Следвайте ни

Колега на загиналия Атанас Скатов с нова версия за трагедията ВИДЕО

viber icon

Приятели на трагично загиналия български алпинист Атанас Скатов се събраха в неделя и изкачиха връх Ботев в негова памет. Припомняме, че Скатов издъхна след падане под връх К2.

Походът беше организиран от един от приятелите на сливналията - Кольо Кавръков. Той е бил със Скатов в хималайската му експедиция през 2018 година. 

„Неслучайно избрахме връх Ботев, няма по-труден връх за нас при денивелация 1800 метра. Връх, който Наско много обичаше и често ходехме там”, каза пред NOVA Кольо Кавръков.

 Той видял Скатов преди заминаването му за експедицията към К2.„На път за София се отби и коментирахме предстоящата му експедиция. Беше физически подготвен, нямаше притеснения, освен с организацията, която беше по-трудничка. Обсъдихме екипа”, обясни Кавръков.

Той отхвърля вероятността до трагедията да се е стигнало заради грешка на Атанас Скатов. „За мен е скъсано въже или стар парапет, който е паднал. Трудно ще разберем истината, защото трябва разследване”, обясни Кавръков.

„Ако едно въже не се смени в разстояние на 100 метра, то се амортизира, прегаря от слънцето, от зимните условия, и става неустойчиво. Твърде вероятно е това да е причината за неговата гибел”, коментира още Кавръков.

Кънчо Долапчиев - един от доайените на ски алпинизма у нас, показа пред NOVA как алпинистите се движат по фиксираните въжета със самохват. „Вероятността да се откачиш е съзнателна. Откачаш се от единия парапет, за да се закачиш на следващия. Много трудно се работи с тези съоръжения. Последните участници в тези експедиции казват, че част от парапетите са били доста затрупани от сняг”, каза Долапчиев, който е участвал в легендарната българската експедиция до Еверест през 1984 г., при която загина Христо Проданов.

„Прочетох доста неща - те са били доста изтощени още в базовия лагер. Чакали са 20 дни, а се намират в една планина при сурови условия. Това не е почивка. В трети лагер се оказва, че палатките са недостатъчни, спалните чували са недостатъчни. Над 7000 метра недостигът на кислород те удря първо в мисленето, в преценката”, коментира още Долапчиев.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай