Следвайте ни

Искат платени къмпинги до язовирите

viber icon

Райони около язовирите през лятото се превръщат в сметища, обясни пред „Хоризонт“ Пенчо Пандъков от Риболовен клуб "Балканка". При струпването на повече хора се изхвърлят и големи количества отпадъци и няма кой да следи за това, допълни той.

„Човекът, който е отишъл в природата и си хвърля боклука, без изобщо да осъзнава, че всъщност това е отвратително, той по същия начин си хвърля батериите от челника.“

Българското общество отделя твърде малко ресурси за борба с големия проблем на замърсяването – например плащаме ниска такса смет и ниска цена на риболовните билети, смята Пандъков.

„И очакваме да ловим в цялата страна, навсякъде, колкото пъти искаме и да има контрол. Тя тази такса е колкото да поддържа по няколко служители в област,  само за заплатите им и за някакви консумативи. Но няма възможност за реален контрол на място“, коментира Пандъков.

Към замърсяването около водните басейни може да се добавят незаконните сметища край селата. Много от закритите общински сметища въпреки изхарчените милиони за рекултивация продължават да бъдат използвани като нерегламентирани депа за всякакви отпадъци, поясни Пенчо Пандъков.

Въпросът с районите около язовирите е по-широк и не беше регулиран докрай в регламента за къмпингуването у нас, посочи в предаването "Преди всички" Любомир Попйорданов от УС на Асоциацията за алтернативен туризъм и председател на Асоциацията на планинските водачи.

„Край язовирите трябва да има определени места за къмпингуване, да има барбекю, може би масички. И трябва всички да приемем, че тези места трябва да се поддържат и че присъствието там може да струва 1 лев, 2 лева, може да се плаща.“

При нашата култура в България не можем да постигнем нещата без контрол и участие, изтъкна той.

Трябва да приемем, че тези места са ценност и че това ни е важно - да участваме в опазването им, смята Попйорданов. 

„Става дума за национално богатство. Става дума за вода, гора. Всички тези неща – не може да продължаваме да гледаме на тях като на нещо чуждо и да ги употребяваме всеки по свой начин и свой модел. Това нещо трябва да приключи.“

Собствениците на много къщи за гости и малки хотели продължават да очакват решенията по разните грантови схеми и дано да останат на пазара, преди да са фалирали, коментира още Любомир Попйорданов.

„От моя гледна точка няма никакви мерки, които да са подпомогнали. Съжалявам да го кажа. Според нас за планинските и селските райони просто нищо не се е случило. Всичко е в режим на изчакване. Дали ни лъжат, че ще направят нещо, дали действително ще го направят, но хората са загубили всякакво доверие, че нещо реално ще се случи. А виждаме, че в съседните държави се правят реални неща.“

„Това нещо не е просто ресторантьорска услуга, или просто водач. Това е човешкият капитал на България и тоя човешки капитал е по-важен от това да говорим само за строителство на пътища и да възлагаме на големи приятелски фирми проекти. Това е човешки капитал, който е във всички тези малки, неизвестни, понякога дори изчезнали вече от картата на България места. Това е България. България не са магистралите, а точно тези малки села, хората там, някое и друго семейство, останало да живее и да отглежда там децата си. Това е златото на България и ние трябва да направим нещо за него“, изтъкна пред БНР Любомир Попйорданов.

 

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли предложението на ГЕРБ за Велико народно събрание и промени в конституцията?