Следвайте ни

IN MEMORIAM! Отиде си известен лечител и билкар

Отиде си прочутият билкар и лечител д-р Емил Елмазов. Той е един от най-сериозните и задълбочени изследователи на билките и лечебните растения, създател на природния резерват Билкария в Габровския балкан.

Емил Елмазов бе също писател и поет, а в областта на медицината - известен ирисолог.

През годините е помогнал на хиляди хора с различни болежки чрез билки и нетрадиционни начини за лечение.

Новината за смъртта му съобщиха негови приятели и в социалните мрежи. Десетки българи споделиха във Фейсбук своята любов към лечителя и разказваха истории за изцеление, свързани с него. 

Според близки на лечителя той си е отишъл от инфаркт. 

Ето какво написа пророчески Емил Елмазов на Еньовден, малко преди смъртта си:

"Много човеци днес страдат от неосъзнавана тъга, чиито извор са апокалиптични внушения. Често светът се разпада в много съзнания и от лоши предчувствия. Духовната среда ги усилва.

Дори нещо хубаво да се случва край теб настървените към трагедии телевизии ще те отмъкнат надалеч да ти покажат катастрофа, убийство, бедствие, грабежи на елитите, страдания на бедните, пожари от безумие...

Хартиените издания им пригласят под предлог, че само посредством подклаждането на страха смогват да привличат читатели и тъй да се издържат финансово...Тук парите и разрухата се срещат, за да обединят силите си в служба на Антихриста.

На физическо ниво това постоянно преглъщано, незабележимо отвън страдание, може да започне със зъбобол. Много зъбобол има днес по света. Колкото повече зъболекари, толкова повече зъботракане на душите.



И все повече развалени зъби в устата на човечеството. Иска ни се да захапем страданието на света, да захапем и да стиснем. Възпитани сме в човеколюбие, а наоколо се случва обратното. Нагло и всекидневно.

И от небето се сипе тази несправедливост, и по земята се шири. Виновникът не е съвсем ясен, той остава за сега без образ.

Стискаме зъби в съня си, но орехът е костелив.

Борбата в просторите на подсъзнанието завършва с травма, може и с паническо разстройство, а на физическо ниво започва с кариес, кървене на венците, разклащане на зъби, гангрена – все прояви на личното физическо безсилие.

За радост има Бог, ще рече има и лек срещу тази болка, и той е в разтварящия, разнасящия импулс на лечебната зеленика (Vinca minor). 

Откъсваме десетина от сините цветче на зелениката, като предварително сме сложили бели памучни ръкавици. Слагаме ги в една чаша изворна вода и ги предоставяме на слънцето поне четири часа. То си знае работата, стига да е Еньовденско.

Най-правилното време за приготвянето на зелениковия обезболител е от седмия ден преди 24 юни до седмия ден след тази дата. След четвъртия час прецеждаме течността и я прехвърляме в тъмно стъкло.

Върху него залепваме етикет, изписан собственоръчно на глаголица: УПОВАНИЕ.

Приемаме от УПОВАНИЕТО по седем капки, разтворени във вода, сутрин и вечер преди хранене. 

Още след втория-третия прием е възможно да ни заболи цялото тяло. Това трае десетина минути, до половин час. Лекарствена реакция, доказателство, че духът на зелениката е вече в нас и работи... 

Първо ни отболяват зъбите и всяка телесна болка тръгва да излиза. До седмица-две остават само следи от нея. Може и по-бързо. 
Запишете, запомнете, предавайте нататък през поколенията.

На този свят безвредните обезболители се броят на пръсти. Химическите аналгетици, с които сега успокояваме болката, са убиващи отрови.

Но...но...но...! Когато причиняваме някому болка, физическа или душевна, лечебна зеленика (другото ѝ име е зим-зелен), отдръпва от нас благотворното си въздействие. Растенията знаят всичко за хората.

Ще рече, не преминава ли болката след правилното приготвяне и прилагане на "Упованието", трябва да мислим дали постоянно не причиняваме някому същото.

Всичко във Вселената е свързано, всичко се съобщава.

Душите си отиват от този свят и се връщат и никой не може да бъде сигурен дали нараненият от думите, от ръцете или оръжието му не е бил някога, много отдавна, негов родител или негово дете! 

Ако ЗЕЛЕНИКАТА успокоява болката ви, в Зеления свят на растенията вие сте „записан“ като „добър човек“, достоен за помощ и милуване, нещо като днешен БОГОмил.

Винаги, когато разказвам за зелениката, си мисля колко е милостива природата към нас. Къде ли го няма този зим-зелен: в гората, в двора, даже в града под балкона ви.

Той знае колко болки ходят по хората и все по не се пести да се появи навсякъде. Неговите събратя , растенията от същото семейство, се срещат тук-таме, но не се трудят особено да се разстилат върху лицето на Земята. Такава е значи нуждата от тях." Блиц.бг

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?