Следвайте ни

Брюксел ни вдигна жълт картон за мръсния въздух, дърпат ни ушите и за "Натура 2000"

viber icon

Българите не само дишат мръсен въздух, но ще трябва да платят от джоба си задаващите се европейски глоби за неумението на държавата да се справи с проблема.

Еврокомисията съобщи, че предявява иск за налагане на финансови санкции срещу България пред Съда на Евросъюза заради това, че страната ни три години нищо не е направила за да изпълни задълженията си за намаляване на запрашаването на въздуха при предишното осъждане през април 2017 г. и обещава да предприеме нещо чак през 2024 г.

В България продължават да се наблюдават някои от най-големите превишения в ЕС на годишните и на дневните пределно допустими стойности за прахови частици, с произтичащите от това опасности за здравето. Особено големи са превишенията при дневните пределно допустими стойности - те са отбелязани в 90 дни годишно, т.е. над 2,5 пъти повече от разрешеното съгласно правилата, гласят мотивите на ЕК да съди отново страната.

Макар да минаха повече от три години от първото осъждане България все още не е започнала действително да прилага по места обещаните мерки за намаляване запрашаването, а е информирала Брюксел, че повечето мерки се подготвят или предстои да влязат в сила след 4 години.

През април 2017 г. страната ни беше осъдена заради системно прекомерно запрашаване на въздуха в редица общини и ѝ бяха поставени изисквания за вземане на мерки за намаляване на фините прахови частици. През ноември 2018 г. стана ясно, че България е постигнала много малко за подобряването на качеството на въздуха и Брюксел даде два месеца срок да предприемане реални мерки, а не само такива на хартия или отново ще ни даде на съд, като този път ще иска налагането на глоба. Тогавашният екоминистър Нено Димов, който заради водната криза в Перник загуби поста и влезе в ареста, прехвърли вината за това на общините, защото те не полагали усилия за намаляване на запрашаването.

Две години по-късно търпението на Брюксел свърши и искът е факт, тъй като представените от нашата страна данни за 2015-2019 г. потвърждават, че продължава да не се спазват пределно допустимите норми за запрашаване.

Европейската комисия съобщи още, че изпраща последно предупреждение на България и заради това, че все още няма одобрени планове за управление на български зони от европейската екомрежа "Натура 2000", пише dir.bg.

Как не опазваме природата

С правилата за птиците и за местообитанията се установява мрежата "Натура 2000", където може да се извършват икономически дейности, ако няма неблагоприятно въздействие върху тяхната цялост. В България въздействието от съществуващи и одобрени планове в зони по "Натура 2000" постоянно не е било отчитано и е разрешено извършването на множество промени, пораждащи заплаха за постигането на целите за опазване на природата, пояснява комисията.

Отбелязва се, че ЕК започна наказателна процедура срещу нашата страна по този въпрос преди две години. Нови жалби и проверка на разрешения, дадени в зони по "Натура 2000" през 2019-2020 г., показват, че този проблем все още съществува и продължава издаването на разрешения за проекти въз основа на недостатъчни оценки или дори при липсата на подходящи оценки. България разполага с два месеца, за да отстрани нарушението, иначе комисията може да отнесе въпроса до Съда на ЕС, се посочва в съобщението.

 Малко е информацията за пътуванията "от врата до врата"

Европейската комисия съобщи, че е решила да изпрати мотивирани становища (втори етап от наказателната процедура) на България, Хърватия, Латвия и Словения заради това, че не прилагат правилата на ЕС за предоставяне на информационни услуги за "мултимодални пътувания".

 Пътниците в Европа често не разполагат с достатъчно данни за пътувания "от врата до врата", пише в съобщение на комисията. От държавите от ЕС се изисква да създадат национални точки за достъп до данни в подкрепа на информационните услуги за "мултимодални пътувания". Това ще помогне на пътуващите да получат общ поглед върху всички възможности за пътуване, пояснява ЕК.

Безопасни ли са тунелите в България

Европейската комисия съобщи, че е решила да изпрати мотивирани становища на Белгия, България, Хърватия, Италия и Испания заради неспазване на всички изисквания на правилата за мерки за безопасност на пътните тунели с дължина над 500 метра.

Посочените държави не са приели всички необходими мерки за да въвеждане на най-високите изисквания за безопасност в тази област. Днешните становища са поредна част от предприетата от ЕК наказателна процедура миналата година.

Според комисията получените досега отговори не са достатъчни. Държавите разполагат с два месеца, за да съобщят на ЕК за предприетите мерки, а след това комисията може да предяви иск пред Съда на ЕС, се посочва в съобщението. 

Четирите държави разполагат с два месеца, за да отговорят на мотивираното становище. След това комисията може да предяви иск пред Съда на ЕС, се отбелязва в съобщението.

ЕК: Къде ви е стратегията за саниране

Европейската комисия съобщи, че изпраща официални уведомителни писма (първи етап от наказателната процедура) на Белгия, България, Гърция, Италия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Словакия, Словения, Румъния, Унгария, Хърватия и Великобритания за това, че не са представили национални дългосрочни стратегии за саниране на сградите.

Държавите от ЕС бяха задължени да представят тези стратегии до 10 март. Досега 14 държави са внесли съответните документи.

Страните, които ще получат писмата на комисията, разполагат с два месеца, за да изпълнят задължения си. В противен случай ЕК може да продължи наказателната процедура с изпращане на мотивирано становище, се посочва в съобщението. 

Достатъчни ли са ни запасите от петрол

Европейската комисия съобщи, че е решила днес да изпрати официални уведомителни писма на България, Чехия и Румъния с искане за пълно прилагане на европейското законодателство за запасите от петрол.

Правилата предвиждат държавите да поддържат минимални запаси от суров петрол и/или петролни продукти в количество, съответстващо поне на по-голямата от двете величини - 90 дни среднодневен нетен внос или 61 дни среднодневно вътрешно потребление. Държавите трябваше да въведат правилата в националното законодателство до 31 декември 2012 г.

ЕК отбелязва значението на петрола за ЕС, силната зависимост от външни доставки и геополитическата несигурност в много от районите производители. Комисията установи, че тези три държави многократно не са изпълнявали задължението за поддържане на минимални запаси от суров петрол, някои от тях от януари 2013 г. насам, се допълва в съобщението.

Според ЕК установените недостатъчни запаси не се дължат на извънредни обстоятелства, а представляват неизпълнение на правилата. Посочените държави разполагат с два месеца, за да отговорят на доводите на ЕК, иначе комисията може да продължи с наказателната процедура.

Какви са етапите на наказателната процедура

В документите си ЕС обяснява защо се открива процедура

Ако съответната държава членка не съобщи за мерки, изцяло транспониращи разпоредбите на директивите, или не коригира предполагаемото нарушение на правото на ЕС, Комисията може да образува официално производство за установяване на нарушение.

Самата процедура протича на няколко етапа, определени в Договорите за ЕС, като всеки от тях завършва с официално решение:

ЕК изпраща официално уведомително писмо с искане за допълнителна информация до съответната държава, която трябва да отговори подробно в рамките на определен срок, обикновено 2 месеца.

Ако ЕК заключи, че държавата не изпълнява задълженията си съгласно правото на ЕС, тя може да изпрати мотивирано становище — официално искане за спазване на правото на ЕС. В него се обяснява защо Комисията счита, че държавата нарушава законодателството на ЕС. В него също така се отправя искане държавата от ЕС да информира Комисията за предприетите мерки в рамките на определен срок, обикновено 2 месеца.

Ако държавата от ЕС не изпълни изискванията, ЕК може да отнесе въпроса до Съда на ЕС. Повечето случаи се решават, преди да бъдат отнесени до Съда.

Ако държава от ЕС не съобщи навреме за мерките, с които се прилагат разпоредбите на дадена директива, Комисията може да поиска от Съда да наложи санкции.

Ако Съдът на Европейския съюз установи, че дадена държава е нарушила правото на ЕС, националните органи трябва да предприемат действия, за да се съобразят с решението на Съда.

Като последна стъпка е посочено връщането на случая в Съда на ЕС. Това ще е възможно, ако страната членка продължава да не спазва правото на ЕС. Тогава ЕК изпраща още едно официално уведомително писмо. Ако страната не даде отговор или пък даде, но той не задоволи, ЕК може да върне случая в Съда и да предложи плащане на еднократно платима сума и/или имуществена санкция.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Знаете ли коя е ОСНОВНАТА причина за заболяванията, свързани с тютюнопушенето?