Следвайте ни

Екипът на "Марица" изкачва Мусала днес! Ето метеорологът-спасител, който ни посрещаше през годините ВИДЕО

viber icon

30 души от „Марица”  изкачват днес най-високия връх на България. Походът е посветен на 30-годишнината от възраждането на любимия вестник на пловдивчани, основан от великия възрожденец Христо Г. Данов през 1879 г.  Изкачването към знаковия връх е част от дългогодишна журналистическа традиция, свързана с красива символика. От живописен езерен циркус в подножието на Мусала води началото си река Марица, чието име носи вестникът.

И съвсем логично екипът на „Марица” е свързан с дългосрочно приятелство с наблюдателите на метеорологичната станция на върха, които  посрещат журналистите като скъпи гости. 

 

Георги Терзийски прекарва рекордните 41 години на върха при библейски бури


Оцелява при минус 32.6  градуса вътре в станцията, останала без ток и дърва


Скиорка и група ученици са му благодарни до живот, че ги е спасил от бяла смърт 


Тъгува за приятеля си, загинал в пропастта над Леденото езеро под Трионите
 

 

Мусала е магия  - влезе ли ти в кръвта, е за цял живот, казва метеорологът Георги Терзийски, който е посрещал хора от „Марица” много пъти на приказка, уханен чай с глътка водка. Изключителен сладкодумник, чиито истински истории  са прехласвали мнозина. Работата на върха е семейна кауза за него - сестра му Величка, също корава планинарка,  работи на космическата станция, стопанисва дълги години заслон Еверест, а племенникът му Димитър наследява традицията наблюдател на Мусала.       

 Бившият шеф на станцията е напълно искрен  - няма друго обяснение да прекараш рекордните 41 години от живота си в суровите условия на наблюдателницата на Мусала, където през зимата температурите падат до минус 32 градуса.

Следващите дълголетници на върха - Ильо Мусаленски и съпругата му, са прекарали горе само 20 години.

 Като момче от Самоков е прекарал детството си из дебрите на Рила. Качва се на станцията през 1975 г. с диплома на метеоролог.  И прекарва горе до 2016-а.

Обучил е много колеги  на трудния занаят.  При нас няма шикалкавене - има ли грешка, компютърът те изхвърля. Както при ходенето - няма мрънкане, няма хитруване. Такъв е и законът на метеоролога - никой няма право да ми се намесва в даването на данните, всичко е по моя преценка. Отчиташ, внасяш данните в компютъра, изпращащ ги. Щом от международните институции нямаха забележки, значи сме свършили добра работа, обяснява Терзийски.  

 В началото лифтове няма. До 1981 г., докато пуснат първите лифтови кабини към Ястребец, до върха директно от Боровец се драпа 7-8 часа, че и повече, ако раницата е претъпкана. Хижа Мусала била като спасителен пояс за почивка на отмалелите крака и рамене.

Не смеели да се отпускат, защото оттам насетне предстои стръмнината на Мъжкия улей към Алеково езеро, наречена остроумно Падедушник.      

Планината е велика сила, във всеки миг може да те изненада, да те подложи на изпитание, обяснява метеорологът. Веднъж раницата му дотежала толкова, че по пътя към заслон Еверест започнал да проклина времето и  съдбата, отсъдила му мисията да катери чукари нонстоп натоварен като магаре. Разгневил рилския бог - такъв гръм треснал на метри от него, че направо го подхвърлил във въздуха. Беше сериозно предупреждение да си стоя здраво на мястото. Прекръстих се и казах: Господи, извинявай, оттук нататък ще гоня такива мисли, няма да ми минат през главата!, връща лентата Георги.         

Животът навръх Рила го е научил да стиска зъби и да оцелява. Изгорял т.нар. маслен кабел, който захранвал станцията. Така останали с колегите му на станцията посред зима без  ток и дърва. При дишане дъхът им хващал скреж, но не спрели да отчитат и да предават данни за температура, валежи, вятър. 80-сантиметровите стени изстинали и вътре било истински ледник. Не можело да се спи от студ, дремнеш, вкочаниш  се и скачаш, за да се стоплиш с движение. Било по-лошо, отколкото на Еверест - навън било по-топло, отколкото в станцията.     

Най-ниска температура отчел на станцията на 3 януари 1979 г. - минус  32.6  градуса, кожата на ръцете залепвала, като хванеш дръжката на вратата. Трудни моменти бол, но затова сме корави мъже, казва Георги. 

В лютата зима на 1958 г. загива талисманът на върха - кучето Балкан, каракачанска овчарка със страховити зъби и косъм, дълъг 25 см. Бурята го запратила с веригата в пропастта към Леденото езеро.

Трудно било и снабдяването. Преди лифта качвали провизии по товарната въжена линия от Бели Искър. През есента зареждали 30 кг брашно, месели си  хляб. Готвели разни вкусотии - гювеч с домашни картофки, мусака. Веднъж  решили да изненадат колежка рожденичка с  домашен кекс. Забъркали тестото - яйца, мляко, олио, сложили го във фурната с канче в средата, за да се получи дупка. Но от топлия въздух кексът се вдигнал заедно с канчето. Сложили и чук за тежест, но кексът се вдигнал до чука. При опит да го отлепят, чукът се стоварил върху кекса и всичко се разпаднало. Вторият дубъл  обаче се получил чудесно, колежката се трогнала - и на сладкиша, и на здравеца, който си гледали в сандъче. Имали дори еделвайсче по едно време -  метеоролозите са романтични души. 

Горе валят силни снегове, но вятърът ги отвява. До клетките  с апаратура обаче понякога се натрупвал близо 10 метра сняг. А после се затопля и тръгват лавини.

Много хора са закъсвали на Мусала и сме ги спасявали, разказва ветеранът, който е спасител доброволец от десетилетия.  

Учител повел група деца от Плевенско през май от Грънчар към  Мусала, но на Близнаците ги хванала суграшица и студ, а те без шапки, някои по къс ръкав. Намерили ги скупчени, завели ги до станцията, стоплили ги. Получавали благодарствени писма от родителите.

Едно момиче, Деси, скиорка, си счупило крака при  спускане със ски по отвесния склон към Бели Искър. С тримата си спътници сноубордисти се спуснали тайно от метеоролозите. Чак на другия ден успели да качат момичето в станцията.  После по стоманеното въже я сваляли цяла нощ на носилка и въжета  към хижата. Дошла специално да благодари с вкусотии и домашна ракия.       

 Обяснявал съм се  в любов на върха, правих се на мъж, разказва сладкодумникът от Рила. Целунал  месинговата табелка на триангулачната точка на пирамидата на върха. При минус 15-16 градуса издрапал догоре по въжето с тежка раница и ските на рамо. От благодарност и еуфория подарил целувка на табелката, но устните му залепнали на метала. Докато се откъсне, изпитал нетърпима болка, но я приел като урок, че с великана Мусала шега не бива. Ще помни докато е жив тази ледена целувка.

Помни и загубата на приятел, когото загубил под върха. Наблюдателят Огнян Филимонов, един от най-опитните на станцията, загина при нелеп инцидент - падане при разходка  в пропастта над Леденото езеро под острия скален ръб Трионите.

Някои използваха този нещастен случай, за да се опитат да затворят станцията. Включихме се всички в битката, и вие, медиите, ни подкрепихте. Слава Богу, тази абсурдна ситуация се размина, казва Терзийски.   

Най-трогателната история на Георги е за спасен врабец. При рязка промяна на температурата излязъл вечерта на наблюдение и гледа - две жални очички го гледат от ламарината на покрива. Бил хванат в капан - крачетата му замръзнали, бетонирали се в корица лед. Решил, че ще го спаси, каквото и да му струва. С хладка вода от каната Георги успял да освободи крачетата на птичето и го прибрал в джоба. Тия молещи спасение и живот очички  няма да забравя никога. Ние, планинарите, сме емоционални и жалостиви, не сме толкова корави в някои моменти, казва метеорологът.   

Георги често сънува, че е на станцията, че качва красиви остри  върхове. В плен е на магията, на която е отдал най-хубавите си години.

 

Пази табелата "Връх Сталин"

У дома в Самоков Георги пази реликви от върха, сред които старата табелка, на която пише не Мусала, а връх Сталин.  Като дете съм се качвал на Сталин, спомня си метеорологът. Табелата била в един от складовете на станцията и я прибрал. Както и портрета на Сталин, който дълго време висял в апаратната на метеоролозите редом с портрета на Тодор Живков  и с държавния указ от 1972 г., с който станцията е  наградена за изключителни заслуги към метеорологията.   

Днес ветеранът е пак из Рила, но се е отдал на хобита - разходки с двете кучета, снимки на любимите върхове. Има уютен дом, в който всичко е създал с ръцете си. Сади цветя в градинката, майстор предмети от дърво. Шедьовърът му е тоалетка с три огледала от дива череша и орех за любимата щерка.

 

Филип Македонски пръв стъпва на покрива на Балканите

Мусалà, 2925.4 м,  е най-високият планински връх в България и на целия Балкански полуостров. По-висок е с 8 м от връх Митикас в планината Олимп (Гърция), на 7 място в Европа.

Смята се, че името на върха произлиза от арабското „мусалла“ - „пътят към Бога“, или „„молитвен връх“. Според друга версия името е идва от арабското „мусалат“- „доминиращ“, „господстващ“.

 От 1949 г. до 1962 г. върхът носи името на съветския диктатор Йосиф Сталин. Пръв на върха се е изкачил Филип Македонски през 181 г. пр.н.е. според древния историк Ливий.  

През 1889 г.  княз Фердинанд става инициатор на първото организирано изкачване на балкански първенец Мусала. 

На върха са изградени метеорологична станция на Националния институт по метеорология и хидрология при БАН и Базовата екологична обсерватория „Мусала“ на Института за ядрени изследвания при БАН.

Метеорологичната станция на Мусала е открита на 2 октомври 1932 г. Първият наблюдател е бил Йордан Дундов-Дуд, който извършвал по едно наблюдение дневно, като за целта се качвал всеки ден от хижата до върха.

Първите обитаващи върха наблюдатели през 1933 г. са Симеон Златев и съпругата му. След тях Борис Василев-Бабата и жена му наблюдават на върха цели 7 години.

Сред "стопаните"  на Мусала са Борис Тончев, Христо Белстойнев, Васил Даркев, Тодор Божков-Тарзан, който години по-късно загубва пръстите на ръцете и краката си под връх Ботев.

В момента от станцията се извършват по 8 измервания на денонощие на всеки три часа. Екипът се състои от 5-има наблюдатели.

 

Любимец на цар Борис Трети

Мусала е любим връх на цар Борис Трети. Той редовно идвал тук, за да се отърси от тежките отговорности и грижи.

Борис се влюбва във върха на 14 г., когато през 1908 г. го изкачва за пръв път заедно с баща си цар Фердинанд и брат си принц Кирил.  

Дни преди смъртта си през август 1943 г. Борис дошъл на Ястребец. Бил мрачен и мълчалив. Дълго гледал величествената мусаленска верига, накрая размахал каскета си и извикал: "Сбогом, Мусала! Сбогом, Рила!" Така се простил с любимите си места, пише царският секретар Константин Балан.

Върха е изкачвал и президентът Петър Стоянов. Като виц местните разказват историята, когато по къси панталони и лека раница, придружен от един бодигард, Стоянов се появил в заслон Еверест и извикал: "Добър ден! Приемате ли гости?". "Притрябвали сте ни такива", обадил се кисело хижарят. Но бързо поправил грешката си и побързал да замаже гафа, като почерпил президента с прочутия си билков чай.

Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Какво ще се случи в България след изборите на 11 юли?