Следвайте ни

Изненадващи археологически разкрития по трасето на газопровода България - Сърбия

viber icon

Спасителните археологически разкопки по трасето на газопровода България – Сърбия разкриха останки от храм, вероятно на древногръцкия бог лечител Асклепий, предаде БНТ. 

Преди повече от 3000 години там е имало голямо блато или тресавище, което очевидно е привлякло живот около себе си. На южния му бряг се срещат с първите обитатели.

Попаднахме на гробове от късната бронзова епоха, мъжките са с бронзови ножчета, женските са с гривни, обяснява д-р Борислав Бориславов, ръководител на археологическите разкопки от Националния археологически институт с музей - БАН.
Около шията на една от жените откриват характерните за епохата златни мъниста, които изумяват с ювелирната си изработка и все още мъчат учените как са успели да ги направят.

Но в случая за археолога са по-интересни бронзовите гривни. Точното въглеродно датиране на останките може да даде яснота в един спорен за науката въпрос - времето и причините за прехода между бронзовата и желязната епоха.

Това, което като цяло може да се каже, че в тази част на днешните български земи металът не е липсвал. Нещо, което не е точно така в Тракия, например, когато през този период металът е рядкост, особено бронзът. Вероятно това е една от причините за самия преход от бронзова към желязна епоха, тъй като по различни политически причини, разпадане на добрите връзки, които са съществували в цялото Средиземноморие, в късната бронзова епоха прекъсва доставката на една от основните суровини калаят за производство на бронз, допълва д-р Борислав Бориславов, ръководител на археологическите разкопки, НАИМ-БАН.
Бреговете на блатото изглежда са предлагали чудесни условия, защото животът тук кипи и през Римската епоха.

Газим в Рим. Засега предположенията ни са, че тук е било разположено може би вилно стопанство, казва д-р Борислав Бориславов, ръководител на археологическите разкопки, НАИМ-БАН.
Постройката вероятно е свързана с пътната станция Мелдия по римския път Виа Милитарис. Указание, че се намира на метри от разкопките, дават двете бази за колони, открити това лято при земеделска работа. Заради размерите и изработката им, ученият смята, че са от храм.

Обикновено храмовете са край пътя. Така че всички пътуващи имат възможност да извършват ритуалите, а дори в някои от случаите са задължени да го правят, допълва д-р Борислав Бориславов, ръководител на археологическите разкопки, НАИМ-БАН.
Най-често крайпътните храмове са посветени на Асклепий, който освен лечител, е закрилник и на пътниците. Но храмът и пътната станция по Виа Милитарис предстои да бъдат проучени.

 
 

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ако парламентарните избори са сега, за кого бихте гласували?