Следвайте ни

„Грийнпийс“ и „За Земята“: Депозитна система и за пластмасовите шишета

viber icon

Пластмасовият отпадък започна да придобива чудовищни размери в последните години, въпреки че за проблема поне се говори активно. След скорошните проливни дъждове например много корита на реки се оказаха затлачени от пластмасов отпадък, изхвърлен от пишман туристи. Снимките обиколиха медиите, екоактивистите направиха опит да разчистят камарите и казусът спря дотук.

Екоактивистите направиха минипротест пред МОСВ, в който освен шумно да изразиха опасенията си за бъдещето на планетата, дадоха и възможно решение. То не е измислено от тях, а вече изпробвано в екополитиките на много държави - депозит върху всяка бутилка. Депозитът в случая представлява възстановяема парична сума в замяна на върната празна бутилка в магазин. Схемата е същата както при стъклените бутилки за бира. За да спре замърсяването на природната и градската среда с подобни отпадъци, депозитната система трябва да включва не само един вид стъклени бутилки, но всички размери и видове пластмасови, метални и стъклени опаковки за напитки, настояха от „Грийнпийс“ - България, и Екологично сдружение „За Земята“ .

По данни от Националния план за управление на отпадъците, количествата на използваните опаковки от неразградим материал у нас се увеличават ежегодно. През 2008 година те са били малко над 77.5 хиляди тона, през 2018 година стават почти двойно повече - 131 хиляди тона, а последният обследван период - 2019 г., ръст отново има и пластмасовите опаковки стигат 163 хиляди тона.

Със същата директива 2019/904, която забранява продуктите от полистирен, ЕС залага строги норми за всички страни - членки, за рециклиране специално на пластмасовите бутилки. Определено е  ниво на събиране и преработка на 90 % от тях до 2029 г. Междинната цел е поне 77 % да се рециклират до 2025 г. Тези бутилки следва да съдържат най-малко 25 % рециклирани пластмаси в тяхното производство до 2025 г. („бутилки от PET“), и 30 % до 2030 г. (за всички бутилки), се казва в директивата.

Амбициозните цели на хартия са факт, но България вече се издъни с плана за намаление на употребата на найлонови торбички. Според данните на МОСВ, на един човек у нас се падат средно по 70 торбички годишно, а до 2028 година броят им трябва да падне почти наполовина - на 40 годишно. Войната с найлоновите пликчета тръгна преди близо 10 години, като производителите и вносителите бяха задължени за заплащат продуктова такса за тях, а търговците  - да изискват плащане. Стотинките, вземани от клиента, обаче въобще не послужиха възпиращо на хората и използването на найлонови торбички си продължи със същите темпове. Нещо повече, още в началото, когато започнаха да се продават, хората дадоха хитър отпор, като умишлено слагаха покупките от магазина в пликове, които бяха без дръжки, и съответно не ги заплащаха на касата. Така, освен стихийни информационни кампании за разделно събиране на отпадъци и повтаряне на факта "една найлонова торбичка се разгражда за 400 години в природата", друг ефект не видяхме.

Вяра Порязова

Вяра Порязова

Журналист - екип "Бизнес"

Вяра Порязова е завършила „Макроикономика” в ПУ. Има 2-годишна специализация по „Икономическа и политическа журналистика” към ФИСН в ПУ и курс към „Европейски стандарти в медиите”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Кой е най-добрият вариант за страната след изборите?