Следвайте ни

Евгения Банева: Страхувам се за живота на децата си

viber icon

Ако делата срещу нас се движат със сегашното темпо, 13 години няма да стигнат само за разпитите на свидетелите

Искаха да потвърдя, че съм продала къмпинг "Каваците" за 10 000 лева, след като става дума за 30 дка имот с хотели, стотици бунгала и ресторанти

Историята на "Полимери" е типичен пример за грабеж чрез синдик 

 

- След всичко преживяно и неясно бъдеще какво Ви дава сили да продължавате напред?

- Аз съм преди всичко майка и трябва да бъда силна заради децата си!

 

 

- Г-жо Банева, преди година излязохте от следствения арест. Разкажете за преживяванията си там!

- В следствения арест на бул. "Г.М. Димитров" в София бях 9 месеца и половина, а мястото е ужасно. Човек не може да си представи, че се задържат хора в такива условия и то в  европейска страна, каквато е България. Гледах си килията и си мислех, че сигурно е измислена от някой, който е бил в концлагер. По-безобразни килии едва ли има някъде - с прахоляци, с ръжди, с хлебарки и дървеници, решетките покрити със сажди и сигурно непочистени в последните десет години. Стари дюшеци, ръждиви легла, открити тоалетни, дори без завеса, въобще ужас. За сравнение, в ареста в Марсилия, където бях 47 дни, бе коренно различно. Там няма нещо, което човек да не може да си поръча, свързано с храни, перилни и почистващи препарати и др. Имаше даже спортни и компютърни зали, с възможности човек да поддържа квалификацията си.   

Неслучайно България е една от най-осъжданите държави от Европейския съд по правата на човека заради условията в арестите и затворите, както и заради куп други нарушения на международното право, основно свързани с изключително дългия период на задържане. От адвокати разбрах, че преди няколко години у нас максималният срок на задържане в условия на арест е променен на безсрочен. А по всички международни закони при тежки престъпления, основно убийства или грабежи с убийства, максималният срок е 6 месеца.

В рамките на карантинния период заради коронавируса почти всички европейски държави и доста страни извън ЕС освободиха при по-леки условия задържаните под стража без влезли в сила присъди. В България обаче нищо не се направи по този въпрос, въпреки че писахме до Народното събрание, до президента, до омбудсмана.

Освен това в България почти не се използват алтернативни средства, свързани с обвиняеми лица., например като електронни гривни или ограничения за придвижване в рамките на района, в който живеят, а това масово се прилага в европейските държави.

Моят съпруг е почти две години с мярка задържане под стража,

а аз съм с мярка "подписка" и забрана да напускам държавата. Децата ни, които са малолетни, са лишени от баща, семейството ни е абсолютно разбито. Най-скандалното в нашия случай е начинът, по който бяхме арестувани. Това стана на летището в Ница на 26 октомври 2018 г. на път към София, когато се прибирахме с трите си деца. Имахме уговорена среща за даване на показания в специализираната прокуратура с определен ден и час.

Въпреки това бързо е била издадена европейска заповед за арест само за да се възпроизведе в България новината, че Евгения и Николай Баневи са били показно задържани, а преди това уж сме се укривали. Истината е, че ние бяхме във Франция, тъй като там учат трите ни деца.

Преди ареста на 26.10.2018 г., последното щастливо лято на сем. Баневи на плажа в курорт “Русалка” на 18.08.2018 - рождения ден на Николай Банев

И сега не мога да върна децата в България окончателно, защото се страхувам за техния живот, за тяхното психическо здраве. С тях ходим по психолози и във Франция, и в България. Когато ни арестуваха на летището в Ница, те останаха абсолютно безпризорни. Тогава близнаците бяха на 9 години, а по-голямата ни дъщеря на 13. И ако не бяхме намерили кой да ги поеме, френските социални служби щяха да ги вземат. Самите френски полицаи ни посъветваха да намерим близък да прибере децата, защото попаднат ли в техните социални служби, минимум 6-8 месеца ще отнеме на роднините, за да си ги върнат. И така гледаха ги баби, братовчеди, роднини.  Аз

излязох от ареста с тежка диагноза.

Бях освободена, за да ми направят операция на щитовидната жлеза. Извадиха ми злокачествена киста почти 6 см, която се е развила в рамките на задържането ми заради невероятния стрес. Освен това сложих 4 диоптъра очила с далекогледство заради изключително лошото осветление в ареста. Странна беше статистиката в софийския арест, където бяхме 15 жени, а останалите мъже. 80% от жените бяха арестантки на специализираната прокуратура. Общо взето, в спецпрокуратурата и съда има една мярка -"задържане под стража".

 

- Фамилията ви има редица обвинения, между които за пране на пари, данъчни престъпления и източване на приватизирани предприятия. Каква е истината?

- Обвиненията определено са скалъпени. Странното е, че организираната престъпна група я обясняват с източване на 4 предприятия. Твърди се, че в едно от тях - „Елма“ АД Троян, за производство на електромотори, огромните машини на стойност над 2,5 млн. лв. са нарязани на скрап. Истината е, че те не са нарязани и продължават да са там, но са подарени от синдика на купувача на земята. „Топлофикация Казанлък“ от 2011 г. е в несъстоятелност и се управлява от синдик. „Полимери“ е изключителна форма на грабеж чрез синдик.

Дружеството бе обявено в несъстоятелност за сумата от 33 хил. лв. при активи 187 млн., 

които влизат в несъстоятелността. Отделно от това към онзи момент НЕК имаше задължения от 40 млн. лв. към „Полимери“. Всъщност всички тези активи и вероятно парите от НЕК са взети чрез синдика. В случая с къмпинг "Каваците" бе направен опит имотът да ни бъде отнет с изнудване. 

 

- Кой извършва изнудването?

- Очевидно групата действа комплексно, но не зная кой стои зад всичко това. През 2017 г. къмпингът е насилствено отнет от законния му собственик - дружеството „Хелио Тур - С“ АД, на което аз съм изпълнителен директор, и от дружеството, което оперира къмпинга - туристически холдинг „Русалка холидейз“ ЕООД. И въпреки че на 20 юни тази година излезе съдебно решение със заповед за незабавно предаване на владението на законните фирми, до момента ние не можем да осъществим въвод във владение. Къмпингът е продаден от бивша наша служителка, която днес е основен свидетел на обвинението - Зорница Ангелова Илиева. През 2016 г. тя успява да се впише в Търговския регистър, подправяйки подписите на членовете на Съвета на директорите, след което прави предварителен договор за продажба на къмпинг „Каваци“ за невероятната сума от 10 хил. лв., а той се състои от 30 дка, хотели, 170 бунгала, ресторанти. В интерес на истината, пазарната му оценка е 3,5 млн. евро.

В решението на Апелативен съд - Бургас, което е в наша полза, ясно е записано, че продажната цена е 148 пъти по-ниска от данъчната оценка, даже не от пазарната. Седмица преди съдебното решение за нашия въвод в „Каваци“ получих споразумителен меморандум от адвокат, според който аз трябва да се откажа от делата, които сме спечелили, т.е. да направя отказ от права като изпълнителен директор и управител и да прехвърля имота на посочена фирма. Според въпросния меморандум трябваше да декларирам, че съм продала „Каваци“ с предварителния договор за 10 хил. лв., както казах, но и че съм получила 1,5 млн. лв. от тази продажба. Заплашиха ме, че ако не подпиша, ще ме върнат обратно в ареста. А тяхното искане директно ме вкарва в затвора. Това е акционерно дружество, от доста години собственост на  „Хелио Тур - С“ АД, и аз да декларирам, че съм получила 1,5 млн. лв. Как съм ги получила? В торби, в чували, в брой? Очевидно няма как да съм получила нещо, което не е по банков път.

Относно фалшифицираните подписи през 2016 г. имаме две графологични експертизи, заключението на които е, че моят подпис като член на Съвета на директорите не е положен от мен, а подписът на втория член на Съвета на директорите, който е търговски директор на туристическия холдинг и моя сестра, е положен от самата Зорница Илиева.  Двете графологични експертизи сме приложили за сведение по досъдебното производство на Окръжна прокуратура - Бургас. Интересното е, че трета година самата

Окръжна прокуратура не е направила своя графологична експертиза,

както се изисква.  Но тъй като Зорница Илиева е основен свидетел на обвинението, а по всички досъдебни производства срещу нея няма движение, твърдо съм убедена, че над нея и десетките фалшифицирани от нея документи има чадър. Същия ден, когато тя е подписала предварителния договор за къмпинг „Каваци“ за 10 хил. лв., е подписала и запис на заповед от нейно име като физическо лице за 1 млн. лв. в полза на фирмата купувач в кавички. Кой нормален човек, ако не е притиснат, би извършил подобно нещо, което е изключително странно. За всичко, за което говорим сега, и за меморандума, който ми изпратиха, и за вписванията на Зорница Илиева има официални жалби и номера на преписки на досъдебни производства. Тя фалшифицира и подписа на моя съпруг и уж от негово име продаде ТЕЦ Ямбол, където наскоро откриха нарколаборатория. Специално за случая с меморандума и с натиска върху мен да прехвърля „Каваци“ има изпратена жалба до Софийска градска прокуратура и Върховна касационна прокуратура. Мисля, че оттук нататък какъвто и натиск да се упражнява върху който и да е съд, когато фактите говорят, и боговете ще замълчат.

- Как се движат другите Ви дела по обвинението?

- В периода на карантина беше много трудно. Някои от заседанията се проведоха по скайп, което ограничи контакта ни с адвокатите.  Свидетели по делата не се явяваха, явно се страхуваха заради пандемията. По нашето наказателно дело прокуратурата трябва да изслуша около 170 свидетели по нейно искане. От разпоредителното заседание през септември миналата година до момента са разпитани 7 свидетели. Изчислихме, че с такова темпо следващите 12-13 години ще се изслушват само свидетелите на прокуратурата, след което идва ред на нашите свидетели. Не мисля, че от обвинението срещу нас ще излязат присъди, защото то е толкова скалъпено. След всички гръмки фрази

ние сме обвинени за изпиране на 1 млрд. лв.,

а ние нямаме тези пари. До момента чакаме прокуратурата да представи доказателства за изпрания 1 милиард и това е втора година след повдигане на обвинението. Отделно имаше гръмки приказки, че ще бъдат наложени възбрани върху имотите на Баневи в чужбина. Такива имоти нито са намерени, нито ще бъдат намерени, защото липсват, нито пък ще бъде намерен митичният милиард, тъй като и той не съществува. Нямаме изнесени капитали извън България, нямаме даже една колиба, купена в чужбина, като ли имоти. Винаги сме развивали бизнеса си тук и винаги съм казвала, че страната ни е прекрасно място, но държавата ни е мащеха за нас, нейните граждани. Преди малко повече от две седмици в Министерството на правосъдието влезе делото "Баневи срещу България".

Ние водим дело в Европейския съд по правата на човека, както и по вътрешното законодателство по Закона за отговорност на държавата и общините за вреди. В момента Европейският съд по правата на човека е дал приоритет на нашето дело, а обикновено приоритет се дава тогава, когато има допуснати драстични нарушения, както е в нашия случай -свързани с начина на задържане, с показване на жилището и личните вещи, с изявления на прокурори във връзка с нарушаване на презумпцията за невиновност. Държавата има срок до края на септември да даде отговор на въпросите, които задава  Европейският съд по правата на човека. Аз нямам никакво съмнение, че това дело ще приключи с наказателна присъда срещу България. За съжаление, прокурорите, които си позволяват да организират подобни процеси, не носят абсолютно никаква отговорност, дори солидарна отговорност, и сумите ги плаща пак данъкоплатецът в България.  Лично аз не виждам никаква логика най-тежката мярка "задържане под стража" да бъде прилагана спрямо хора, които са обвинени в хипотетично извършени икономически престъпления. Това е

форма на репресия, която се използва като натиск за прехвърляне на активи.

 

- Как си обяснявате атаката срещу Вас? На кого и защо станахте неудобни?


− Нямам представа, но по наказателното дело стоят много материали от жълтата преса, приложени като доказателства, въпреки многократни решения на Апелативния специализиран наказателен съд, че публикации във вестници не би трябвало да се ползват за доказателства. Поддържа се и тезата за източени приватизирани предприятия, както стана въпрос. Никъде в законодателството няма определение що е то приватизирано предприятие − за преминаване на държавни активи към частно лице. Някой вижда ли логика в това, собственикът на частното си предприятие да го източва, при положение че в рамките на управление на приватизираните предприятия в тях доказано са направени инвестиции за стотици милиони.


− Имате запори нa сметки и имоти. Как живеете и каква е перспективата Ви?

− Живеем с помощ от родители, от приятели. При такова обвинение срещу нас животът не може да бъде нормален, защото се задейства цялата държавна машина. Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) веднага наложи възбрани на всички активи, сметки, доходи на физически лица. Отделно НАП е другата репресивна машина, която веднага се включи в действие. За мен няма държава, няма органи на реда, към които можеш да се обърнеш, полицията бездейства по места, щом главният прокурор, който има
съвсем други ангажименти, е тръгнал да бори битовата престъпност в малки градове и села.


− Имали ли сте общ бизнес с Васил Божков?

− С него не, но общ бизнес имахме с Маринела и Ветко Арабаджиеви. С тях сме в бизнес конфликт, тъй като те откраднаха една обща компания, която имахме − за самолети. Но няма значение, станалото станало. Не виждам обаче никаква причина нито Ветко, нито Маринела, нито спътничката на Божков − Елена Динева, да бъдат с най−тежката мярка “задържане под стража”. Мисля, че сега Маринела е под домашен арест, а това е мярка почти приравнена със задържането под стража, тъй като е силно ограничаваща.


− Имате ли право на свиждане и разговори по телефона със съпруга си?

− Моят съпруг е втора година в условия на арест. Разговори по телефона можем да водим по стационарните телефони на Централния софийски затвор. Свижданията са на 2 седмици и са организирани по абсолютно безобразен и първобитен начин. Човек трябва да се нареди сутрин в 4−5 часа. Започват едни проверки на багажи, защото масово се носят торби с продукти и се губи от времето за свиждане. А във Франция свижданията са с 14−дневно предизвестие, а не в определени дни, защото в различни дни могат да дойдат различни хора да те видят. Даже с тамошните надзирателки се смеехме, че на някой затворник на единия ден може да дойде съпругата му на свиждане, а на другия ден любовницата му, т.е. помислено е човешки.

Съпругът ми трябваше да бъде опериран още през декември миналата година, а с въвеждането на карантината много от болниците спряха плановите операции. Състоянието му се влошава − има киста в долната част на гръбнака. Той по- иска да бъде опериран в МВР болницата, тъй като в нея има крило за хора, задържани под стража, но му отказаха и императивно посочиха болница “Лозенец”. Онази, за която се твърди, че осигурява странни услуги − с влизания на нотариуси, с натиск върху задържани лица за прехвърляне на активи и др. Сега сме в процес на искане на медицинска експертиза по неговите заболявания. Междувременно му се появи киста и на коляното, която също трябва да бъде оперирана.


− Как преценявате политическата обстановка в страната?


− Преценявам я с историческото обяснение за революционна ситуация, т.е. масите не искат да бъдат управлявани постарому, а управляващите не могат да управляват поновому. През целия си живот съм била антикомунистически настроена и никога не съм била член на никоя партия. За съжаление, не живеем в нормална държава, но виждам алтернатива в малки демократични партии, които обединяват демократично настроената млада общност от хора, които искат да развиват своя бизнес нормално в тази държава и да не са задължени да дават откуп за това, което правят.

 

- Как минават дните Ви?

− В работа. Децата са при мен, гледам да съм по-дълго до тях. Ден преди да обявят карантината в цяла Европа, те успяха да се върнат и за мен добрата новина от този карантинен период е, че те от 15 март са си при мен. Щастлива съм, защото аз не мога да отида при тях във Франция, когато тръгнат за новата учебна година. А както казах, изпитвам изключителен страх да оставя и трите си деца в България и то основателен страх. А и те категорично не искат да живеят тук, защото всичко, което се говори и пише за нас, че едва ли не сме най−черните хора на света, им се отразява зле.

 

Евгения Банева е родена в Стара Загора. За- вършила е тамошната гимназия с преподаване на чужди езици ГПЧЕ “Ромен Ролан” с пълно отличие и златен медал, а след това право в СУ “Св. Климент Охридски”. Магистър по маркетинг и управление в сектора на виното и спиртните
напитки в OIV, Paris (Световна университетска организация на виното, Париж). Магистър по бизнес управление MBA в Американския университет. Владее английски, френски и руски език. Омъжена е за Николай Банев, с когото имат три деца.

Двамата бяха задържани на 26 октомври 2018 г. на летището в Ница минути преди да излетят за София. След двумесечен престой във френски затвори те бяха екстрадирани в България и им бе наложена мярка “задържане под стража”. Срещу фамилията има повдигнати редица обвинения  в икономически престъпления за милиони левове. Николай Банев втора година е в следствения арест, а Евгения Банева от лятото на 2019 г. е освободена с мярка “подписка”. След излизането си от ареста тя поема отговорностите по някои от фирмите, които не са им отнети или запорирани.

Мария Петрова

Мария Петрова

Журналист - екип "Бизнес"

Мария Петрова е ръководител на екип "Бизнес". От 2006 г. работи във вестник „Марица“. С награди от посолствата на USA и Ирландия и приз Зелено перо.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (1)

Батко

Батко

18.08.2020 | 08:04

В мутренската държава на Бойко е така, ако не си с него, си в ареста!

Отговори
1 1

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли предложението на ГЕРБ за Велико народно събрание и промени в конституцията?