Днес е Зимният Петковден, честито на имениците

Днес празнуваме Зимния Петковден. Църквата отдава почит към делото и паметта на преподобната Параскева-Петка Епиватска, Търновска, живяла през Х-ХІ в., обявена за светица. 

 

Родената в град Епиват, на Мраморно море, св. Петка израснала в заможно българско семейство. Твъде рано се посветила на Бог и от малка проявява- ла милосърдие дава дрехите и обувките си на бедните деца. А след смъртта на родителите си разпродала цялото си имущество и го раздала на бедните. Тръгва да пътува и проповядва, ала срещу нея започват гонения - 40 години е прокудена да живее в азиатската пустиня само на пост и молитва. В търсе- не на убежище тя посе- щава Тракия, Македония и Мизия. Най-дълго време намира сигурност в Търновград. Върнала се след много години в Епиват и до края на живота си е монахиня в манастир. След смъртта ӟ нейните мощи вършели чудодейни дела: който се докоснел до тях, ако е болен, оздравявал, ако е сляп - проглеждал, ако е хром - се изцелявал. Цар Иван Асен II чул за чудесата, вършени от светицата, и изпратил специална делегация начело с преславския митрополит Марко да пренесе мощите ӟ в Търново. Там била построена църква, която кръстили на нейно име. Светицата се считала за покровителка на царското семейство. След падането на Търново под турско роб- ство мощите на св. Петка били пренесени във Видин, а след падането и на Видинското царство - в Сърбия. Днес мощите на света Петка се намират в една от църквите на град Яш, Румъния. През 2013 година от румънския град Яш в Пловдив пристигна светата плащаница на света преподобна Петка. Подарена ни от братската Румънска православна църква, и днес тя се съхранява в храма „Света Петка“. Това са истинките дрехи на светицата Параскева Епиватска, наричана от нашия народ и Петка Българска. Старата роба се подарява като светиня на братски православни народи.

От днешния Зимен Петковден до Димитровден (26.10) са забранени веселията и работата с кроене и шиене, тъй като тези дни се считат за „мръсни” и „нечисти”. В много краища светицата се почита с организирането на събори и приготвянето на курбан. С този ден се поставя края на селскостопанската година и началото на зимните семейни празници. Периодът се свързва с много годежи и сватби. На Петковден обикновено става заплождането на домашните животни, известно още като овча сватба или мърлене.

В битовото християнство Света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности - предене, тъкане, кроене, шиене. В района на Тракия около Петковден са известни специални жертвоприношения на черни кокошки наричани Кокоша черква, Господева черква, Божи дух.

Зимният Петковден в българските вярвания бележи прехода към зимата. Традициите и честванията на българите на този ден имат предхристиянски белези на арграрните култове. Техните корени са от епохата, когато земеделието дало нов поглед за живота на човека, а основно място заемало плодородието на земята, олицетворено от жена, даряваща живот.

Имен ден празнуват всички с имената Параскев, Параскева, Парашкева, Пенка, Пенко, Петка, Петкан, Петкана, Петко и Петя.  

 

Лала Шахин превърнал катедралата в джамия 

 От седем века насам св. Петка е небесна покровителка на Пловдив. Култът към светицата се разпространил след 1238-а, когато цар Иван Асен II наредил мощите да бъдат пренесени в Търново. И всички повярвали, че светите мощи носят изцеление. 


Няколко храма в Пловдив и до днес пазят спомена за светицата. През XIV век на мястото на Джумая джамия се издигала величествена катедрала. Наричали я “Св Петка Търновска” - първия храм в Пловдив, посветен на светицата. 

Превземайки Пловдив през 1371 г., Лала Шахин толкова се впечатлил от катедралата, че решил да я превърне в джамия. И днес, на пет места по фасадата се виждат странни хризми с буквите Х и Р - това е Христов монограм, с първите две букви от името на Христос, обяснява в свое изследване историкът Александър Пижев. Оставали ги майстори българи, които Лала Шахин извикал да строят джамията. За да се помни, че на това място е имало християнски храм. 

Българите си построили друг храм, на ново място, с позволението на завоевателя. И така в 1836 г. на скалната тераса в под­ножието на Джамбаз тепе се появил ма­лък средновековен кръстокуполен храм - „Св. Петка Стара". До средата на XIX в. единствено в нея се служело на български език, четем в архивите. 

В първите години след Осво­бождението будни българи, жители на Новата махала, се заели да вдигнат нов храм с името на светицата. Стара фото­графия от 90-те години на XIX в. ни показва полусферичен храм с арковидни про­зорци купол. Външната украса е скромна, раздвижена единствено от пиластри в до­рийски стил.  След две десетилетия (1909-1910 г.) сградата е удължена в западна посока от ар­хитект Йосиф Шнитер. От север и от юг са прибавени два малки входни притвора, а над западния главен вход - три­етажна камбанария.

До Гълъбово: Царина лекува царски болежки 

В началото на село Гълъбово, вляво от пътя Марково-хижа Здравец, има малък параклис, който си струва да посетите. Нарича се „Света Петка", а под него върви тясна пътечка, водеща до аязмото. Славата му на лековит извор е обиколила цяла България. 

Местните твърдят, че водата помага най-много за очни болести.  

Свидетели разказват как бебе на 7 месеца било донесено от родителите му на аязмото. ”Детенцето не виждаше добре. Измиха очичките му и се помолиха на света Петка. Наляха няколко туби.” След месец майката и бащата на малчугана дошли отново, за да запалят свещ на светицата. Били радостни и щастливи, че зрението на сина им се подобрява. Докторите не можели да се начудят как е станало това чудо. 

Света Петка идва на помощ на всеки, но трябва да имаш вяра, казват старите хора в Гълъбово. И припомнят, че целебна сила има и местността, която се намира на изток от Гълъбово. Наричат я Царина. Според легенди един цар се разболял от тежка болест. За да облекчат страданията му, го докарали в тази планина. Стигнали до малка рекичка, където спрели да починат. Господарят бил изтощен от болестта и дългия преход. Наплискал се с ледената вода, после пил от нея и станало чудо - почувствал се отново здрав и жизнен.

Параклис с името "Света Петка" е един от символите и на Асеновград. Построен е през ХІХ век, той се вижда отдалече на висок хълм - точно пред него има огромен светещ кръст. Асеновградчани го свързват с литийните шествия, които се организират всяка година.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?