Следвайте ни

Кой гори отпадъците?

viber icon

Лицензи от МОСВ да хвърлят пластмасата в пещите имат 8 фирми - основно циментови заводи и ТЕЦ-ове 

Когато леля Пенка от третия етаж гледа телевизионните репортажи за балите с боклук, зарязани на пристанище Варна, тя вероятно си представя, че вътре са огризките от ябълки или изпушените фасове на Лоренцо от Италия. Конкретно в този случай с товар, който никой не търси, единственото сигурно нещо е, че е от Италия. Леля Пенка се притеснява, че в медийни публикации износът на отпадък от Ботуша се свързва с италианската мафия. От чисто търговска гледна точка тук наистина има нещо нередно, защото никоя фирма не би оставила товара на пристанището, защото коства много пари. В случая близо 100 000 евро, коментира експерт по логистиката. Проблемът е, че не е ясен съставът на балите и опасенията, че боклукът вътре може да е смесен -опасен, неопасен, битов и т.н. За неопасен боклук например се считат дрехите втора употреба, които идват от Европа. Част от тях се преработват, други се продават, а трети се реекспортират към по-бедни държави. Не е ясно и за къде е предназначен той. Иначе, колкото и да е чудно, боклукът е стока.

Защо внасяме боклук?

Защото сме член на ЕС и България е подписала Базелската конвенция от 1994 г. Под документа параф са сложили 170 страни и той регламентира международната търговия с отпадъци, която е пренесена в европейското законодателство чрез Регламент 1013/2006, определящ условията за трансграничен превоз на отпадъци в ЕС". С други думи, всички внасят. Движението на боклук в рамките на ЕС е съвсем законна и обичайна дейност, която Европа разглежда като алтернатива на добре познатите сметища. Идеята е боклукът да се рециклира и да се използва за създаване на нещо друго - стоки, енергия или горива. Ето защо премиерът Бойко Борисов трудно ще наложи мораториум върху вноса на боклук, без да се сблъска челно с директивите на ЕС.

Кой, колко и какъв отпадък внася, обаче е тайна. Според последните данни за 2017 година на Евростат 150 000 тона опасни и неопасни отпадъци са внесени за оползотворяване в България. Основно от Италия и Великобритания. България има задължение да създаде Национална информационна система “Отпадъци” (НИСО), което действие обаче се отлага от години и се очаква чак през 2021 година, евентуално. Натискът с боклук от Ботуша пък ще става все по-явен, тъй като преди две години някои азиатски и африкански държави затвориха вратите си за внос на отпадъци, а Италия прехвърляше огромни количества именно там.

Единствената българска фирма с лиценз за превоз на боклук от Италия е пловдивската ПИМК. Режимът е изключително строг, а издаването на разрешително става само след специална нотификация от Брюксел и струва доста пари. Големият пай от превоза на боклук от Италия обаче принадлежи на италиански фирми.

Боклук за горене

Боклук за изгаряне ползват предимно ТЕЦ-ове и циментови заводи. Причината е чисто икономическа  - RDF-отпадъкът намалява разходите им, тъй като замества въглищата, заради които им се налага да купуват квоти за емисии на парникови газове. RDF е преработен смесен отпадък, който е готов за енергийно оползотворяване. По данни на МОСВ са издадени осем разрешителни за горене на RDF - на “Девня Цимент”, „Холсим”, „Златна Панега Цимент”, ТЕЦ „Бобов дол”, „Вулкан Цимент”, „Топлофикация-Сливен”, „Грийнбърн” (площадка Разград) и „Грийнбърн” (площадка Пещера). Еколозите обаче бият тревога. Изгарянето на отпадъци е порочна и опасна практика, вредна за хората и природата. Насочването на вниманието единствено към вноса е голяма грешка, тъй като съдържанието на генерираните в България отпадъци е не по-малко неясно. С изгарянето те не изчезват, а създават опасни пепели, които също трябва да се съхраняват при определени условия, коментира Данита Заричинова от „За земята“ .

Още от категорията

Виж всички

Коментари (1)

Burn

23.01.2020 | 12:27

Боклуците са в парламента!

Отговори
2 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?