Следвайте ни

Какво се случва с населението на България?

През 2018 г. населението в България е наброявало 6 957 642 жители, показват последни данни от анализ на Евростат за броят на жителите в отделните страни членки на ЕС, както и статистически данни за пребиваването на граждани на ЕС /или извън ЕС/ във всяка една страна поотделно.

Анализът на Евростат отчита също, че броят на младите българи у нас на възраст под 15 години през миналата година е бил 996 хиляди или 14,3 на сто от общия дял на населението.

Българите на възраст 14-64 години са били 4 494 937 или дял от 64,4 на сто от населението. Българите на възраст над 65 години са били 1 466 652, което е 21 процента или с близо 470 хиляди в повече от младите българи.

Според анализа на Евростат у нас живеят също близо 13 хиляди граждани на страни от ЕС. В тази категория делът на децата под 15 години е около 500, на възрастните между 15-64 години - 9 134 и над 65 години - 3 465.

Значително по-висок е броят на хората извън страни членки на ЕС, които живеят в страната ни - 70 920 души. Децата под 15 години в тази възрастова категория са 7 558, хората между 15-64 години са 53 335 и над 65 години - близо 10 хиляди.

Според официалните данни на НСИ към 31 декември 2018 г. населението у нас е наброявало 7 000 039 души, което представлява едва 1,4 на сто от населението на ЕС. Родната статистика отчита също, че в сравнение с предходната 2017 г. българите са се стопили с 49 995 души или с 0,7 на сто.

Продължава процесът на застаряване на българското население, отчита още националната статистика, като делът на жените над 65 години е по-голям от броя на мъжете в тази възрастова група - съответно 24,8 на сто срещу 17,7 на сто, което се дължи на по-голямата смъртност сред представителите на силния пол.

Прогнозни данни на НСИ за населението у нас за следващия половин век отчитат, че през 2020 г. се очаква българите да бъдат 6 942 142 души, през 2030 г. - около 6,5 млн., през 2045 г. да се стопим под 6 млн. българи, а точно след половин век - да бъдем 5 791 137 души.

Около 512 млн. са били жителите на страните в ЕС през миналата година, като Топ 5 на страните с най-голям брой население се оглавява от Германия - 83 млн., следвана от Франция - 67 млн., Великобритания и Италия - по 60 млн. и Испания - 46 млн.

За сравнение може да се отбележи, че в страната с най-голям брой жители - Германия - делът на младите под 15-годишна възраст е 10 пъти по-голям от броя на младите българи в тази възрастова група - 9,9 млн. срещу 996 000.

Освен това около 4 процента от жителите на ЕС /или близо 20 млн./ са имали гражданство от страна извън ЕС, а други 3 процента или 15 млн. са пребивавали в страна на ЕС извън родната си страна в Евросъюза.

През 2018 г. Люксембург е имало най-голям дял от граждани на друга държава-членка на ЕС - 41 на сто от населението. Следват Кипър /13 на сто/ и Ирландия /9 на сто/. Най-голям дял граждани с произход извън страни на ЕС са установени в Естония и Латвия - по 14 на сто и Австрия - 8 на сто.

От гледна точка на възрастта - 16 процента от населението на страните в ЕС през 2018 г. е било под 15-годишна възраст, 64 процента са били на възраст между 15 -64 години, а останалите 21 процента от европейците са били на възраст над 65 години.

Данните за северната ни и южната ни съседки са следните - Румъния има около 19,4 млн. жители, а Гърция - близо 10 млн. Младите румънци до 15 г. са около 3 млн. /три пъти повече отколкото у нас/, а в Гърция връстниците им са около милион.
Пенсионерите в северната ни съседка са 3,5 млн., а на юг - 2,3 млн.

Трудоспособното население на север е 12,8 млн. румънци на възраст 15-64 г., а на юг - 6,2 млн. гърци.

Освен това в южната ни съседка пребивават около 211 хил. граждани на страни от ЕС и три пъти повече от страни извън ЕС - около 600 хил. В Румъния пребивават 56 хил. жители на страни от ЕС и 54 хил. на страни извън ЕС, показват данните на Евростат.

Източник: blitz.bg

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?