Следвайте ни

Инатът на ИТН ще роди коалиция на промяната без тях

viber icon

Автор: Даниел Смилов

През есента България най-вероятно ще гласува за трети път на парламентарни избори в рамките на по-малко от година. Това е един безсмислен рекорд, като цяло вреден, защото подрива доверието в парламентарната демокрация.

Вината за този рекорд е основно на "Има такъв народ", които си бяха наумили, че с 65 депутати могат да накарат три други партии да им гласуват кабинет, в който сами избират министрите и не позволяват на другите дори да предлагат или да имат възражения към избора им. На всичкото отгоре се оказа, че този избор е проблемен - множество анонимници, някои от които посвоему симпатични, а други - отблъскващо нахални и агресивни.

На 4 април българите решиха, че скъсват с управлението на Борисов и го пращат в опозиция. На 11 юли те на практика потвърдиха това решение, като дадоха на "партиите на промяната" общо 112 места: достатъчно за гръбнак на едно силно, реформистко правителство, с договорена подкрепа от БСП. ИТН отхвърлиха тази възможност за сметка на собствено "правителство на малцинството" (с 65 депутати), което номинално би било подкрепено от ДБ и ИБНИ, но би било свободно да управлява с "плаващи мнозинства". Именно този вариант бе отхвърлен от всички други партии.

На този фон основният въпрос, на който българите ще отговарят на парламентарните избори през есента (които към момента изглеждат неизбежни), гласи: каква трябва да бъде промяната. 

Изборите ще са сложни, защото ще представляват политически сблъсък в две различни измерения. Първото измерение е за начина на парламентарно управление. Тук изборът ще е между две визии:

"Управление на една партия": За да има такова управление, ИТН би трябвало да спечелят близо 120 места (което е малко вероятно). Тогава те биха имали правото да наложат своите възгледи за правителство и промяна, без да очакват съществена подкрепа от останалите. Заедно с конфронтационния им политически стил, едно такова развитие би тласнало България към политика от рода на тази на Тръмп в САЩ или на Орбан в Унгария. Вече стана ясно, че ИТН са склонни да се заиграват с членството в еврозоната. Не би било изненада, ако възприемат и други политики, които са спорни от гледна точка на евроинтеграцията на България.

"Управление на коалиция на промяната": ДБ, ИБНИ и БСП настояват за коалиционно управление, при което множество партии действат на базата на ясно споразумение за управленска програма. Правителството може да е технократско, с участието на успешни министри от служебния кабинет или на хора с подобен профил. Вероятно е още преди изборите тези три партии да обявят готовност да водят коалиционни преговори след изборите.

Изборите ще имат обаче и второ, не по-малко важно измерение. И то ще засяга дълбочината на реформите, които всяка една от партиите предлага.

Дълбока реформа: В "дълбокия" край на спектъра по това измерение е "Демократична България", която систематично иска гаранции за разграждането на "пленената държава". Освен промени в съдебната система, това би изисквало цялостна смяна поне на състава на регулаторите и преглед на тяхната дейност, ревизия на служби и агенции - от специалните служби до КПКОНПИ, както и продължаване на политиките на служебния кабинет по ограничаване на раздаването на публични средства на близки фирми без конкурс. От тази гледна точка ИБНИ е със сходни позиции с ДБ.

Плитка реформа: На "най-плиткия" край на спектъра на реформите са ГЕРБ и ДПС. За тях реформа би означавало всичко, което би запазило влиянието и силните им позиции в съдебна власт, медии и регулатори. По интересен начин ИТН се разположиха по този въпрос по-скоро в центъра между ДБ и ГЕРБ (даже по-близо до ГЕРБ). ИТН уж ще "изчегъртват" ГЕРБ, но не харесват министрите, които най-много ограничават държавните харчове, захранващи вече повече от десетилетие модела "Борисов-ДПС".

Големият риск е за българската парламентарна демокрация. ИТН вече ясно показаха лицето си - те ще се опитват да налагат "мажоритарен" модел на управление, в който спечелилите няколко гласа повече от следващите получават цялата власт и могат да решават еднолично всичко. Такива модели (като във Великобритания например) работят добре само ако в обществото има широк консенсус по всички ключови въпроси. Проблемът на ИТН е, че те едновременно искат мажоритарно управление и рушат всякакъв съществуващ, пък бил той и крехък консенсус. Съчетанието на конфронтационна политика и мажоритарни институции и практики е рецепта за обществена поляризация и скрита гражданска война - по модела на президентството на Тръмп или Брекзит.

---------------

 Статията е публикувана в Дойче Веле, заглавието е на редакцията

Още от категорията

Виж всички

Коментари (1)

Ясно

Ясно

14.08.2021 | 08:16

Ясно Даниелчо пак ама не Митов Много популярно име Данелчо сред чифутите докопали се по неведомен път до Българския паспорт и Българският хляб Със Марадона едно традитационо българско име пък сте наясно кое номадско племе си кръщава децата И това в центъра на Европа във България Вярваме ти Даниелчо Така Ей сега ще отскоча до Израел за да си ударя 50 пъти главата в Стената за да може да ми стане квадратна като твоята чифутската и да възприема на 100 процента изръсеното от теб

Отговори
2 5

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Кой е най-сериозният замърсител на въздуха в Пловдив?