Следвайте ни

Животът е колело – всичко се връща!

viber icon

Банчо Банов, финансов експерт

Ще започна с цитат от американския писател Нийл Гейлман: „Human being is a life stories telling creature.“ (Човекът е същество, разказващо житейски истории). Нека и аз да разкажа една- две. Около 1940 година на възрастен дядо от село – на около 72 г., му умира бабата.

И както е казал народът: „Самó не се седи.“

Предлага на една вдовица да заживеят заедно – да му готви, той да я слуша, тя да го слуша и да върви работата и животът. Синът на възрастния мъж обаче разбира тази работа. И почва да фантазира – дядото има 40 декара земя, бабата ще го прелъже – я ще се ожени за него, я ще го накара да й препише половината и двайсет декара хвръкват.

Забранява на родителя си да прибира бабата. Бащата отказва. И синът хвърля на баща си един хубав бой. Не знам дали знаете в средновековна България е било много тежък грях „син да дигне ръка на баща си“ – направо табу.

Старецът преглъща – и унижението и обидата, и боя. И пак си прибира бабата. Тя – свястна женица. След 5 години старецът почива, тя си събира багажа и се връща в своята си къща. Една карфица не изнася. Минават 50 години. Вече синът е на 70. И на него му почива жената. И той решава да прибере една баба вдовица – да му готви, да се слушат и т.н.

Неговият син на свой ред си фантазира – двуетажна къща, 3 декара двор – айде отидоха декар и половина и етаж от къщата. Забранява на родителя си да прибира бабата. Бащата отказва. И синът му хвърля един хубав бой. Също толкова хубав, колкото онзи на времето пък е хвърлил на своя баща…Затова старите хора казват, че животът е колело (от каруца) – завърта се и тези грехове които си направил, след време и теб ще сполетят.

Друга история, започнала в годините на соца

Жена кучка (муфтаджийка и използвачка). Сега, тече дискусия кое е по-добре за жената да бъде кучка в живота или добро момиче. Кучките казват: „Доброто момиче се раздава, а това не е добре.“ Друга кучка има мото: „Аз винаги в живота гледам повече да взема, отколкото да дам.“ Въобще нямам намерение да се включвам в дискусиите – но в Библията е казано – „Ако сееш ветрове, ще жънеш бурии.“ И още: „Дай и ще ти се даде.“

А народът е казал:“ Хвърли зад теб, за да намериш пред теб!“. Има една древна поговорка: „Който взима, после ще дава.“ Като финансист ще ви кажа – като кредита – не само връщаш главницата, а плащаш и лихвите.

Народът ни е казал също: „Който на младини се мъчи, после ще се пъчи!“. Затова младият чирак, калфа полагат толкова усилия на младини да овладеят занаята и да направят име – после професионализмът и името им работи за тях. Старият и мъдър Бен Франклин, го е казал по друг начин: „Investment in the education gives the best interests!“ (Инвестицията в образование носи най-добрите лихви.)

Та по соца жена кучка на 25 г. се жени за 18 г. по-възрастен мъж. Прави си едно дете-момче за асортимент и буквално яхва съпруга си. Той чисти, пере, готви. „Пешо, на детето му се ходи по нужда!“. И Пешо хвърчи като финикиец. А тя в това време сръбва кафенце и пафка цигарки в хола с приятелки. Не стига това, ами Пешо дава всичко от себе си (нали е взел по-млада жена, че и хубава), да й осигури добър живот.

Работи извънредно (понякога става в 5 сутринта и до 7 часа разтоварва като хамалин на Сточна Гара за някой лев, и после – на работа) и с парите я води на Боровец, Пампорово. Купува периодично модно списание Burda (Бурда) – там по средата имаше кройки за някои от модните тоалети и води жена си на шивачка да й ушие рокля, с която тя да се фука пред колежките.

Жена му естествено няма и висше, работи като секретарка или технически сътрудник в голяма организация, а заплатата й е малка. Пешо, редовно я взима с кола от работа, когато веднъж в седмицата ходи след работа на аеробика (по късния соц на мода излезе аеробиката), я вози до спортния комплекс и чинно чака час и нещо за да си я докара в къщи.

Сега, характерно за повечето жени-кучки е, че за тях „нема тайни у живота!“ и ужасно обичат да се налагат. Та жената на Пешо, решава, че детето на 12 г. ще учи в Чехословакия. Ще го прави голяма работа. И се налага и Пешо къде с връзки, къде с молби – го урежда. Обаче детето малко, тъжно му е, носталгия го гони. Плаче по телефона.

На Пешо му се къса сърцето. Кучката и тя пуска по една сълза – артистично – но отсича: „Така трябва!“. И Пешо, заради детето, заминава за Чехия. И се цани, понеже не знае езика, нищо че е специалист,  строителен работник. За да е при детето. Две години в пек и студ по строежите.

Жената в София: „Аз ще дойда. Само да науча езика. Записала съм се на курс – един час седмично.“ (Познайте за колко време ще го научи). След две години Пешо получава две хернии и се прибира. Детето е на 14 г., посвикнало е. Пешо оперира 2 хернии, но нещо и сърцето му се е претоварило за тези две години. Прихлопва редовно. Пропуснах да кажа, че докато Пешо е в Чехия, „благоверната“ си намира и любовник. Няма да седи капó – я!

Малко след идването на прехода, Пешо почива. На 63 г. От инфаркт. (Както казват неговите приятели – от добър брак и щастлив семеен живот). При първите съкращения кучката изхвърча от организацията, защото като знания и умения е кръгла нула.

Синчето (останало сирак на 20 г.) завършва висше и става добър специалист. Парадоксът е, че това е в област, коренно различна, от тази, за която го е изпратила майката-кучка в Чехия. Т.е. нейната „невероятна мъдрост“ и всичките жертви на Пешо направо се обезмислят. Та останала сама, се пробва като продавачка на две-три места. Но нейният „благ“ характер (третира клиентите като Пешо) веднага прави впечатление на собствениците и те й посочват вратата. Опитва да привика любовника да заживеят заедно (демек да го яхне е той да я издържа).

Но той си има щастлив брак и две деца и като я знае що за стока е – отказва (просто е обирал меда, без да „опитва“ жилото й). Нито сълзи, молби, увещания на кучката не помагат. Вече е на 47. Красотата доста е поувехнала, „опашката“ от мъже (платежоспособни) съвсем е намаляла. С много зор се урежда с мъж, паралия, вдовец на 50 г. да заживеят заедно. Оня обаче не е вчерашен – понеже я издържа – á му каже нещо накриво, я реже като кисела краставица. Изобщо не се вълнува от нейните планове и начинания. Дежурната фраза е: „Оправяй се, не си малолетна!“ .

Кучката през сълзи споделя със свои приятелки, какъв дръвник си е взела, а Пешо, винаги й е казвал: „Муце, каквото решиш, зад теб съм!“. След двайсет години с този силен и уверен мъж, дето изобщо не й цепи басма, кучката е с разбити нерви, леки депресии, разхожда се в градинките на бързи обороти, за да си гаси неврозите.

Историята обаче не свършва до тук. Синът й – добро момче, се жени в друг град за красавица, влюбен до уши (за нея не се знае) – и познайте – точно за жена-кучка. Ражда му едно дете за асортимент и после го яхва. Всичките спестявания на момчето се влагат като начална вноска и се взима голям кредит за двуетажна къща с двор.

Естествено кредитът е писан на момчето и ще го изплаща 30 г. Докато детето е малко, снахата-кучка го „играе“ добра и вика свекървата кучка периодично да й помага за детето. Старата кучка пък си прави планове как ще зареже мъжа-дръвник и ще заживее щастливо при сина си в малка стаичка в голямата къща. Чакай и се надявай!

Щом детето става на 6 години и тръгва на училище, на вдовицата й бият шута. Още докато е малко детето, снахата кара мъжа си да я води на луксозни почивки и дестинации. Онзи е сръчен в ремонтите и взима по някой обект събота и неделя и парите отиват – в луксозни дестинации. Щом детето става на 6, луксозните дестинации се увеличават, за да може снахата-кучка да си показва прелестите и луксозните тоалети. Свекърва й фучи: „Всички луксозни дестинации ги научúха наизуст!“.

А мъжйт й си брои стотинките и си прави сандвич от вкъщи за обяд, за да пести пари за лукса на жена си. Снахата-кучка отваря и бизнес. Естествено, понеже не е от най-кадърните, си има работничка, дето разбира. Тя само „помага“ (което свежда приходите от „бизнеса“ до към нулата, но кучките много обичат да са шефове, да командват и да се „изявяват“).

Спи до обяд – после - в студио за подстригване, красота и т.н. Мъжът след работа отива с колата, взема детето от училище или занималня и в „студиото на жена си“, мете космите след подстригване, дезинфекцира, мие пода, лъска – какво ли не. Прибират се в 22 ч. „Заедно“ приготвят за ядене и си лягат в 23ч. Мъжът става сутрин в 7, води детето на училище, а кучката спи до обяд, след което с такси отива до „студиото“ си. Познайте синът на майката-кучка колко години ще живее при този „добър живот“ с „жената-кучка“. Спираме до тук.

Статията няма да е пълна, ако не цитираме пророчицата Ванга:

„Заръки за живот:

1.Да не се мразите и да не се карате, защото всички сте мои деца.

2. Народът да не бъде егоист, да не завижда, да не бъде лош. Нека бъде мил и да се обича. България ще се оправи, не губете надежда.

3. Не искайте много – не можете да му платите цената.

4.Има Бог. И ако замълчите, и камъните ще проговорят за Бога. Така, както слепите знаят, че има светлина, както сакатите знаят, че има здрави хора, така и здравите трябва да знаят, че има Бог.

5. Молете се Бог да пощади човека, защото той се самозабрави в омразата си към ближния.

6. Трябва да бъдете добри, за да не страдате. Злото не остава ненаказано. Най-жестоките наказания поразяват не извършителя, а потомците му.

7. Да си кръщавате децата, че да бягат лошотиите от тях.

8. Ще дойдат времена, само момите ще раждат, жените – не.

9. Който краде, за здраве ще плаче.

10. Не роптайте срещу страданието! То пречиства.

11. Не трупайте пари! Те са средство за живот, използвайте ги всеки ден.“ (в-к „Труд“, м. август 2000г.)

Тук само искам да кажа, защо според мен „най-жестоките наказания поразяват не извършителя, а потомците му.“

Крадецът, злодеят – неговата душа се изсушава. Той става безчувствен към страданието (Ванга: „Богатството изсушава душата.“) Каквото и да го сполети – душата му е кучешка, сетивата – притъпени. Ще отвърне с още злоба, злини и омраза към ближните си. Често той върши злини с оправданието „за децата“ – все едно само те да пребъдат – а останалите хора, ближните – кучета ги яли. Е, именно там го удря Съдбата. Писах в предната статия, че Природата поставя пред човек две задачи: 1. Оцеляване, 2. Размножаване. Живееш, за да оставиш потомство. Като вършиш злини, кражби, Съдбата лекичко зачерква и двете – удря ти потомството и все едно не си живял. 

Все пак, за да не размахваме само пръст, без да опитаме да посочим пътя – лошата карма се изкупува. В Библията пише за „изкупуване на греховете“. Как? Според мен с добри дела и човечност.

  И за да завършим оптимистично, по-скоро хумористично, една случка със съветския бард Владимир Висоцки. При посещение в Лос Анжелис, цял ден ангажименти, пуши му главата, сяда да отдъхне на една пейка. Разпознава го негов фен. „Ама Вие сте Висоцки! Знаете ли колко Ви се възхищавам…“ и т.н.

Висоцки обаче ядосано казва: „Я се разкарай!“, става и отминава. Вечерта излиза на терасата на хотела да подиша чист въздух. И кого вижда на съседната тераса? Големият актьор Чарлз Бронсън. И започва: „Ама Вие сте Чарлз Бронсън! Знаете ли колко сте популярен у нас? Аз Ви се възхищавам…“ и т. н. Чарлз Бронсън, явно е имал също тежък ден, отвръща: „Я се разкарай!“, става и си влиза в стаята, тръшвайки балконската врата

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Остана ли ви отпуск за ваканция през лятото?