Извънредно! Изпратиха линейка от Истанбул до Кърджали за майката на Наим Сюлейманоглу

В общежитието ма горубсо живееше. Добро момче беше. Кръв пикаеше. От хубаво никой не бяга, но сега и в Турция не искат 50 годишните, а искат Германия. Молят се децата им да ги приемат висше. Пътуваме с турски автобуси и ни се оплакват от черните манги, от войната в Турция. По зле били от нашите сигани. Налитали на бой. 1/1. Светла памет на малкият човек. Амин!

Сега ще спя спокойно. Хиляди благодарности на турският министър!

Да изпратят няколко десетки ТИР-а, хубава работа ще свършат, еле в Столипиново.

НАЙ-ДОБРЕ ЩЕ Е ДА СТАНЕМ КВАРТАЛ НА ТУРЦИЯ--НЕ НИ ТРЯБВА ЕС--ЩЕ БЪДЕМ 100 ПЪТИ ПО ДОБРЕ--ГАРАНЦИЯ ЧЕ НЯМА ДА ИМАМЕ НИТО ЕДИН БЕЗРАБОТЕН-А ЗДРАВНАТА СИСТЕМА НА ТУРЦИЯ Е НА НИВО--ВТОРО ЩЕ ИМАМЕ ПРЕЗИДЕНТ ЕРДОГАН С КОЙТО СЕ СЪОБРАЗЯВАТ ВЕЛИКИТЕ СИЛИ И НЕ ЦЕПИ БАСМА НА НИКОЙ--ЗАЩОТО ИМА НАД 1 МИЛИОН АРМИЯ--КВО ПРАВИМ В РАЗПАДАЩИЯТ СЕ ЕС ОЩЕ НЕМОГА ДА РАЗБЕРА--КЪДЕ НИ Е ЗДРАВНАТА СИСТЕМА КЪДЕ НИ Е АРМИЯТА КЪДЕ СА НИ ПОЛИТИЦИТЕ КЪДЕ СА НИ ЖЕНИТЕ--СЛУГИНИ И ПРОС-ТИ У КИ ПРИ НЕГРИТЕ В АНГЛИЯ

Дъртата да не се връща от тУрция там да Мре !!!

КаКво ни занимавате с тоя ПРЕДАТЕЛ И ИЗМЕКЯР !!! През 1984 година става втори в анкетата „Спортист на годината“ на България след лекоатлетката Людмила Андонова, като според много от мненията е заслужавал категорично първото място. Втори е в анкетата и през 1985 година. По време на Световната купа в Мелбърн през 1986 година Наим успява да избяга от българската делегация чрез подкрепата на Турското разузнаване МИТ и организацията „Сивите Вълци“, където бива откаран в Турското посолство в Лондон[1], там бе направен неуспешен опит за убийство при транспорта му от посолството към летището при съвместна операция на ДС и КГБ. Тогавашният президент Тургут Йозал изпраща личния си самолет и делегация от Анкара, за да приберат Наим в Турция. След като решава да избяга в югоизточната ни съседка, получава подкрепата на турските власти, а името му е променено на Наим Сюлейманоглу. НРБ налага ВЕТО за участията му турнири за една година, но в последствие е допуснат за участието му в Олимпиадата в Сеул през 1988 година и получава парична компенсация от 1 250 000 долара от турската федерация.[2] Наим Сюлейманоглу печели за Турция златни медали на Олимпийските игри през 1988, 1992 и 1996 година. На Олимпиадата в Сидни през 2000 година прави три неуспешни опита в изхвърлянето и записва нула, след което прекратява състезателната си кариера. За Турция той печели също така 5 световни и 4 европейски титли.