Командосът, приземил се при Робинзон със заплетен парашут

Имам 922 скока и два пъти се разминах на косъм със смъртта, казва полковник Георги Михайлов

Какво означава да скочиш 922 пъти с парашут? И два пъти от тях да се бориш за живота си? Това е част от биографията на подполковника от запаса Георги Михайлов. Получава офицерско звание на връх Шипка през 1968 година. Затова и випускът му се казва „Шипченски”.  Георги Михайлов е първенец на този випуск. Сега е на 73 години. Помни поделението на бойните парашутисти от времето, когато беше до Братската могила. Радва се на живота във фургона си до село Черен и събира 40 вида гъби. Постоянно е в движение и е жизнен както преди. 

 Имам 922 скока - те влияят психически и физически. Това казва легендарният парашутен командир. Помни, че по времето, когато става командващ офицер, е трябвало да изпълнява наравно с войниците по 35 скока на година. „Това прави почти по скок и половина на всеки две седмици. Няма празници, няма ваканции! После свалиха бройката на 25. Сегашните командоси правят само по 12 на година и ги смятат за много”, казва полковникът от резерва. А разликата между 35 скока на година и 12 поражда много неприятни въпроси и сравнения за реалното състояние на армията ни.   

Полковникът повтаря, че парашутните скокове натоварват психически и физически. „На първите скокове винаги стават бели - я чупиш опашка, я глезен. Новобранците обикновено падат на задник. Като духа вятърът, трябва да вдигнеш краката насреща и да докоснеш земята с петите. Не го ли направиш правилно, след това три дни ще спиш по корем. На всеки се е случвало”, разказва Георги Михайлов. 

Два пъти в богатата кариера не му се е отварял парашутът.  И в двата случая това е ставало при скокове над морето. Единият път е до военноморската база Атия, а другият - до сегашния курорт Елените - точно до скалите. „Трябваше да скочим на 400 метра навътре в морето и стражевите катерчета да ни приберат. Инцидентът ми се случи при скок от 800 метра. Бях първи и се почудих защо съм сам - не виждах останалите. Погледнах нагоре и видях, че другите са високо горе с отворени парашути, а аз съм преполовил разстоянието. При отварянето на парашута ми се е получило някакво ухо и той не се е отворил”, разказва офицерът от резерва.  

Първата му мисъл била как, по дяволите, ще се приземи с гуменките, които били на краката му. „Разрязах две от вървите и парашутът се оправи. Имаше бриз от морето, хванах го и паднах на 30 - 40 метра от скалите. Катерите не ме видяха, защото събираха хората на половин километър навътре. 

Излязъл на скалите и открил българския Робинзон Крузо! През 1970 година на пустия бряг източно от Слънчев бряг и Свети Влас живеел един самотен мъж. Бил си направил колиба от колове и тръстика между красивите скали. Бил напълно извън системата на социализма - с брада, стигаща до гърдите. Когато спасителният катер приближил брега, всички слезли да се снимат с Робинзон Крузо. 

Вторият му инцидент с парашут завършил в нивите до база Атия. Тогава не му се отворил главният. Отворил запасния и се приземил „на два крака, без да пада по задник”. Благодари на Бога, че никога не е чупил крак. „Ръце, ребра и глава обаче съм трошил нееднократно”, казва полковникът.  

Дори след толкова години може да скатае парашут. Започнал е с КД-47, Д1-6 и българската гордост - УП-9 на Георги Йовчев. „Неговият парашут беше универсален - ставаше за новобранци, за командоси, както и за спорт. Но и създаде много проблеми в началото. При отварянето от скоростта обаче се палеше централна връв, после имаше много оплитания. Преди да се отстранят проблемите, се стигна до смъртен случай с момче от Ямбол”, разказва Георги Михайлов. При този инцидент първо не се отворил основният парашут. Тогава момчето отворило и запасния, а за нещастие тогава се оправил основният. Оформило се нещо като круша и станала трагедията. 

Трябвало да се промени нещо много дребно в дизайна - да се махне една връв. По това време кандидатът за първи космонавт - пилотът Георги Йовчев, загинал. „По нашето законодателство дизайнът не можеше да се промени без негово съгласие. Имаше защита на интелектуалната му собственост. Търсеше се неговото разрешение за промяна, а той загина. Пълен абсурд!”, разказва полковникът. През соца очаквал да го назначат за командир. Излязъл в отпуск и като се върнал, на поста бил вече друг - с подходящ партизански произход.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?