дража с по чудо оцелял подлакътник. Атракцията на малкото кварталче зад оградата обаче е истинско виенско колело с 5 шарени кабинки. И, о, чудо - истински блок с живи обитатели. В него, на края на града, в три входа живеят 10 семейства. Две от тях са ромски, но се спогаждат добре със съседите. Сред шубраците има и работилници за какво ли не, пише Марица.бг. 


В една от най-любопитните работилници кърпят всякакви предмети стъклопласт и пластмаса. Тук стопанин е майстор Петьо, а за имуществото му бдят четири улични песа. Твърди, че в града всеки го знае. Пред работилницата му е смайващото виенско колело с петте кабинки. До него е разположена истинска лодка. „Работя тук в свободното си време. Всяка събота и неделя съм тук. Виенското колело го донесе един приятел да го стегна. Кой друг в града ще го направи?”, хвали се Петьо. В момента покрива с епоксидна смола пукната броня за автомобил. Зад гърба му висят още няколко. Питаме го защо не превърне майсторлъка си в бизнес? „Защото искам да ми остане хоби и да му се радвам”, казва домакинът ни. Разправя, че навремето учил за началник в Механотехникума, но не стигнал до ръководната длъжност дори за ден. Вади си хляба като пазач. 

От работилницата на Петьо тръгва стара асфалтова алея, която подминава оцелялото блокче и продължава до старите оранжерии. Там съсипията е пълна. Всичко е обрасло с храсти и бурени, има огромни купчини стари маркучи. Стъклата отдавна ги няма. На 50 метра от оранжериите около два стари чинара е оформен пилчарник с кокошки и пуйки. До него е пък се издига планина от стари палети. 

Връщаме се към блока, в който още живеят хора. На първия етаж е едното от двете ромски семейства. „Използват палетите, за да си палят печката”, казва най-старата жителка тук - Петка Годжевъргова. От ромския апартамент гърми българска народна музика. Звънци тук няма. Когато се чука на вратата, единствената реакция отвътре е усилването на силата на музиката.  

Леля Петка е на 80 години. Прекарала е голяма част от живота си в ДЗС-то. Дошла тук през 1958 година от Оборище с мъжа си Нено. „Много бяхме доволни през всичките години. Целия си живот прекарах в двора на ДЗС-то. Сортирах семена и ми плащаха много добре”, разказва жената. Не съжалява ли, че е оставила красиво място като Оборище за пущинак в края на Пловдив? „Навремето нямаше какво да работим нито в Оборище, нито в Панагюрище! Бяха гладни години. В ТКЗС-то не плащаха нищо. А тук какви хубави пари взимахме!”, спомня си леля Петка. В апартамента, в който е сега, влязла преди 60 години. Личи, че жилището губи битката с времето. Има голям салон и една стая. Разполага с баня и тоалетна и една тераса.

Вижте цялата история за интересното семейство ТУК.

 

Борислав Наумов

Борислав Наумов

Борислав Наумов е завършил Факултета по журналистика на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Има над 30-годишен опит в печатни и електронни медии. Бил е отговорен редактор в Агенция „Балкан”, на българското издание на в. New Europe, на сайта „Коментатор”, главен редактор на агенция Internews. Ръководил е отделите за вътрешна информация на вестниците „Дума” и „Република”, бивш зам.-главен редактор на в. „Дума”. Работил е като парламентарен репортер на в. „Класа”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Остана ли ви отпуск за ваканция през лятото?