Гласувахме за уплашени нарциси

Харалан Александров е завършил славянска филология в СУ „Свети Климент Охридски". Първият социален антрополог в България. Преподавател в Нов български университет, член на Българския институт за отношения между хората. Член е на управителния съвет на Гражданска лига на България. В университета в Бристол, Великобритания, защитава втората си дисертация в областта на груповите отношения и организационното развитие. Научните му интереси са и в сферата на социалната промяна, човешките отношения и организационните изследвания.

- България преди избори и в криза - как изглежда тя през погледа на антрополога? Какво е най-важно за българина в момента?

- Различни неща са важни за различните хора. Но ако си представим, че има такова нещо като общество, т.е. че то е повече от абстракция,  че реално съществува, наистина най-важен си остава изборът. Не политическият, а цивилизационен избор. След няколко модернизационни подема и срива поради злочести исторически обстоятелства българското общество за пореден път прави мъчителен опит, доста изтощено и обезкръвено, да се модернизира, да възприеме ценностите, принципите, организацията на развитите общества.

Изведнъж се оказваме вече втора година в ситуация на формални членове на Европейския съюз и болезнено откриваме колко малко от житейските практики на цивилизованите хора са ни достъпни и понятни и с това е свързано общото усещане за депресия, безпътица, отчаяние. Започваме да си даваме сметка колко много несвършена работа имаме, която е била заметена с надеждата да ни се размине. Става ясно, че няма да ни се размине.

Това е накратко природата на тази криза - осъзнаването, че обществото трудно може да продължи да съществува по същия начин. Т.е. трябва да се преподреди. Мисля, че наближаваме такъв момент на сътресение, което ще премине през криза с политически, икономически и културни измерения. Вече сме част от глобалния свят и глобалната криза няма как да ни подмине. Докато в Америка и Австралия вече се появиха признаци на съживяване, нас икономическата депресия тепърва ще ни връхлети инерционно, вероятно есента или началото на идната година. Това ще съвпадне, по всичко личи, с много нестабилно политическо управление, с доста обезверени хора, доста разклатени социални структури.

- За съжаление не виждам такъв играч. Това, с което разполагаме в момента на политическата сцена, са производни и разновидности, може би дори мутации на партиите на прехода. А те всички са родени в грях, заченати са порочно в условия на непрозрачност и подмяна, задкулисно преразпределение на обществени ресурси, организирана престъпност. В този смисъл всички тези, които в момента са на сцената или стъпват на нея, са свързани с мръсна следа. Много трудно е да се приеме, че тези хора по вълшебен начин ще се променят и ще поемат функцията на добри лидери в новите условия. А имаме огромна нужда от такова лидерство. В период на икономическо оживление или подем, през какъвто преминахме, но вече не сме, обществото може да си позволи да съществува въпреки политиката.

Разговарях преди време с италиански политолог, обясних му какво става в България. Той ми казва: И при нас беше същото. Политиката е болест, но от нея не умираш, научаваш се да живееш с нея - нещо като крастата. Сърби, изглежда ужасно, но не убива организма. Действително при жива икономика това е точно така. Както самият аз и много други хора отказват да са част от политическия живот, било като не гласуват, било като отказват да се ангажират с това, което се случва, поради отвращение и погнуса.

Всъщност политическото лидерство е съдбоносно важно при кризи. А хората, които в момента са се изтъпанили и претендират за политическата власт, и които вероятно ще я получат и ще си я разпределят, имат много малък, да не кажа никакъв капацитет да се справят с кризи от такъв порядък. Те изглеждат отчайващо безпомощни. Типичен пример е Бойко Борисов - много медиен шум, малко резултати. ГЕРБ е очевидният фаворит за момента, но ми е трудно да дам еднозначна оценка за тази организация. Мисля, че мнозинството от симпатизантите на ГЕРБ са искрени, но това далеч не означава, че имат необходимия капацитет да посрещнат предизвикателствата. Давам си сметка колко е безпомощен Бойко Борисов като кмет, въпреки перченето и добрите му намерения. Но ако това, което виждаме в София, просто се пренесе в национален мащаб, нищо добро не ни чака. Това е очевидно. От друга страна, управлението в момента е тотално провалено, по всички линии - гьонсуратлъкът, арогантността, пълният отказ от съобразяване с минимални принципи и ценности на властниците са втрещяващи. На техния фон ГЕРБ започва да изглежда като поносима алтернатива дори за силно скептичен наблюдател като мен.

- Но освен народен любимец Бойко Борисов е поддържан и от Европейската народна партия. Вашият коментар?

- Да, точно както Станишев е поддържан от Партията на Европейските Социалисти, независимо от провалите в управлението. С такива разполагат, такива подкрепят. Крайно време е да разберем, че поддръжката на европейските партии е мотивирана от собствения им партиен интерес, а не от загриженост за България, и да почнем да мислим за европейската политика в категориите, в които мислят за политиката у дома. Европейците нямат проблем с Бойко Борисов и Станишев, винаги могат да ни спрат парите, ако не се управляват добре. Малко ги дразнят, малко са им смешни нашите политици, в Европа се забавляват за наша сметка. Вижте ги какви са си ги избрали, вижте как изглеждат най-популярните български политици, ха-ха-ха! Но докато им носят гласове, докато са им верни, а този тип хора са безусловно верни на своите чуждоземни господари, какъв е проблемът?! Впрочем българските политици са си наш проблем.

- Какво показват анализите ви на психопатологията на българския властник?

- Основният тип кандидат за властта в България е обикновено човек с нарцистично личностно разстройство, със специфична идиосинкретична или направо да я наречем патологична конструкция на ума. Това са тежко самовлюбени хора, които вярват, че светът съществува, за да ги държи щастливи. Страдат от мания за всемогъщество и са убедени, че могат да променят света, че заслужават да бъдат начело по силата на това, че са решили, че са прекрасни и съвършени. Същевременно са много тревожни и уплашени.

Нарцисът политик се изправя неподготвен пред криза, пред болезнено осъзнаване на неизбежния си провал. И отново реагира патологично - намразва средата, обществото и хората, които държи отговорни за провала си, и които дръзват да не го харесват и боготворят. Помните Иван Костов, който се беше обидил на всички, че не оценяват неговия гений. При провал тази порода главатари обикновено се захващат с това да накажат допълнително обществото, като придобият колкото е възможно повече блага за самите себе си, понеже дълбоко вярват, че това им се полага. По силата на това, че са благоволили да поемат управлението и са ни дарили с величайшото си присъствие. Това височайше презрение към простосмъртните беше особено изразено при Костов и Сакскобургготски и тяхното обкръжение, но ясно присъства и при върхушката на БСП и ДПС. ГЕРБ и другите новопоявили се партии далеч не са имунизирани срещу този тип арогантност.

- Защо българското общество излъчва в продължение на години такива хора във властта?

- Това е някаква форма на групова патология, която още не е добре изучена. Обещавам, че ще оповестя отговора, веднага щом го науча. Опитваме се да мислим с група хора, които работят в тази насока. Теорията, която в най-голяма степен го обяснява, е тази за несъзнаваната динамика в човешките групи, развита в английската школа на социалната психология. Според тази теория има определени състояния на функциониране на човешката група, които по своята природа са налудничави. Наричат се защитно функциониране и са ориентирани към това да се запази някаква групова фантазия за благополучие или за съвършенство. Такива групи се опитват активно да корумпират своите лидери и много често влизат в несъзнавани договорки с тях. Групата иска от лидера да не поставя много високи изисквания пред нея, да не се налага да правят усилия, срещу което му прощава лошото лидерство. То е форма на перверзен договор, изглежда като конспирация, но несъзнавана. Никой не го е изрекъл, но посланията са ясни и всеки член на групата ги разбира. Посланието на лидера е: Не се напъвайте, стойте си такива, каквито сте, не е необходимо са се променяте, прекрасни сте, защото сте българи. Всички националисти експлоатират този тип групова патология. Идентичността се полза като оправдание да се избегне развитието и неудобствата, свързани с него. Лющете семки, говорете простотии, мързелувайте, крадете на дребно, слушайте чалга, аз ще ви вкарам в Европейския съюз. И наистина го направиха, успяха да излъжат европейците.

Това е циничен договор, но не е нещо ново, още Тодор Живков го беше установил. Един развеселен народен диктатор, който под официалните призиви за преизпълнение на петилетния план намекваше с лукава усмивка: Не взимайте това на сериозно, не си давайте много зор да работите, карайте си по селски, полека, и нещата криво-ляво ще вървят. Важно е всеки да си знае мястото и да кротува, все някак ще надхитрим и руснаците, и запада, и пак ще се уредим по втория начин. Това е дълбоко корумпиращо, развращаващо и води до упадък в дългосрочен план.

- Все пак откъде ще дойде спасението?

- Не отвън, а отвътре. Има спасение, но няма спасител. Трябва да се извърви определен път, трябва хората да променят начина, по който мислят, работят и живеят. В момента е трудно да си представим, че това ще се случи. Много трудно е да се направи оптимистична прогноза на фона на този всеобщ упадък. Моят оптимизъм в дългосрочен план е повече въпрос на вяра в човешкия потенциал, отколкото на оценка на фактите и тенденциите.

Впрочем на местно ниво в малките общини има просветление. Там кметове от различни политически бои работят за доброто на селището си, по-лоялни са към съгражданите си, отколкото към политическите централи. Сигурен съм, че пряката демокрация, някаква форма на овластяване на хората, ще даде добър ефект. Може би хората грешат, когато издигат някого на власт. Но никога не грешат, когато го свалят от властта.

- Къде са богатите българи в тази мозайка? Каква е разликата между бедния и богатия българин?

- Там е работата, че няма принципна разлика. Богатите се различават от останалите само по това, че имат повече пари. Като прослойка не са носители на различна култура и морал. Богатите у нас са толкова добронамерени и злонамерени, почтени и корумпирани, щедри и алчни, солидарни и егоистични, колкото всички останали. Нямат съсловен етнос, за разлика от аристокрацията и старите богатства в развитите страни. Онези хора живеят с чувство за дълг към обществото, с идеята, че благополучието означава призвание, задължение и отговорност. В България такива хора са единици.

- Богатите у нас по-нещастни ли са от редовия българин?

- Със сигурност не са по-щастливи. Като цяло в бедно общество богатството винаги е подозрително, а отношението към богатите в дълбочина е завистливо и злонамерено, а на повърхността сервилно и лакейско. Просто пирамидата у нас е доста изострена, като игла отгоре - има малко много богати, и много, които са бедни, а няма достатъчно средна класа - латиноамериканска ситуация. Така че нашите богаташи винаги някакви хора ги налазват. Освен на натиска на роднините, нашенският богаташ е подложен и на атаки от страна на политици, кандидат-политици, пишман политици, плюс цял рояк бивши и настоящи ченгета и полученгета от всевъзможни служби, които го изнудват, прелъстяват, рекетират. Тоест, кръгът около едрия предприемач започва да функционира като клиентела, а той самият става нещо като патрон, който трябва да си поддържа частна гвардия, клоуни, любовници и пр. Тази нездрава среда започва да пречи и на бизнеса. При това тази близост е лицемерна - всички искат да видят как преуспелите се сриват като в антична трагедия.

- Защо животът ни се наводни с всевъзможни риалитита?

- Това е културен феномен, който трябва да запълни дефицита на реалност, на автентичен социален живот. Колкото по-нереални се чувстват хората, толкова повече гледат риалити. Голяма част от хората в България имат усещане, че са случайни и маловажни, че не са истински, че не живеят истински живота си, че цялостното им съществуване е симулирано. Лесен, евтин и неефективен начин да се справиш с това е като се опиташ да компенсираш чрез виртуална консумация отсъствието на зрели човешки отношения, на истински каузи, на които да се посветиш, на социално общуване.

Напоследък се засилва усещането, че светът, реалността ти се изплъзва, че нямаш контрол върху това, което става. Хората са буквално загубени в прехода, не знаят защо са на тоя свят, не знаят какво се случва, не знаят защо живеят, не знаят с кого живеят. Оказва се, че най-щадящото, което можеш да направиш, е да гледаш затворени в една къща десетина потни идиоти, които пият бира, оригват се и говорят простотии. Това е доста тъжно.   

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?