Следвайте ни

Космическа одисея: Астроном рокаджия се запали по Андромеда

viber icon

Доцент д-р Евгени Овчаров е един от най-активно работещите български астрономи. Той е на 40 години и вече е ръководител на катедра Астрономия към Софийския университет. Изследва близките до нас галактики и най-вече гигантската Андромеда, която се движи за сблъсък с нашия Млечен път. Екипът му търси Нови в тази галактика. В същото време д-р Овчаров е запален рок музикант. Свири на ритъм китара от години и има зад гърба си десетки концерти. Член е на групата „Контактъ“, в която влизат още двама астрономи от университета.

В живота на учения Евгени Овчаров музиката сякаш допълва другата му голяма любов - астрономията. „Това е хоби, което ми доставя удоволствие“, казва той. Допреди година с двама колеги от катедра „Астрономия” свирят доста активно, дори по клубовете, с групата си „Контактъ“. Тя е кръстена на легендарната книга на Карл Сейгън, по която режисьорът Робърт Земекис направи един изключително успешен филм с Джоди Фостър през 1997 година. Добавили едно „ъ“ в края, защото се оказало, че през 90-е години на миналия век е имало друга група с това име.

Сега астрономите рокаджии са прекъснали за кратко изявите си. „По-скоро съм любител на музиката. Но през годините имаме около 30 концерта. Групата не функционира в момента, но ми се иска да продължим. Рокът е една прекрасна емоция“, казва той. Във Фейсбук страницата на „Контактъ“ има едно интересно видео, където в Деветашката пещера астрономите изпълняват песента Fiddler On The Green на Power metal супергрупата Demons & Wizards. Там д-р Овчаров свири на акустична китара.

Бъдещият астроном е учил в елитен техникум по механотехника. Всички очаквали да продължи като инженер. И той изненадал тези, които го познават с решението си да се занимава с астрономия. „Като подарък получих звездна карта още когато бях на 11 години. Имах и малък далекоглед. Бях убеден, че с това искам да се занимавам“, казва д-р Овчаров. Направил избора си, въпреки че били все още годините, когато у нас се отпускаха много малко пари за фундаментална наука. „Бях съвсем наясно, че ще завърша астрономия и физика и е голяма вероятността изобщо да не се занимавам с това“, признава той.

Детството му минава в мрачните години, когато сред домораслите политици на прехода битува мнението, че на българските деца не са нужни кръжоци и извъкласни занимания, защото това са „остатъци от комунизма“. И разтуриха всичко, което можеше да се разтури.

Той самият никога не е бил в кръжок. А кръжок по астрономия към катедрата има от 120 години. „Аз съм свидетел на пълната липса на популяризация на астрономията под каквато и да е форма. Практически до тази наука се докоснах чак като студент. Преди това съм чел само малкото списание „Андромеда“, което колегите от астрономическата асоциация издаваха. Последните 10-15 години може би здравият разум победи“, казва д-р Овчаров.

Сега пак има различни научнопопулярни центрове за малки и големи. А кръжокът по астрономия към катедрата, който стартира още през 1900 година, вече има програма за лекции за половин година напред и на тях се събират по 100-150 души.

В България сега има много успешни млади хора, които се занимават с фундаментална наука. И в Астрономията има нещо като мода. Сега тя е търсенето на екзопланети в другите звездни системи. През последните 25 години това е най-интересната тема. През 1992-ра е открита първата екзопланета, но тя не е толкова любопитна, защото обикаля около звезда в края на еволюцията си - пулсар. Няма нищо общо със Слънцето и нашата система. „През 1995 година обаче бе открита първата екзопланета около звезда, подобна на Слънцето и оттогава досега откритията са много - вече познаваме над 4600 планети“, казва ученият.

България има 7-8 учени на световно ниво, които са сред най-успешните откриватели на такива планети. Всички те са завършили у нас и са защитили докторантура тук. Те обаче работят зад граница. Причината нашите астрономи на Рожен да не търсят екзопланети е, че за тези огромни открития трябват много големи ресурси. Затова от няколко десетки активно работещи у нас астрономи нямаме такива, които активно да търсят планети извън Слънчевата система. „Откриването може да стане и с обикновен телескоп. Много от тях са открити с любителски, но трябва много голяма комуникация и организация. Тук работим по други тематики“, казва д-р Овчаров.

Страстта му е Андромеда. Това е най-близката до нас галактика, която е с формата на Млечния път. И като я наблюдаваме, може да видим какво става с нашия огромен звезден остров. В Андромеда екипът му наблюдава избухването на 20-30 Нови всяка година.

Д-р Овчаров оценява високо това, че Илън Мъск е герой на сегашните деца. „Щастлив съм, че този човек се появи на космическия хоризонт. Помня като дете обещанието на НАСА как съвсем скоро ще има пилотирани мисии до Марс и това все се отлагаше във времето. Имам колеги, които работят в НАСА и от тях знам, че това е огромна институция, която иска все повече и повече финансиране. Мъск като частно лице не може да си позволи това. И очевидна нещата му се получават“, казва д-р Овчаров.

Купуват нов телескоп за Рожен

Според д-р Овчаров голямото ни постижение е, че въпреки трудностите големите обсерватории у нас оцеляха. В Рожен има голяма промяна през последните години. В Гърция е направена малка обсерватория с телескоп малко по-голям от роженския, но мястото й е избрано така, че тя не работи през част от годината. „Завършихме проекта РАЦИО - регионален астрономически център за изследвания и образование. Дълго години беше само на хартия, ала за щастие вече трета година е факт. Сега има процедури за закупуване на три нови модерни телескопа. Основният ще е пак за Роженската обсерватория. Има възможност и средства да се поддържа наличната техника и инфраструктурата. В това отношение има сериозна стъпка напред“, казва ученият.

Българите откриватели на екзопланети

След най-успешните астрономи в момента е д-р Димитър Съселов, който е професор в Харвард от години. Той откри първата екзопланета по пасажния метод. Публикацията е в списание „Nature” през 2002 година. Той е и един от инициаторите за съществуването на една от най-успешните космически мисии - телескопа „Кеплер“.

Имаме скорошно откритие на друг българин - Трифон Трифонов от германския институт „Макс Планк”. Той има публикация в списание „Science” - другото най-престижно научно списание в света. Трифонов откри екзопланета, подобна на Земята, но доста по-гореща. И е само на 26 светлинни години от нас.

Другите имена са на Николай Николов и Веселин Костов, които също търсят екзопланети.

 

Росен Саръмов

Росен Саръмов

Репортер-редактор - екип "Общество"

Росен Саръмов е випускник на Английската гимназия в Пловдив. Завършил е МИО и има магистратура по Външна търговия. Владее отлично английски и руски език.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Кой е най-добрият вариант за страната след изборите?