Следвайте ни

Човек и добре да живее, не може да избяга от рода си!

Психолог и дизайнерка създадоха първия у нас Споменик-заветник и украсиха албумите с дървени корици

viber icon

Колко хора знаят как са се запознали бабите и дядовците им? Какви са били като малки? А прабабите? Психологът Александър Кръстев и  съпругата му Радост Вулева, която е графичен дизайнер, създадоха първият у нас Споменик-заветник, в който човек може да събере всичко, което помни за дедите си. И да остави тази информация за  поколенията, които идват. Александър и Радост правят и нещо друго - голяма схема на родословно дърво, което е олекотеният вариант на заветника.

 Едно от нещата, които човек сега може да прави вкъщи, е да вземе един споменик-заветник и да започне да пише родовата си памет. Какво помни за дедите си. Това казва Александър. Той има завършен докторат по психология и преподава във Великотърновския университет. Двамата с Радост живеят в Плевен, но всеки месец са в Пловдив на различни прояви, свързани със занаятите. Преди 3 години те създават албумите с дървени корици за родовата ни памет.

„Оказва се, че така намираме път към другите хора. Човек дори добре да живее, не може да избяга от две неща - от сянката и от рода си! Макар че някои мъже твърдят, че на младини са бягали от сянката си, но в един момент жена им ги настигнала", казва Александър Кръстев. Самата идея се родила, когато дъщеря им ги попитала как са се запознали баба й и дядо й. А каква е била майката на баба й? „Оказа се, че не можем да й кажем нищо. И тогава се замислихме какво може да се направи по въпроса", спомня си Радост. Тя е талантлив графичен дизайнер и има награди от различни международни участия. Първо създава логото на „Споменик-заветник", а след това и проекта за албума с корици от чам.

Радости и Александър започнали да търсят историите на фамилиите си. „Отговорът на вечния въпрос: Кой съм аз?, винаги е свързан с това кой е бил преди мен. Моят род е от полите на Стара планина, от Тетевенския край - село Сопот. Стигнах до две „пра" назад във времето", разказва Александър Кръстев. Преди освобождението дедите му са от два големи овчарски рода. По време на Освободителната война са участвали във въстанически чети. „Типична история на балкански хора", обобщава той.

Търсенето на родови данни може да става по две линии. Едната са църковните регистри. В тях се пазят дати и имена за раждане, кръщене, сватби и смърт. Те са сравнително кратки. Другият източник са регистрите в кметствата на населените места. Там има повече данни - плащане на данъци и други икономически сведения. Българските кметства пазят информация поне до годините на Освобождението. Тя е цифровизирана, но не е в мрежа. Трябва да отидеш физически на място и да се заровиш в архивите. „Ако удостовериш, че си наследник на някакъв род - се разрешава достъп", казва Александър.

Много хора се свързали с двойката от Плевен. Запалени от идеята за „Споменик-заветник", те организират големи родови срещи. „Една млада жена разказа как, след като попълнили „заветника", се събрали цялата забравена рода. И то в едно отдавна изоставено село. Били десетки хора, които не са се виждали и чували от векове. И са се чувствали като едно цяло. Тази традиция я имаше преди, но тя отмря", припомня Александър. Според него българите се пръснаха по света и се забравиха един друг. „Страната се е разединила като един голям род, а обединението задължително ще дойде първо от семейството. Точно сега, когато хората са затворени заради кризата, е моментът да използват това време и да съберат историята на рода си", уверен е той.

Регистрите на дядо поп

В Русия търсенето на родова история стана всеобщо хоби през последните години. Милиони руснаци обикалят малките и забравени селца и се ровят в оцелелите по чудо църковни регистри. Оказва се, че комунистите бутали църкви, но винаги се намирал един от селото, който пазел под дюшека регистрите на дядо поп, описващи с по един ред човешкия живот - раждане, кръщене, сватба и смърт.

За тези, които не обичат да пишат много, Радост и Александър са разработили нещо доста по-просто - голяма схема на родословното дърво. В нея само с по един ред се пише името и годините, през които е живял предшественикът ни. „Това е един малък завет за идните поколения”, казва Радост Вулева. 

 

Росен Саръмов

Росен Саръмов

Репортер-редактор - екип "Общество"

Росен Саръмов е випускник на Английската гимназия в Пловдив. Завършил е МИО и има магистратура по Външна търговия. Владее отлично английски и руски език.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (1)

Точна тема(Търсим още балами, да ни почистят всички мръсотии...!)

05.04.2020 | 17:03

Но аз съм от ДДЮ и няма как да получа информацията, ако е долен рода, май по добре да, се оставят нещата така и да се замозалъгваме, че сме,, качествени хора,,..!

Отговори
0 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще ходите ли на море и къде?