Следвайте ни

Изследване: Ние сме типична евразийска популация

Гърците са по-далеч от траките от нас, сочи проучване

viber icon

Родните генетици, антрополози и историци обединиха сили и с помощта на Университета в Павия и Флорентинския университет се стигна до осъществяването на мащабно съвременно изследване, което сравнява събрания генетичен материал от древните популации по нашите земи - основно от траки и прабългари - с ДНК пробите на днешните българи. 


Резултатите са изумителни и хвърлят ярка светлина върху миналото на българската популация, поставяйки я на точното място в големия пъзел на човечеството.

Обобщено накратко: генетичният профил на съвременните българи, както и този на прабългарите има сходство с генетичния профил на италианците и е близко разположен до този на унгарци, румънци, гърци и други европейски народи. Подобно на тях, българите са типична популация с евразийски характер.

Интересното е, че съвременните българи са по-отдалечени като профил от останалите славянски народи, което най-вероятно се дължи на наследството на траките и на прабългарите. И много по-отдалечени от съвременните турци.

Категорично се вижда и че траките нямат близост с тюркско-алтайските популации, а татарите нямат никаква генетична близост както със съвременните българи, така и с прабългарите. За изследването разказва Webcafe.bg.

Десислава Нешева е мoлекулярен генетик, специалист в катедра "Генетика" към Медицинския университет. Тема на нейния дисертационен труд за докторска степен към Медицинска академия е именно характеризиране на корените на населението по българските земи.

Затова тя изследва собственоръчно проби от античните популации на територията на страната - прабългари и траки. Деси анализира проби от фрагменти от фемур (бедрена кост), както и от зъби от останките, избрани от различни некрополи и гробници из България.

Пробите са взети от Института по антропология към БАН, като прабългарските са от периода 8-10 век, а тракийските - от 3 хилядолетия пр. Хр. - когато се смята, че е бил разцветът на тракийската цивилизация.

"При съвременните хора се изолира доста по-лесно ДНК от самите лимфоцити в кръвта. Докато при античните проби е по-сложно, защото ДНК е деградирала и се накъсва. Налага се намножаване на фрагменти от митохондриалната ДНК, за да се стигне до анализ и след това до получаване на цялостна картина на всеки един фрагмент", обяснява Десислава.

За първи път се обявява, че пробите показват висока честота на западноевразийски елементи и е отречена теорията за какъвто и да е татарски произход на прабългарските племена.

Тази първа статия, която е базирана само на част от изследваните проби, е най-информативна и показва до кои популации българите имат генетично сходство. Вече са излезли и изследванията от ДНК-анализа на съвременните българи на Сена Карачанак - Янкова - другият докторант на професор д-р Драга Тончева - инициатор и ръководител на изследването - и резултатите са сравнени.

"Като продължихме изследването установихме, че сходствата са още по-силни и прабългарите още по-близко застанаха до съвременните българи", спомня си Деси.

През 2015 - 2016-а Десислава Нешева отново отива в Италия, защото там от 2014-а е въведен нов метод, чрез който може да се разчете целияй митохондриален геном и по този начин се получават по-информативни и ясни резултати. Тя оптимизира този метод и разчита промени при пробите на траките.

"Съвременните гърци смятат, че произхождат от траките - така твърдят историческите сведения, но изследването показва, че те са по-отдалечени от тях в сравнение със съвремените българи и прабългарите. Това може да промени изобщо трактовката на историята. И историците, и антрополозите понякога скептично реагират на тези изследвания, но ето... генетиката не лъже", казва Деси.

За сходствата на съвременните българи с населението в Централна Италия, Деси предпочита да говорят историците, но споменава за хипотезата, според която една част от племената на древна Велика България са се насочили към Италия. Това са така наречените "Алцекови българи". Оттам вероятно са и сходствата в генетичния профил между популациите.

"Използваме и генетичния профил на италианците, за да сравним с нашия. Всяка една популация принадлежи към различни хаплогрупи. На базата на сбора на тези хаплогрупи, се получава генетичната структура, а сравнението между тях показва кои популации са най-близки една с друга. В зависимост от състава на хаплогрупите на другите популации, специфични за определени райони на света, можем да направим сравнения..."/Пазарджишка Марица


Снимка: Десислава Нешева

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли новите мерки срещу коронавируса у нас?