Следвайте ни

Често проблемите са в едната ни ръка, а решенията им – в другата

viber icon

Банчо Банов, финансов експерт

Много често в живота проблемите, които ни сполетяват идват в едната ръка, а решението е много близо. Образно казано – в другата ръка, трябва само да се огледаш, да ги откриеш и да ги свържеш. Ето няколко разказа на познати по този повод.

Разказ на познат № 1: „1990-те години. Още нямаше мобилни телефони. Денят е събота. Майка ми и баща ми заминаха с преспиване на вилата. Останах сам вкъщи. Вечерта хапнах навън. Явно е била някаква развалена храна, защото към 22 ч. като започнаха едни болки в корема, повръщане и разстройство. Пиех вода и я повръщах. Ядох ябълка, и нея я повръщах.

Взех нещо за разстройство – не помага. Не можех да си намеря място, притичвах на равни интервали - от леглото в тоалетната. И болки в корема и дискомфорт. Помислих да се обадя на Бърза помощ. Но ме досрамя да не ме нахокат. Казах си: ако всеки с разстройство и повръщане звъни на Бърза помощ при над едномилионна София, къде ще му излезе краят?

Към два през нощта толкова ми бе омръзнало да се въртя и да страдам в леглото (от въртене „ му изучих всеки сантиметър), че със завивките се преместих на миндера в кухнята. До него – шкафче, а отгоре лекарствата на мама. Както и да е. Едвам дочаках да стане 8 сутринта и се обадих на един приятел лекар по фиксирания телефон. Той с колата – веднага при мен. Прегледа ме, изслуша ме.

Огледа се и погледът му се спря на шкафчето с лекарствата на мама. „Я-а-а-а „Ранатидин“ – това е за стомах. Веднага изпий едно хапче с чаша вода!“ Направих го. След половин час всичко ми мина. Представяш ли си? Цяла нощ се бях мъчил като грешен дявол, страдал, а решението на моите проблеми е било на една ръка разстояние!“

Тук бих добавил - да, ама трябва компетентност, ерудиция за да свържеш близкото (стоящото пред погледа ти) решение с настоящия ти проблем и то в удачна форма и начин.  Затова са и учените. Интелигенцията. Има една мисъл на полковник Борис Дрангов: „Който не храни своята армия, храни чужда.“ Аз перефразирам: „Който не храни своите учени, храни чужди.“

Един пример. Паста за зъби „Поморин“ – разработена от наши учени (с поморийски води/луга), въведена в държавно производство, изнасяхме я за целия Съветски съюз, че и за останалите страни от соцблока. Още в началото на 1990-те, когато имаше българска лаборатория за тестване на чуждите козметични продукти, които се внасят, на една позната майка й работеше там.

Тя й беше казала: „Не можеш да си представиш, за някои от продуктите, които внасяме, какви боклуци са. И колко по-добри и по-ефикасни български аналози имаме. Ама, де мода, де!“

Друг пример. Сега се сетихме да възстановяваме лаборатория за ваксини към Българската академия на науките, която „далновидно“ преди двайсетина години някой наш управник бил закрил. Като казах БАН, се сетих за един виц, който колегите от институцията разказват. „В България всичко расте. Брутният вътрешен продукт в левове всяка година расте, бюджетът в левове всяка година расте, растат и цените. Растат с всяка година заплатите на министри и депутати. Знаеш ли кое е единственото постоянно и константно нещо в тази държава? … Заплатите в БАН! Константно ниски.“

И за да не съм голословен, ще цитирам проекта за Държавен бюджет за 2011 г. на Република България.  За БАН има само едно редче цифри. Субсидия за 2010 г-. 59 756 100 лв.. За 2011 г. – същото, няма една стотинка отгоре. За Министерски съвет приходите за двете години също са еднакви – по 30 млн. лв., обаче разходите през 2010 г. са 70 740 800 лв., а разходите за 2011 г. са 77 750 000. лв. – ръст от 9,9%. Министерство на финансите – от 2010 г. към 2011 г. приходите спадат с 25,7%, но вижте разходите – от 254 502 000 на 269 291 000 – ръст от 5,8%.

И последно – Министерство на отбраната. Там приходите от 2010 г. към 2011 г. спадат от 72 на 62 милиона, но разходите се качват – от 890 630 000и лева на 990 630 000. Ръст от 11,2%. Ако се чудите за къде са тези свръх 100 милиона, там пише за 2010 г. капиталови разходи 7 557  600 лева, а за 2011 г. 100 милиона – кръгло.   

Втори разказ на познат №2: „Две пластмасови бутилки от половин литър вода в чантата. Имах навика като отивам на кварталното кафе да си наливам от чешмата две бутилки, защото ако ожаднея по пътя да се напия с вода – на отиване или на връщане. Кафенето бе на километър и нещо – пеша. Този ден бях изморен, носех си лаптоп да поработя докато пия кафе в кафенето, беше късна есен, а влачех и двете бутилки чешмяна вода в чантата. Както и да е , стигнах до кафето.

Не пих въобще по пътя вода. На връщане, умората вече ме бе доста налегнала – вървя първите сто метра и чантата ми се струва ужасно тежка. Помислих – да хвърля бутилките – но си бях свикнал да си ги имам, после допълнително усилие да ходя да си купя нови. Не че не ги сменях, сменях ги на определен период. А тези бяха нови новенички и исках да бъда екощадящ. Втори 100 метра. „А-а-а – не се трае!“ После спрях и се замислих: Чакай, аз на отиване въобще не пих вода, в кафенето пих достатъчно течности. Ами да! Излях ги в близкото дърво и си оставих само една глътка за всеки случай. Чантата ми олекна и се прибрах с лекота и удоволствие.“

Както казват руснаците: „Бери что под рукое и не ищи себе другое.“ (Взимай каквото ти е под ръката и не търси друго). По соца също казвахме: „ С подръчни средства.“

Разказът на познат №3.  "Заледен тротоар. Февруари е. По улиците тук там сняг, тук там лед, студено си е. Само през деня слънцето леко напича и топи по малко снега. С един съсед сутрин пътуваме с неговата кола за работа към центъра, а вечер се прибираме кой кога свари. Та се прибирам по моята улица, вървя си по тротоара, а той заледен. Пързалям се като на пързалка. Напредвам бавно. Уж съм със зимни обувки, но те официални – нямат кой знае какъв грайфер, не са планински. Почвам да пустосвам – общината, че не си е свършила работата, домсъветите, че не са си почистили тротоарите пред блоковете и т.н. По едно време спрях и си казах: Чакай, имаш проблем, решението трябва да е наоколо. Огледах се. Оказа се че вървя по северния тротоар на улицата, който цял ден е бил в сянката на блоковете. А отсреща - южния тротоар чист и разтопен от слънцето, без грам лед. Само пресякох улицата и се прибрах комфортно и спокойно.“

Като пред заключение за поуките от разказаните истории. Няма по-добра илюстрация на тази теза от американския филм „Аполо 13“ с Том Ханкс и Ед Харис. Космически кораб трябваше да кацне на Луната. Обаче по пътя се прецака едва ли не всичко, което можеше да се прецака. За кацане и дума не можеше да става. Тръгнаха да се връщат. Енергията на кораба пада, трябваше да консумират по-малко от прахосмукачка,  за да имат енергия за връщане. Изключиха всичко, което можеше да се изключи. Вътре стана адски студено. Като капак, отделението, в което бяха тримата астронавти, стана неприятна ситуация с въглеродния двуокис. Ако не се пречистваше и нивата се вдигнат над определена цифра (15) – едно става токсичен, две – води до припадъци и мозъчна афиксия. (Според Уикипедия, цитирам: „Недостатъчното снабдяване с кислород на мозъка води бързо до необратими мозъчни увреждания (за човек това са около 5 – 6 минути). Продължителната асфиксия причинява кома и смърт.“) В лунния модул имаше филтър, даже пет. Обаче имаше проблем. В командния модул филтрите са с квадратни пълнители, а в лунния – с кръгли. На никой инженер не му беше хрумвало, че може да се стигне до такава ситуация. Нито проучвания, нито симулации е имало. Как да напаснат „квадратна тапа в кръгла дупка“? (Както се изрази един от шефовете на командния център, долу в Хюстън.). Направиха брейнсторминг. Събраха учени, инженери и др. специалисти. Около голяма маса. И от три кашона изсипаха на масата всичко което имаше в космическия кораб горе, на разположение на астронавтите, даже и астронавтски скафандър. И казаха: „Ето от това трябва да направим филтър! Бързо.“ И успяха. И астронавтите бяха спасени и се върнаха благополучно на земята.

 Така че, в заключение – не вървете по заледения тротоар!

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Виж всички

Коментари (2)

342

27.04.2020 | 15:37

Компот от дренки пресича, също препечени филии със сирене, бисквити обикновени, повръщане и разстройство. Минахме, и на запад също. Иинтересно и вие. Обяснете ни, не не ви задължаваме... Дренки от компот и си ок, не много подсладен.

Отговори
1 0

Браво

26.04.2020 | 22:51

Мъдростта !

Отговори
1 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще ходите ли на море и къде?