Следвайте ни

Главен герой Тато: Времето е ваше, но всичко друго е наше!

110 години от рождението на Тодор Живков се навършват на 7 септември

viber icon

110 години от рождението на Тодор Живков се навършват във вторник, 7 септември.

Той управлява България цели 35 години и си запази място в Историята.

Живков е секретар, първи секретар и генерален секретар на ЦК на БКП от 1950 до 1989 г.

В края на 1962 г. сваля Антон Югов от стола на министър-председателя, сам сяда на него и седи там до 1971 г. Същата година създава Държавен съвет и го оглавява до 10 ноември 1989 г.

На тази дата неговите “кадри” го свалят от власт чрез дворцов преврат и го пращат на “заслужен отдих”.

За Тодор Живков имаше много вицове и самият той обичал да ги разказва. Имаше и реални весели случки и събития, на които той е главният герой. Вестниците тогава не пишеха за тях и те се разправяха тихомълком. После се появиха мемоарите и дневниците на хора, работили близо до Първия, пише сайта 24chasa.bg.

От години колекционирам такива истории.

***

У нас

Журналист го

критикува остро на

партийно събрание,

бил безотговорен

Краят на 70-те години. Върви отчетно-изборна конференция в партийната организация на ЦК на БКП. В нея членува ръководният елит, Живков е само редови член. Обикновено конференциите преминават вяло и скучно, понякога Живков се изказва, понякога придремва в деловия президиум.

На една конференция обаче малко преди всички единодушно да гласуват другаря Живков за делегат на конгреса, на трибуната застава Петко Русев, главен редактор на сп. “Партиен живот”, теоретичен орган на ЦК на БКП. И казва:

- Другари, аз искам да отправя остра критика към (тук прави умишлена пауза, за да се събудят и най-дълбоко задрямалите)... към другаря Тодор Живков.

Всички в залата вперват очи в Петко Русев. Разсънил се, и Тодор Живков бавно извръща глава от деловия президиум към човека на трибуната.

- Напоследък другарят Живков е станал особено безотговорен! - изтърсва Русев.

Залата спира да диша. Ако шефът на УБО ген. Илия Кашев е бил вътре, сигурно се е хванал за пистолета си. А Петко Русев пуска в ход характерната си лека усмивчица и се провиква:

- Пилее се национален капитал, другари! Другарят Тодор Живков работи от рано сутрин до късно вечер. Преуморява се, защото работи повече от нас. Докога ще търпим такова безобразие, другари?!

***

Краят на 50-те години. Тодор Живков е на посещение в Калофер по повод 2 юни. Калоферци правят хубави ножове ръчна изработка и когато той слиза от колата, му подаряват нож. Живков казва:

- Е, за какво ми подарявате този нож?! А, сещам се - като остарея да си стържа гащите с него! Ха-ха-ха...

Целият площад се взривява от смях.

***

Тодор Живков се среща с група писатели в “Евксиноград”. Между другото им разказва и следната случка:

- През 1970 г. от изложението в Токио написах докладна записка до Брежнев: изоставаме от капитализЪма. Пътьом от Япония за България се срещнааме с Брежнев. Спречкахме се доста сериозно, стана сблъсък.

Брежнев ме обвини: “Ти, Тодоре, виждаш само лъскавата страна на капитализЪма, а не виждаш недъзите!” Некои от нашите другари се посмутиха. Брежнев се закани, че нема да ме остави така, че тази дискусия ще я продължим. После отидооме да обедваме, вдигааме тостове с водка... И Брежнев забрави!

***

През 1976 г. Живков маха Георги Боков като председател на СБЖ и главен редактор на в. “Работническо дело”, защото се бил оял. Когато представя неговия наследник Веселин Йосифов, Живков казва:

- Честит ви нов председател! Като се ояде и той, ще сменим и него! Ха-ха-ха....

***

Тодор Живков е на посещение в Североизточна България.

- Как е Добруджа - пита той първия секретар на ОК на БКП в Толбухин (сега Добрич).

- Зле сме с вратаря, др. Живков - отговаря първият секретар.

- Не те питам за футболисти, а за реколтата, бе! - скастрил го Живков.

***

Рожден ден на негова братовчедка в ресторант “Зелин” в Ботевград. Живков разказва следния виц:

- Попитали радио “Ереван” може ли социализъмЪт и комунизЪмът да бъдат построени с постоянни реорганизации? Радиото отговорило: “Това сега се изпробва в една братска страна”. Вероятно ние сме братската страна, ха-ха-ха...

...

Танцува Тодор Живков със стара своя позната от Родопския танцов ансамбъл. Тя решава да се пошегува и казва:

- Другарю Живков, какви хубави огледала имаше едно време, да ти е кеф да се огледаш в тях...

Той не схваща закачката и сепнато казва:

- И огледала ли вече не може да прави нашата държава?!

***

Нова година. Семействата на членовете на Политбюро и Секретариата на ЦК я посрещат заедно в резиденция “Бояна”. Тодор Живков разчупва питата с късметите и паричката и се провиква:

- Хайде яжте и тази година от питата, че не се знае кой от вас догодина ще яде от нея и кой няма да яде!

***

Средата на 80-те години на миналия век. Тодор Живков привиква всички главни редактори в “Евксиноград” и започва да им “набива канчето”:

- Бях в Словакия на лечение. Гледах телевизия - никой не ругае Рейгън или Тачър. Говорят за тях като за големи политици.

Идвам си в България - вестници, радио, телевизия в хор повтарят: Рейгън е клоун, Тачър е желязна лейди. Това са авторитетни държавници. Имаме политически и икономически интереси с техните страни.

Ако не престанете да ругаете Тачър, Рейгън и ръководителите на други големи западни държави, ще ви сложа цензори, които ще бъдат по-прости от вас! Така че, ако искате да ви управляват по-прости от вас, продължавайте в същия дух...

***

В средата на 80-те години съединяват градчетата Златица и Пирдоп в един град, наречен Средногорие.

На откриването на този нов град пристига и Тодор Живков. Държи вдъхновена реч в свой стил и накрая казва:

- Да ви е честит новият град... Съединение!

Настъпва гробовна тишина. Това ли ще е новото име на града ни - питат се хората. Живков се усеща и се поправя:

-... Средногорие!

Следват вяли ръкопляскания, защото хората от двете градчета не искаха да се съединяват в... Средногорие.

***

29 април 1983 г. В Народния театър се чества 90-годишнината от рождението на Елисавета Багряна. Присъстват Тодор Живков, Георги Йорданов, Георги Джагаров, Чудомир Александров, Стоян Михайлов, Дико Фучеджиев и Любомир Левчев. Преди да седнат като официални лица в залата на театъра, Живков поздравява Багряна със следната реклама:

За красотата на земята

Бог жената е създал.

За красотата на жената -

пудра “Идеал”!

***

Януари 1986 г. Среща на Живков със секретариата на ЦК. На негов въпрос Васил Цанов обяснява, че Никола Василев, бивш първи секретар на на ОК на БКП във Велико Търново, не работи добре ката секретар на Министерството на горите, пиел и бъзикал жени.

Живков казва:

- Да му се увеличи заплатата до заплатата на зам.-министър, за да има пари за “бъзикане”.

***

1986 г. Тодор Живков подарява ловна пушка на директора на ловно стопанство “Кормисош” Христо Христов-Референта от Правец и му казва:

- Виждаш ли тази плочка с подписа ми? Като ме свалят, можеш да я махнеш...

...

Недолюбван от Михаил Горбачов след 1985 г. и Тодор Живков започва да разказва вицове за него и се залива от смях:

- Знаете ли какво било гласност? - пита Живков и сам си отговаря: - Гласността била като вятърът в руската тайга: по върховете шуми, долу - тишина! Ха-ха-ха!...

- А знаете ли каква е разликата между перестройката и шахмата? - В шахмата първо мислиш, после местиш, а при перестройката първо местиш, после мислиш! Ха-ха-ха!...

***

По света:

Мара Малеева му

се кара да не клечи

до Милко Балев

Октомври, 1966 г. Тодор Живков е на посещение във Франция. Делегацията спира в Сен-Пол дьо Ванс, за да разгледа някакъв хотел - школа за туризъм. Павел Писарев е кореспондент на “Работническо дело” в Париж и придружава делегацията из Франция. И докато са в градчето, чува как Мара Малеева се кара на Тодор Живков:

- Иди при Башев да научиш нещо, какво клечиш тук до Милко Балев!

***

Преводач на Тодор Живков при посещението му във Франция е Нино Николов - дипломат и поет.

- Как върви преводът, Нино - пита го веднъж Тодор Живков с очакване той да го похвали пред компанията, която се събира всяка вечер, за да направят преглед на деня.

- Добре, добре, другарю Живков, добре говорите и аз го превеждам по-интелигентно - изтървава се Нино. Силно смутен, веднага се поправя:

- Пофранцузвам малко фразите.

Всички прихват да се смеят, но най-много Живков и Мара Малеева. Само външният министър Иван Башев стои като истукан.

***

Партийна делегация начело с Тодор Живков се връща от посещение в Северна Корея. На летище София някой от песрещачите се пошегувал:

- Другарю Живков, как така не се връщате, закичени със значките с лика на Ким Ир Сен?

Живков го поглежда и съвсем сериозно отговоря:

- Че какво чудно има в това един народ да уважава вожда си, който вече три десетилетия се грижи за благоденствието му.

***

23 май 1969 г. Във ВИП залата на аерогора София членовете на делегацията за Алжир очакват полета. Живков казва:

- Ще държим доста речи. Казват, че наши другари, като били в Куба, се надпреварвали да произнасят речи... Аз, когато ме развеждаха веднъж в една страна, по целия път държах речи.

***

Предстои аудиенция на Тодор Живков при папата. В коридорите на Ватикана, в който стоят швейцарски гвардейци с алебарди, Живков вика преводача Асен Марчевски и му казва:

- Момче, ако питат какво съм учил, кажи им, че съм учил по правото... Аз четох нещо, де, после ми дадоха дипломата така, за алиби, ха- ха-ха...

За изкуството и културата

Бесен, че в Лондон

дъщеря му Людмила

ходи с шапка и мини

В началото на 70-те години Людмила Живкова и поетесата Лиляна Стефанова са на специализация в Лондон. На Стефанова й се налага да се върне за малко в София. Още на другия ден спешно я привикват при Тодор Живков. Посреща я напрегнат и мрачен и между тях се провежда следният разговор:

- Вярно ли е, че в Лондон Мила носи шапка?

- Вярно е.

- Значи е вярно?! - Живков е бесен. - Значи наистина ме направи за смях!

- За смях? Как за смях, другарю Живков, страшно й отива.

- Отива й значи. Затова е тръгнала да ме посрами с шапка! С перо ли е?

- Не, не, това са обикновени шапки от изкуствена слама, лакирани, с периферия, обърната нагоре. Без пера и финтифлюшки. Конфекция. Всички млади жени и студентки ги носят. Тъмносини, бежови, кафяви... По две лири.

- А ти носиш ли шапка?

- Нося.

- Значи и двете с шапки, като английската кралица.

- И в Москва след войната руските студентки носеха касторени шапки с периферия и бяха...

- Ушанки, ушанки носеха - грубо я прекъсва Живков. - А това, дето му викат “мини”, и това ли носи Мила?

След този въпрос поглежда към Лиляна Стефанова и вижда, че и тя е в мини. И промърморва, сякаш се е срутил целият социалистически свят:

- Яснооо...

***

В началото на 60-те години на миналия век някои патриотични песни и маршове като “Край Босфора шум се вдига”, “Велик е нашият войник” и др. са забранени, понеже ги смятат за шовинистични. Ръководителят на военния хор към ЦДНА ген. Стамен Стоянов обаче иска да ги включи в концертния репертоар и тръгва по партийната стълба да търси разрешение. Накрая стига до Тодор Живков.

- Абе за другите песни и маршове иди-дойди, ама този за Босфора е опасна работа. Тъкмо си заздравихме отношенията с Турция, и сега да ги оплескаме заради една песен...

- Но в нея се пее за събития отпреди хиляда и повече години, другарю Живков! И то за Византия, а не за Турция - плахо възразява генералът.

- Знам, бе - прекъсва го Живков, - но кой ще ти мисли за Византия, като я слуша. Нали сега Босфорът е в Турция. И там могат да го изтълкуват като намек за териториални претенции от нас!

Живков обаче мисли известно време и накрая казва:

- Генерале, я вие подгответе един концерт, в който включете и тези маршове, и поканете всички посланици у нас. Ако след това комшиите вдигнат врява, ще обявим в печата, че сте направили това на своя глава, без да ни питате, и ще ви смъмрим публично, колкото да не стане гаф. А ако никой не се обади, ще си ги пеете колкото искате.

Военният хор прави концерта си и около месец по-късно при една среща в Министерския съвет турският посланик подхвърля:

- Г-н Живков, нещо много започнахте да шумите около Босфора!

- Как? За какъв шум става дума - “учудва” се Живков.

- Е, не се правете, че не знаете... Ама нейсе - за вас шумът, за нас - Босфорът!

След няколко дни Живков вика ген. Стоянов и му казва:

- Всичко е наред. Пейте този марш за Босфора колкото ви глас държи!

***

1963 г. Тържествено събрание по случай 50-годишнината от създаването на Съюза на българските писатели. Тодор Живков излиза на трибуната и казва:

- Не бих могъл да си представя как вие, писателите, бихте съществували, ако не пишете, и как ние, политическите дейци, бихме съществували, ако не произнасяхме речи. Та нали с това си изкарваме хляба, бе?!

***

Среща на Тодор Живков с актьори. Шефът на Кинематографията Павел Писарев държи кратка реч и благодари на Живков, че е като меценат на българското кино. На другия ден Живков пита съветника си Димитър Методиев:

- Абе, Митко, какво искаше да каже Писарев с това, че съм “меценат”?

***

След поредния кинофестивал във Варна, в “Евксиноград” е организиран коктейл, на който присъства и Тодор Живков. Не е поканен обаче Петър Слабаков, който успвява да влезе през един прозорец така, както си е по къси панталони и джапанки. Охраната на Живков веднаго го “обезврежда”, но Живков им нарежда да го пуснат, та това е големият актьор Петър Слабаков.

Келнерите поднасят чашка на неканения гост, който се чуква с Първия и с целия си непукизъм го пита:

- Стига ли ви заплатата, другарю Живков?

- До средата на месеца е добре, но към края вече имам затруднения - отговаря Живков.

***

В кабинета на Тодор Живков на втория етаж в Партийния дом шефът на киното Никола Ненов чете доклад за кинопроизводството на телевизията. В кабинета са Александър Лилов и ръководителите на културните институции Любомир Павлов, Людмила Живкова, Павел Писарев, Иван Славков и др.

Отваря се вратата, надниква ядосан Тодор Живков и казва на зетя си Иван Славков-Батето:

- Ти ще лежиш в затвора!

- Двамата ще лежим - отговаря Славков.

 

***

Тодор Живков гледа пиеса в Народния театър и след спектакъла кани артистите в ресторанта на последния етаж. Започва да говори за пиесата, за театъра, но се отплесва за нередностите в икономиката. Започва да ги изрежда и всеки път приключва острата си тирада с въпросите: “Кой е виновен?”, “Кой е виновен?”, “Трябва да се накажат виновните...” След поредния въпрос “Кой е виновен?” някъде от масовката се изправя Георги Мамалев, още млад и слабичък, вдига два пръста и казва:

- Аз съм виновен, другарю Живков...

***

Тодор Живков е на посещение в Народния театър. След като срещата завършва, той вика при себе си директора Дико Фучеджиев и го смъмря:

- А бе, ти немаш ли по-млади актриси, та туряш до мене Ружа Делчева?! През цялото време ми говореше за бъбреците си...

***

“Комбина” е поръчан от МВР, но някои от големите фуражки не харесват готовия филм. Те са против в него да се говори за “организирана престъпност” и “канал за наркотици”. В България такива проблеми няма! Несъгласните началници организират специална прожекция за Живков с надеждата, че ще ги подкрепи. Той обаче е категоричен:

- Чудесен филм бе, другари, какво искате?! За пръв път виждам някой да заобича човек от милицията, ха-ха-ха...

***

На заседание на Политбюро по време на някакъв диспут Живков внезапно се ядосва:

- Няма да ги слушате Кеворкян и огонките, те ви лъжат!

Всички напрегнато мълчат. Те знаят кой е Кеворк Кеворкян, но не смеят да попитат какви са тези огонки.

Живков има предвид съветското списание “Огоньок”, един от ледоразбивачите на перестройката, с главен редактор Василий Коротич.

...

1997 г. Тодор Живков идва в БНТ, поканен от Кеворк Кеворкян в предаването му “Всяка неделя”. Бившият Първи сяда на стола в гримьорната, вглежда се в гримьорката и казва:

- Ааа, ти си тази, дето ме праеше убав!

 

Още от категорията

Виж всички

Коментари (3)

Яяяя

Яяяя

07.09.2021 | 20:47

Всеки народ си заслужава управниците-Бисмарк! Прост, хитър, нищожен. Паразит с единствената способност да стъпва над другите паразити за СВОЯ изгода. Помня и биотехнологиите, и пълните проводници и куп други бисери. Нищо не е направил . Народа го е направил. Умни, кадърни, интелигентни хора мачкани от партийни секретари и обиращи лаврите за тях си. А за "държавническото" управление като строежа на трета металургична база или отровното КЦМ в средата на най-плодородното поле или присъединяването ни към СССР...!Държавник? Бай Тошо? Поставете го до Левски с неговото "...губя само себе си!". До интелекта, знанията способностите на Буров, до хората осъществили Съединението, до армията с надъхани войници водена от капитани и разпендушинваща в движение сръбските нашественици след невероятен марш от границата с Турция ВЪПРЕКИ Великите сили.А сега пак погледнете Бай Тошо. Виждате ли го някъде ?

Отговори
1 0
Тодор

Тодор

07.09.2021 | 19:33

Тодоре, Тодоре, не може да боядише това дето си построил бодигарда ти...

Отговори
1 0
Бай Тошо

Бай Тошо

07.09.2021 | 18:42

Най-великият държавник на тая държавица, а на 10-ти ноеври ще има 33 години "демокрация" и доказателството: всеки нормален може да прецени за 33 години, какво направи Бай Тошо и за същите години "демокрацията" ви!

Отговори
0 5

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Кой е най-сериозният замърсител на въздуха в Пловдив?